Решение № 9616 от 30.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11781/2015 г.

Решение № 9616 от 30.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11781/2015 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Рентико " ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, против Решение № 4178/16.06.2015 г., постановено по адм. дело 6719/2014 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № МДТ РД 01 07 13/14.02.2014 г.,, издаден от Р. Б., началник отдел и В. П., старши инспектор в Дирекция "Приходи от администриране на местни данъци и такси" - Столична община, мълчаливо потвърден от Кмета на Столична община. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният ревизионен акт бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира разноски. Ответникът - Кмета на Столична община, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Рентико " ЕООД срещу Ревизионен акт № МДТ РД 01 07 13/14.02.2014 г.,, издаден от Р. Б., началник отдел и В. П., старши инспектор в Дирекция "Приходи от администриране на местни данъци и такси" - Столична община, мълчаливо потвърден от Кмета на Столична община. За да постанови този резултат съдът е приел, че Столична община реално е престирала услугата по сметосъбиране и сметоизвозване и доколкото "Рентико " ЕООД не попада в кръга на лицата, освободени от заплащането на ТБО на основание, регламентирано в ЗМДТ, за него е налице задължение за заплащане на такса за тази услуга за недвижимия имот - собственост на дружеството. Реалното извършване от Столична община на дейностите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и поддържане на депо и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци и съответно предоставянето на тези две услуги като основание за възникване на задължението за заплащане на ТБО, е установено от представените по делото доказателства. Решението е правилно. Предоставянето на услугата сметосъбиране и сметоизвозване от Столична община в района, в който се намира имота на дружеството - жалбоподател, е безспорно установено от доказателствата по делото, поради което не е налице първото материалноправно основание по чл. 71, т. 1 ЗМДТ, обуславящо недължимост на ТБО от страна на жалбоподателя за тази услуга. Не е налице и втората законово регламентирана хипотеза на чл. 71, т. 1 ЗМДТ, при наличието на която не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване - имотът да не се ползва през цялата година и да е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота. От доказателствата по делото е видно, че услугата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е предоставяна и Столична община има депо за обезвреждане на битови отпадъци и услугата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване се осъществява по установен график с почистване на улиците, площадите, тротоарите и други поради което следва да се приеме, че услугата е предоставяна редовно и за нея се дължи такса. Правилно съда, въз основа на доказателствата по делото е приел, че за всички проверявани периоди е налице предоставяне и ползване на услугата. На основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ кмета на Столична община е определил районите, в които услугата ще се предоставя и имота на дружеството - жалбоподателя попада в тях. Задълженията за така битови отпадъци, установени в ревизионния акт, съответстват на принципа прогласен в чл. 15 от Директива 2006/12/ЕО на ЕП и на Съвета от 05.04.2006 г., относно отпадъците, а именно "замърсителят плаща разходите за обезвреждане на отпадъците". При действащото общностно право националните власти разполагат с широко право на преценка по отношение определянето на реда и условията за изчисляване на такава такса - т. 55, решение на Съда на Европейския съюз, /втори състав/ от 16.07.2009 г. по дело С-254/08 г. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София - град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Разноски в полза на Столична община не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение