Решение № 3326 от 19.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10253/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ ЗП-А. Таир , със седалище в гр. Борино, подадена чрез пълномощника адвокат П. Василев, против решение 174 от 07.07.2023 г., постановено по адм. дело 69/2023 г. по описа на Административен съд Смолян, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу решение 21/04/2/0/00208/4/01/04/02 за налагане на финансова корекция, издадено от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие с изх. 01-6500/4151#15 от 11.01.2023 г. и търговецът е осъден да заплати на Държавен фонд Земеделие направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател излага подробни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че в обжалваното решение липсват на мотиви за отхвърляне на жалбата срещу оспорения административен акт, в него не били обсъдени всички оплаквания в първоначално подадената жалба, доводите в проведените съдебни заседания, както и част от събраните в първоинстанционното производство доказателства. В тази връзка сочи, че оплакванията му за изтичането на законовия срок, в който Държавен фонд "Земеделие" може да осъществява контролни функции за спазване на клаузи по договора, били обсъдени "изключително лапидарно", както и че не била съобразена и погасителната давност съгласно Регламент 2988/95 на Съвета. Според касатора е останал неизяснен и необсъден въпросът, защо обхватът на проверката от страна на административния орган и наложените от него санкции се ограничават единствено до 2018 и 2019 г., както и безспорното обстоятелство, че инвестицията е извършена съгласно изискванията на бизнес плана. Поддържа тезата, че административният орган е допуснал нарушение на чл. 142, ал. 1 от АПК, като не е взел предвид и приходите реализирани през 2020 г., включително защото бизнес планът е изготвен за период от 10 години, а органът е избрал точно определени години за проверка. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна издаденото решение за налагане на финансова корекция, като заявява искане за присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции съобразно представен към молба от 07.02.2024 г. списък за тях. Ответникът заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ не взема становище по касационната жалба, а в съдебно заседание не се представлява. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е обсъдил фактите и обстоятелствата от значение за правния спор, възраженията на страните, като е изложил аргументи за направените изводи. Поддържа, че решението е постановено при правилна преценка на материалите по преписката, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд Смолян е било образувано по жалба на ЕТ ЗП-А. Таир срещу решение 21/04/2/0/00208/4/01/04/02 за налагане на финансова корекция, издадено от заместник изпълнителен директор на ДФЗ с изх. 01-6500/4151# 15 от 11.01.2023 г., с което се оспорва твърдяното нарушение по т. 1 от него. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, в предвидената от закона писмена форма, с посочени мотиви - фактически и правни основания за неговото издаване, при упражненото административно правомощие по чл.72, ал.1 и чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 7 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ бр. 51/2022 г./, като е постановен при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила и в съответствие с относимите материалноправни норми. Първостепенният съд е преценил, че от съдържанието на процесното решение се установява, че в частта по т. 1 фактическото основание за издаването му е неизпълнение на предвидените количества произведена продукция според заложените количества в одобрения бизнес план на търговеца за две пълни финансови години - 2018 г. и 2019 г., като за неизпълнение на показателите за приходи от продажби заложени по бизнес плана, не следва да се търси възстановяване на финансова помощ. Според съда административен акт е фактически обоснован с констатацията, че бенефициерът не е спазил ангажиментите, поети със сключения с ДФЗ договор за финансова помощ и не е изпълнил заложените в Таблица 5 "Производствена програма" от бизнес плана количествени показатели, за които е предоставена безвъзмездна финансова помощ от ПРСР, което представлява неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ. Изложени са мотиви, че производствената програма представлява неразделна част от инвестиционното намерение и е одобрен индикатор, който подлежи на проверка от Управляващия орган по програмата и може да обоснове нередност, за която да бъде определена финансова корекция. От доказателствата по делото, включително и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно икономическа експертиза /СИЕ/ съдът е установил, че едноличният търговец не е изпълнил поетия от него ангажимент по чл. 16, ал. 1 от договора за безвъзмездна финансова помощ, тъй като през 2018 г. са отчетени общо 38,81 тона - сирене, кашкавал и извара от кашкавал, при предвидени по бизнес плана 66,76 тона, което представлява 58,13% от прогнозираните количества за първата финансова година; 2. през 2019 г. са отчетени общо 83,57 тона - сирене, кашкавал и извара от кашкавал, при предвидени по бизнес плана 66,76 тона, което представлява 125,18% от прогнозираните количества за втората финансова година. Изложено е, че за проверявания период от пълни две финансови години 2018 и 2019 г. е налице неизпълнение, което се дължи главно на първата 2018 г., като средноаритметично общо за двете години според вещото лице изпълнението е 91,66%, или неизпълнението е 8,34%. Изрично е посочено, че с решението за налагане на финансова корекция за проверявания период е приет малко по-висок процент изпълнение - 93,88% изпълнение, съответно 6,12% неизпълнение в сравнение със заключението на експерта, но тъй като този процент изпълнение е по-благоприятен за жалбоподателя, съдът е приел определените проценти по обжалвания акт. Според първостепенния съд , след като установеното средно аритметично изпълнение на заложените в бизнес плана количества за първата и втората прогнозни години е в размер на 93,88% изпълнение, административният орган правилно и в съответствие с чл. 7, ал. 1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2014 - 2020 г., обн., ДВ, бр. 77 от 01.09.2020 г. /Правилата/ е определил сумата за възстановяване в размер на 6,12 % /100 % - 93, 88 %/ от оторизираната финансова помощ по проекта, равняваща се на 117 521,39 лева /6,12 % от 1 920284,19 лева/ по т. 1 от решението за налагане на финансова корекция. Констатацията относно липсата на пожарогасител по т. 2 от решението, съответно санкцията за това не е била оспорена от жалбоподателя. Решаващите изводи на съда са, че описаните в процесното решение нарушения представляват неизпълнение на поети договорни ангажименти от страна на бенефициера по т. 16, ал.1 и ал. 2 от договора, а също така са нарушения на нормативната разпоредба на чл. 57, ал. 1 от Наредба 20 от 27.10.2015 г. за прилагане на подмярка 4.2. "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4. "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. /Наредба 20 от 27.10.2015 г., Наредбата/. Като неоснователен е приет довода на жалбоподателя, че при оценката за количественото изпълнение на продукцията органът е длъжен да направи цялостен анализ на постигнатите резултати, като включи и изпълнението за 2020 г., макар от заключението на вещото лице да е било установено изпълнение 132,90% от прогнозираните количества продукция. В тази връзка съдът е посочил, че извършените проверки на място са през 2020 г., за тях ползвателят е бил уведомен, че констатациите от касаят проверяваните години 2018 и 2019 г., като в подкрепа на възраженията си по проверките не е представил убедителни доказателства, в това число и за фиксираните в чл. 22 от сключения договор извънредни обстоятелства/непреодолима сила, които са попречили да бъдат изпълнени договорните задължения за проверявания период. Съдът е приел още, че макар при отмяната на Акта за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ с влязлото в сила решение по адм.дело 224/2021 г. по описа на Административен съд Смолян да не е било разпоредено преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне, при отсъствието на влязъл в сила акт за събиране на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, правомощието на административния орган да открие и проведе процесното производство за налагане на финансова корекция е в изпълнение на задължението по чл. 27, ал. 3 във връзка с ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/. За неоснователно е счетено и твърдението на оспорващия, че съществено нарушение на материалния закон е фактът, че решението за налагане на финансова корекция е след изтичане на мониторинговия период по отношение на сключения договор, тъй като визираният срок касае извършването на проверки по изпълнението на договора за подпомагане, а не образуването на административно производство във връзка с констатациите от тези проверки. Решението е неправилно, тъй като е постановено при допуснати нарушения на приложимия материален закон. Страните не спорят за установените от първоинстанционния съд факти, а относно това дали касационният жалбоподател е допуснал констатираното от административния орган неизпълнение на договорни и нормативни задължения. Свързаният с това спорен въпрос е дали органът, при преценката си относно евентуалното нарушение, е следвало да вземе предвид данните за изпълнението през 2020 г. след като е разполагал с тях, независимо че е проверявал периода 2018 г. и 2019 г. Установено е, че жалбоподателят е сключил договор 21/04/2/0/00208 от 29.07.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.2 Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. /ПРСП/, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, като договорът е сключен при условията на Наредба 20 от 27.10.2015 г. Предметът на сключения договор е предоставена безвъзмездна финансова помощ, представляващи 50% от одобрените и реално извършени разходи за инвестиция и изпълнение на одобрения проект Изграждане на цех за производство на млечни продукти, намиращ се в ПИ 05462.9.27, местност Долна Сабурча , землището на с. Борино, съобразно условията и сроковете определени в договора. Размерът на първоначално одобрената финансова помощ е 1 932 182,68 лв., а срокът за извършване на инвестицията е договорен на 36 месеца след сключването му. Към договора са приложени подписаните три анекса, съответно от 18.11.2016 г., 13.04.2017 г. и 23.10.2017 г., касаещи размера на одобрената субсидия, като по заявка за авансово плащане са били изплатени 966 091,31 лева, а по заявка за окончателно плащане - 954 192,88 лева. Първостепенният съд е съобразил относимите към изпълнението клаузи на сключения договор, включително регламентираната чл. 19 на раздел V. "Отговорност при неизпълнение, забавено или лошо изпълнение", в която е предвидена отговорност на ползвателя за неизпълнение на негови нормативни и/или договорни задължения, отнесена към ангажиментите по чл. 16, ал. 1 във вр. с ал. 2 да постигне средногодишната натовареност /количество/ на произвежданите в изпълнение на проекта продукти за всяка година поотделно, съгласно данните, посочени в Таблица 5 Производствена и търговска програма от бизнес плана, приложен към одобрения проект. Настоящият съдебен състав не споделя изразеното в касационната жалба становище за липса на мотиви на обжалвания съдебен акт. При преценка на основателността на депозираната пред него жалба са посочени и взети предвид както сроковете за реализиране на инвестицията, така и тези, свързани с експлоатацията на обекта по начин, отговарящ на поетия от бенефициера при сключване на договора ангажимент за реализация на количества продукция и приходи от продажба. Липсата на дословно преповтаряне на становището на жалбоподателя и пунктуално формулиране на отговор по всеки от изтъкнатите доводи не води до липса на мотиви, респективно до необоснованост. Съдът е взел предвид и обсъдил значимите за производството факти, отнесъл ги към времевата им продължителност и по този начин е съобразил наличието или съответно липсата на изпълнение на законовите изисквания за издаване на оспорения административен акт, неговата процесуална и материална законосъобразност. Несъгласието на касатора с изводите на първоинстанционния съд досежно обсъдената погасителна давност не обосновава извод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Разгледано е и оплакването на жалбоподателя, че обхватът на проверката от страна на административния орган се ограничавало само до две от годините, през които е изпълняван одобрения бизнес план. Неправилни обаче се явяват изводите на съда, че след като в хода на административното производство са извършени две проверки на място в периода 08.01.2020 г.- 20.01.2020 г. и от 18.05.2020 г. до 22.05.2020 г., и те касаят периода 2018 г. и 2019 г., то констатациите на административния орган е следвало да обхванат единствено тези години, независимо от високите стойности на изпълнение през 2020 г. Без връзка с твърденията на жалбоподателя, първостепенният съд е обсъждал липсата на представени доказателства към възражението за наличието на извънредни обстоятелства/непреодолима сила, които са попречили да бъдат изпълнени договорните задължения за проверявания период. Производството по издаване на решение за налагане на финансова корекция е било образувано след отмяната на АУПДВ 21/04/2/0/00208/4/01/04/01 от 20.07.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с влязло в сила решение 9 от 12.01.2022 г. по адм.д. 224/21 г. по описа на Административен съд Смолян, като още в хода на посоченото съдебно производство са били налице данни, че изпълнението на бизнес плана по отношение на произведените продукти за приключилата финансова 2020 г. възлиза на 132,90 %. Тези данни ответникът изрично е посочил в направеното по реда на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ възражение, които обаче не са били съобразени при издаване на оспорения акт. Касае се за нови факти, установени в хода на друго съдебно-административно производство, които са основани на заключение вещо лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза и които са от значение за случая (35 АПК и чл. 37, ал.2 АПК-служебно известни факти, които не подлежат на доказване). Тези факти са били потвърдени включително от заключението на вещото лице по допусната СИЕ в производството пред първата инстанция, според което през 2018 г. са отчетени общо 38,81 тона сирене, кашкавал и извара от кашкавал, при предвидени по бизнес плана 66,76 тона, което представлява 58,13% от прогнозираните количества за първата финансова година; през 2019 г. са отчетени общо 83,57 тона сирене, кашкавал и извара от кашкавал, при предвидени по бизнес плана 66,76 тона, което представлява 125,18% от прогнозираните количества за втората финансова година; през 2020 г. са отчетени общо 147,88 тона сирене, кашкавал и извара от кашкавал, при предвидени по бизнес плана 111,27 тона, което представлява 132,90% от прогнозираните количества за третата финансова година. Според вещото лице общо за проверените три години 2018, 2019 и 2020 години от субсидираната дейност са произведени 270,26 тона сирене, кашкавал и извара от кашкавал, което представлява 110,40% от предвидените по бизнес плана количества в размер на 244,79 тона, което не е било съобразено както от административния орган, така и от решаващия съд. Вярно е, че приложимата Наредба 20 от 27.10.2015 г. не създава конкретно задължение управляващият ПРСР орган да извърши анализ на целия период, в който дружеството е следвало да изпълнява одобрения бизнес план, съответно Таблица 5 Производствена и търговска програма от него, но органът дължи произнасяне по всички относими към производството факти и обстоятелства, които са от значение за преценката дали изплатената безвъзмездна финансова помощ се разходва за нуждите на конкретния проект. Същевременно органът е следвало да съобрази, че ответният едноличен търговец не само твърди, но и доказва, че през 2020 г. изпълнението достига такива стойности, които изчислени средноаритметично за трите години /2018 г., 2019 г. и 2020 г/. дори преизпълняват заложените в бизнес плана прогнозни количества сирене, кашкавал и извара от кашкавал, и по този начин свидетелстват за устойчиво повишаване на производството и приходите от дейността на финансирания проект. Съгласно чл. 2 от Наредба 20 от 27.10.2015 г. подмярка 4.2. "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" има за цел подобряване на цялостната дейност, икономическата ефективност и конкурентоспособността на предприятия от хранително-преработвателната промишленост чрез: 1. по-добро използване на факторите за производство; 2. въвеждане на нови продукти, процеси и технологии, включително къси вериги на доставка; 3. подобряване на качеството и безопасността на храните и тяхната проследяемост; 4. постигане на съответствие със стандартите на Европейския съюз (ЕС); 5. подобряване опазването на околната среда. След като одобреният проект не само е постигнал заложените стойности на производство, въз основа на които е бил определен за допустим, но ги е надвишил още през третата година от изпълнението, като същевременно се наблюдава устойчива тенденция към повишаване на тези показатели, то проектът безспорно кореспондира с посочените по-горе цели. Оттеглянето на предоставеното подпомагане от Управляващия орган не трябва да бъде самоцел, а да държи сметка до колко одобрените за финансиране проекти доказват повишаване на производството чрез изпълнение на заложената инвестиция и количествените показатели на бизнес плана, което в процесния случай не е било сторено. Всичко изложено налага извода, че бенефициерът не е допуснал нарушение нито на договорните си задължения, регламентирани в чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от сключения договор, нито на чл. 57, ал.1 от Наредба 20 от 27.10.2015 г. По тези съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменено оспореното решение 21/04/2/0/00208/4/01/04/02 за налагане на финансова корекция, издадено от заместник изпълнителни директор на Държавен фонд Земеделие с изх. 01-6500/4151#15 от 11.01.2023 г., в частта по т. 1, с която на ЕТ ЗП - А. Таир е определена финансова корекция в размер на 117 521,39 лева за неспазване на задължения, попадащи в група III от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. . С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, направеното искане за присъждане на сторените разноски за двете инстанции следва да бъде уважено. Същите са доказани по основание и размер, а предвид липсата на направено възражение за тяхната прекомерност, разноските следва да се присъдят така както са претендирани, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,