Решение № 4058 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13390/2020 г.

ВАСII отделение30.03.2021 г.докладчик Славина Владова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1315 от 16.09.2020 г., постановено по адм. д. № 195/2020 г. по описа на Административен съд - гр. Варна. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 4058 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13390/2020 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на А. А. от гр. Варна, приподписана от адв. С., срещу решение № 1315 от 16.09.2020 г. по адм. д. № 195/2020 г. на Административен съд – гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № КС – 225 А - 1 от 4.12.2019 г. на кмета район "Аспарухово" на община Варна, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "постройка", разположена в ПИ с идентификатор № 10135.5403.185 по кадастралната карта и регистър на гр. Варна, кв. Г.. С решението жалбоподателят е осъден да заплати и разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че при постановяване на решението съдът не е обсъдил всички събрани доказателства в цялост, включително представен констативен акт от 2001 г., съставен в стартирало но неприключило производство по узаконяване на основната сграда в имота и пристройка към нея. Твърди и че е установено, че спорната постройка е построена в периода 1986 г. – 2001 г. като съдът не е установил безспорно тя търпим строеж ли е и в тази връзка подлежи ли на премахване или не, като посочва, че не е изрично доказано, че тя попада частично в улична регулация, а напротив установява се, че граничи в улицата. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът кметът на район "Аспарухово" на община Варна с писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение, и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС – гр. Варна е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия по заповед № 4794 от 25.11.2015 г. Приел е, че при издаване на заповедта не са нарушени изискванията за форма и не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Посочил е, че спорният строеж е индивидуализиран в достатъчна степен и не е налице спор относно това коя точно сграда е предмет на заповедта, тъй като е индивидуализирана по форма и размери и местоположение, различни от другите намиращи се в имота постройки – основна сграда и друга пристройка към нея. Посочил е, че в имота няма други сгради с такива форма и размери, от което да се създава съмнение досежно наредената за премахване постройка. Посочил е и че е зачетено правото на участие на административното производство като жалбоподателят го е реализирал и с подадено възражение. Приел е, че от доказателствата безспорно се установява, че се касае за строеж, за чието извършване е следвало да се издаде разрешение за строеж, както и, че безспорно от събраните доказателства се установява, че спорната постройка е извършена без строителни книжа, поради и което същата като незаконна подлежи на премахване. Посочил е, че представеното още в административното производство разрешение за строеж се отнася за различна от спорната постройка, а именно същото е издадено за постройка – сграда на основното застрояване за сезонно ползване с площ от 35 кв. м., като разрешението е дадено през 1986 г. на майката на жалбоподателя като лице на което е предоставен имот за земеделско ползване. Приел е и че сградата, за която е издадено разрешението за строеж е с площ от 34, 46 кв. м., а спорната постройка е различна и с площ от 57 кв. м., поради и което не е предмет на разрешението за строеж. Посочил е, че към момента на изграждането й по данни на жалбоподателя в периода 1993 – 2001 г. и към съставяне на констативния акт и издаване на заповедта същата е попадала в имот идентификатор № 10135.5403.185, а към момента попада в имот идентификатор № 10135.5403.5299, поради последвало изменение на кадастралната карта. Приел е и че спорната постройка с Г – образна форма, долепена до съществуващата в имота от към северната и откъм източната фасада на съществуващата сграда за сезонно ползване в имота попада частично в имот – общинска собственост, отреден на улица по действащия за района ПУП – план за улична регулация (ПУР), а именно имот идентификатор № 10135.5403.0725. Посочил е и че спорната постройка не е търпим строеж по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, като се е позовал на отказ за издаване на удостоверение за търпимост № АУ188164 АС – 001 АС от 24.04.2014 г., влезнал в сила като неоспорен, мотивиран с факта, че част от спорната постройка попада в улица. Посочил е и че от доказателствата се установява, че предмет на отказа освен другите сгради в имота е била и спорната постройка. Въз основа на горното съдът е достигнал до извод, че от доказателствата безспорно е установен незаконен строеж, извършен без строителни книжа, каквито са били задължителни и по ЗТСУ, действал към момента на извършването му и по ЗУТ, който подлежи на премахване. Поради това е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил жалбата срещу нея като неоснователна. Решението е правилно. Неоснователно е възражението за необоснованост на оспореното решение. Съдът е събрал, обсъдил и оценил всички относими към спора доказателства. Оспореното решение е постановено и в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилно е прието, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването, както и без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Правилно съдът е приел и че не са нарушени правата за участие в административното производство, тъй като съставения констативен акт е връчен на жалбоподателя и същият е подал възражение срещу него с доказателства, които са обсъдени както при издаване на заповедта, така и от съда. Правилен е и изводът на съда за съответствие на заповедта с материалния закон. Със съставения констативен акт и приложените скици е установено съществуването на незаконния строеж, неговото местоположение и параметри. Правилно съдът е приел и че спорният строеж е достатъчно индивидуализиран и не е налице неяснота и съмнение досежно това точно кой е нареденият за премахване обект, поради и което в съответствие със закона е приел, че не е допуснато нарушение. Установеното минимално разминаване в размерите на обекта от СТЕ в сравнение с това по оспорената заповед, не е съществено, което да обоснове объркване досежно предмета на заповедта, съответно нейната незаконосъобразност. Правилно е прието и че тъй като за строежа не са издадени необходимите строителни книжа, то същият като такъв е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, съответно подлежащ на премахване по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. В съответствие с доказателствата съдът е достигнал и до извод, че спорният строеж не попада в обхвата на издадено разрешение за строеж за сградата за сезонно ползване, сграда на основното застрояване в имота. Най – накрая в съответствие с доказателствата е и правилен като краен резултат е и извода на съда, че спорния строеж не е търпим строеж неподлежащ на премахване. Това обаче не е така, поради това, че е издаден отказ за издаване на удостоверение за търпимост, а поради това, че от доказателствата се установява, че спорният строеж не съответства на правилата и нормите по устройство на територията, нито към момента на извършването му, нито по сега действащите такива, както и несъответствие с действащия за района ПУП – ПУР. Правилен в тази връзка е крайният извод за това, че строежът не е търпим, тъй като частично попада в предвидена по действащия ПУП – ПУР улична регулация, а именно частично попада в имот идентификатор № 10135.5403.0725. Освен това видно от доказателствата, както по време на извършването му, така и към момента на издаване на оспорената заповед – 4.12.2019 г. спорната постройка, използвана за склад, представлява такава на допълващото застрояване, и е ситуирана на имотната граница на ПИ идентификатор № 10135.5403.185 с ПИ идентификатор № 10135.5403.3701 без в имот с крайни цифри № 3701 да е предвидено на калкан изграждането на същото допълващо застрояване или да е налично такова, а последвалото след издаване на заповедта изменение на кадастралната карта и обединяването на двата имота в един общ е неотносимо предвид това, че законосъобразността на заповедта се преценява към момента на издаването й. По изложените съображения и най – вече поради това, че спорният строеж попада частично в улица и не отговаря както на предвижданията на действащия ПУП – ПУР, така и на правилата по устройство на територията, същия не е търпим и съответно подлежи на премахване. Правилен е извода на съда за законосъобразност на оспорената заповед. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,

Цитирани разпоредби

1