Решение № 15837 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6094/2009 г.

Решение № 15837 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6094/2009 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 339 от 09.03.2009 г. по адм. дело № 2793/2008 г. на Административен съд - Варна, I отд., V състав, с което е отменен АПВ № 811544/08.07.2008 г., издаден от ТД на НАП гр. Варна, а преписката е върната на НАП за предприемане на действия по компетентност съобразно указанията дадени в мотивите на решението. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Корабно обзавеждане" АД гр. Провадия не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да отмени процесния АПВ, АС - Варна е установил следното: "Корабно обзавеждане" АД в СД за м. 05.2008 г., подадена на 10.06.2008 г., декларира резултат - ДДС за възстановяване в размер на 106, 84 лв. На 11.06.2008 г. дружеството е подало искане за прихващане или възстановяване, с което желае да бъде извършено прихващане на данъка за възстановяване от 05.2008 г. със сумата от 33167, 55 лв. - задължение по РА № 0300637/25.04.2006 г. По искането е възложена проверка, приключила с процесния АПВ, в който е установено, че РА № 0300637/25.04.2006 г. е отменен с решение на ВОС, потвърдено с решение на ВАС № 4780/22.04.2008 г., поради което прихващане не може да бъде извършено. Органът по приходите е установил, че дружеството има изискуеми публични вземания, събирани от НАП, без да е посочен размера, основанието и датата на възникването им, като същият е приел, че искането за прихващане не може да бъде изпълнено, тъй като към момента на проверката посоченото от задълженото лице задължение е отменено и не извършва прихващане или възстановяване на ДДС за възстановяване от м. 05.2008 г. Съдът е приел, че органът по приходите е следвало в изпълнение на законовите си правомощия и въз основа на служебното начало да извърши прихващане на сумата от 106, 84 лв. - ДДС за възстановяване с изискуемите задължения на дружеството, които съгласно представени справки от информационната система на НАП са задължения по РА № 300522/10.04.2007 г. Съдът е счел, че в противоречие с доказателствата по делото е тезата на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна, че данъкът за възстановяване от м. 05.2008 г. участва в процедура по приспадане. Съгласно изявлението на процесуалния представител на ответника в с. з. на 17.12.2008 г. тази процедура е започнала от м. 04.2008 г. От представените справки на задълженията на дружеството по ЗДДС от м. 10.2007 г. до м. 11.2008 г. всеки месец е с резултат ДДС за възстановяване, като декларирания на 10.05.2008 г. ДДС за възстановяван за м. 04.2008 г. е в размер на 39, 51 лв. е прихванат изцяло на 29.05.2008 г. с АПВ № 808718/29.05.2008 г. Данъкът за възстановяване за м. 05.2008 г. не е прихванат или възстановен с процесното АПВ. Констатирано е, че с АПВ № 813042/31.07.2008 г. е прихванат ДДС за възстановяване за м. 06.2008 г. със задължения по РА № 300522/10.04.2007 г. Със задължения по същия РА са прихванати ДДС за възстановяване за м. 07.2008 г. и м. 08.2008 г., съгласно АПВ № 814627/29.08.2008 г. и АПВ № 816581/03.10.2008 г., като в първия акт изрично е отбелязано, че м. 07. е първи период за възстановяване и в нито един от издадените АПВ не е посочена изтекла процедура и не е описан данъкът за м. 05.2008 г. Съобразно изложеното, административният съд е обосновал извода, че резултата за данъчен период м. 05.2008 г. не участва в процедура по приспадане, започнала в предходни данъчни периоди. Съдът е приел, че този данък за възстановяване е първи данъчен период, за който съобразно нормата на чл. 92, ал. 1 от ЗДДС органът по приходите е следвало служебно да извърши прихващане при наличието на изискуеми задължения на дружеството. Предвид факта, че за дан. периоди м. 06, 07, 08.2008 г. е извършено прихващане от приходната администрация, процедурата започнала от м. 05.2008 г. не е приключила в съответствие със закона и единствено за процесния период липсва прихващане или възстановяване на резултата за периода - ДДС за възстановяване в размер на 106, 84 лв. Съобразно горното, АС - Варна е отменил процесния АПВ и е върнал преписката на компетентния орган по приходите за извършване на прихващане или възстановяване с оглед гореизложените мотиви. Така постановеното решение е правилно. Настоящият състав намира, че АС - Варна е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи и при правилно прилагане на материалния закон. Правилно съдът е приел, че органът по приходите е длъжен по силата на закона да извърши прихващане на деклариран ДДС за възстановяване с изискуеми задължения за данъци. Разпоредбите на чл. 128 и чл. 129 от ДОПК предвиждат прихващане от органите по приходите на суми, подлежащи на възстановяване, за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. Съобразно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗДДС предпоставка за прихващането е наличие на "други изискуеми и неизплатени данъчни задължения събирани от Националната агенция за приходите, възникнали до датата на подаване на справка-декларацията", като органът по приходите "прихваща тези задължения с посочения в справка-декларацията данък за възстановяване". Безспорно в случая е наличието на установени с влязъл в сила ревизионен акт задължения за "Корабно обзавеждане" АД, както и декларирането на ДДС за възстановяване за м. 05.2008 г. в размер на 106, 84 лв. Органът по приходите е следвало в изпълнение на законовите си правомощия и въз основа на служебното начало да извърши прихващане на сумата от 106, 84 лв. - ДДС за възстановяване с изискуемите задължения на дружеството, които съгласно представените справки от информационната система на НАП са задължения по РА. С оглед горното, следва да бъде прието, че решението не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора разноски не се следват. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, I А отделение,