Решение № 7094 от 6.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2561/2017 г.

Решение № 7094 от 6.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2561/2017 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Бакалски" ООД, със седалище гр. П. представлявано от управителя И. Б., чрез процесуалния му представител юрк. В. Тодорова, против решение № 98/09.01.2017 г. по адм. дело № 3724/2012 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена неговата жалба против уведомително писмо изх. № 02-160-2600/15586/29.10.2012 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания свързани с Директива 2000/60/Е0 - за земеделски земи за 2011 г., УП изх. № 02-160-2600/8017/20.07.2011 г. за извършена оторизация за изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. и УП изх. № 02-160-2600/82 от 31.01.2013 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 214 "Агроекологични плащания" ("АЕП") от програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 - 2013 г. -трите на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция и трите-за кампания 2011 г. Релевирани са доводи за неправилност на решението поради нарушение на приложимия материален закон предвид несъобразяване с относимия за случая Регламент № 65/2011 г. на Комисията и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, предвид излагане на мотиви само по отношение на първото УП и несъобразяване с трите експертизи - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развити са съображения, че съдът неправилно преценил обжалваните административни актове за законосъобразни, въпреки че са постановени в нарушение на изискването за форма и на административно-производствените правила, тъй като не били извършени проверки на място, както и че приетите като недопустими за подпомагане площи били с изключително малък размер. Касационният жалбоподател моли решението да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отменят като незаконосъобразни оспорените в първоинстанционното производство административни актове. В открито съдебно заседание пред ВАС не се явява и не изпраща представител. В писмена защита от 30.05.2017 г. поддържа касационната си жалба. Ответникът - Заместник-изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", не изпраща представител, нито становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба с доводи, че съдът е изяснил релевантните факти, като е обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба. Счита и че при установената фактическа обстановка правилно съдът е приел, че в съответствие с разпоредбата на чл. 16 от Регламент 65/2011 г. на Комисията от 27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони (Регламент 65/2011), т. 5 изр. 1, в конкретния случай помощта се изчислява въз основа на установената площ, намалена с удвоения размер на установената разлика, ако тази разлика представлява не по-малко от 3 % или два хектара, но не повече от 20 % от установената площ. Намира и че фактическите и правни основания по издаване на оспорените УП се съдържат в таблиците, които са неразделна част от писмата и поясненията към тях, като констатациите на административният орган се потвърждават и от приетите от първоинстанционния съд заключения на вещо лице. На трето място счита, че -видно от приложените по делото материали, касаторът в настоящето производство не е оборил показателите, отразени в таблиците, които са неразделна част от уведомителното писмо и не е представил доказателства, установяващи друг размер на допустимите и недопустими площи за подпомагане. Преценява доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд С.-град е образувано по жалба на настоящия касатор против "мълчалив отказ на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие"за предоставяне на подпомагане за земеделска дейност", уточнена с няколко молби като подадена срещу уведомителни писма изх. № 02-160-2600/15586/29.10.2012 г. и изх. № 02-160-2600/8017/20.07.2011 г. и издаденото впоследствие изх. № 160-2600/82 от 31.01.2013г, разгледано съгл. чл. 58, ал. 3 АПК, трите-на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция за кампания 2011г, с които: съответно-с първото-на основание чл. 16 от Регламент 65/2011 г. на Комисията от 27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони (Регламент 65/2011), т. 5 изр. 1, в който случай помощта се изчислява въз основа на установената площ, намалена с удвоения размер на установената разлика, ако тази разлика представлява повече от 3 % или два хектара, но не повече от 20 % от установената площ, е намалена с 614,41 лв. поисканата от жалбоподателя сума за подпомагане поради наддекларирана площ в размер на 9,63 % по заявлението за единно плащане на площ УИН 16/150611/02351.-с което е кандидатствал за подпомагане по Мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/Е0 - за земеделски земи" за 2011 г., с второто - по заявление с УИН 16/150611/05351, по поискано финансиране по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, схемите за национални доплащания на площ /СНДП/ и по Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР2/- поради това, че по СЕПП и НДП наддекларираната площ е по 10,35 %, а по НР2 - 20,61%, е извършено намаление на финансовото подпомагане в размер общо 24563,27 лева, а с третото- постановено по същото заявление, исканата сума е намалена с 20724,86 лв. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспорените актове са издадени от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП и в предвидената в чл. 59 АПК форма. В тази връзка съобразил изложените основания в оспорените УП и таблиците към тях - с пояснителните бележки към последните и с посочени площи, приети за недопустими за подпомагане по всяка програма, схема и мярка, ведно с данните от административната преписка. Намерил оспорените писма за издадени без нарушения на административнопроизводствените правила и за материално законосъобразни. Последният извод извел първо от факта на установяванията по извършените административни проверки посредством дешифрация на ЦОФК от допустимия слой площи за подпомагане и второ- от резултатите от извършените проверки на място на БЗС, за които няма актуално заснемане . Обосновал извод, че извършването на проверки на място не е задължение на РА във всички случаи, а само при необходимост по нейна преценка и теренните проверки се извършват и от служители на Областните дирекции "Земеделие", като за извършването на проверки по повод създаване на специализирания слой не е задължително уведомяването на заявителя, както и че не е основание за незаконосъобразност на процесните УП обстоятелството, че този слой е създаден по-късно от подаване на заявленията, тъй като той е само начин за проверка дали заявителят изпълнява ангажиментите, възникнали по повод на подадено заявление. По съществото на спора съдът, въз основа на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон, с оглед установеното, че основното и двете допълнителни заключения не съдържат констатации за нито един парцел, заявен от жалбоподателя, който да е счетен за недопустим за подпомагане само поради неактуалност на самолетното заснемане. Съобразил и установеното от вещото лице, че видимите белези и конкретните причини по отношение на всеки един от недопустимите парцели или части от тях са БЗС с обработваеми култури с групи дървесна и храстовидна растителност (необработени площи), площи засегнати от пътища, оврази и др.; съответно пасища и ливади (с приложени по делото и фотоснимки от проверките на място, установяващи наличие на площи с растителност, различна от характерната за пасища и ливади (папрати бурени и др.), което означава, че не е извършвано косене, пашуване или изискващото се земеделско мероприятие, съответно за площи, заявени по различните схеми за подпомагане, при които са установени недопустими площи, по "Натура 2000" са признати като допустими, но при административните проверки е установено наличие на площи, заявени от повече от един кандидат. Съобразил и факта, че с нарочно уведомително писмо жалбоподателят е уведомен за площи, заявени от повече от един кандидат и е проведена процедура по изясняване на принадлежността на двойно декларираните площи, но са останали неотстранени застъпвания, както и че от заявените за подпомагане БЗС няма установени парцели, които да са с размери, по - малки от определените по реда на чл. 39, ал. 2 от ЗПЗП. Взел предвид и констатацията, че допустимият слой в релевантния географски район е изготвен на база самолетно заснемане през 2010 г., м. 08. 2011 г. и сателитни снимки от 2011 г., като през последната година са покрити зони от дешифрирани сателитни изображения от 2011 г. с точност, съпоставима с цифровите ортофотоснимки, а за част от заявените земеделски парцели допустимият слой е на база дешифрация на сателитни снимки от 2010 г., освен че със стандартна теренна проверки-заснемане и измерване, е актуализиран допустимият слой и определена недопустимата за подпомагане площ. По основното възражение за допуснато нарушение на материалния закон, извлечено от чл. 16 на Регламент (ЕО) 65/2011 г. на Комисията приел, че такова не е налице, предвид обстоятелството, че в случая проверката на фактическите констатации, извършена от вещото лице, не открила несъответствия в данните, налични и анализирани от автоматизираната система, които да са с релевантни стойности-приетата за наддекларирана площ попада в прага от 3 до 20 % на приложимата разпоредба от Регламент 65/2011, съответно - чл. 58 от Регламент (ЕО) 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор, а минималните разлики в площите, изчислени от вещото лице, сравнени с приетите в съответното УП, не прехвърлят прага от 20 %, т. е. не обуславят правен извод, различен от изведения от административния орган. По тези съображения административният съд стигнал до извод за законосъобразно намалено финансово подпомагане в размера, посочен в уведомителните писма, поради което отхвърлил като неоснователна подадената жалба срещу тях. Обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимата материалноправна уредба. Неоснователен е основният довод на касационния жалбоподател за неправилно издирена и приложена правна норма. Противно на твърдяното, първоинстанционният съд правилно е определил предмета на спора и е съобразил правните си изводи с приложимото в случая право. По делото няма спор относно факта, че жалбоподателят е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП, т. е. стопанисва земеделска площ, включена в системата за идентификация на земеделските парцели. Не се спори и че в срока, определен в чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5/2009 г., в съответствие с чл. 32, ал. 1 ЗПЗП, чл. 41, ал. 2 и чл. 46 ЗПЗП, е подал заявление за подпомагане по образец. Постановеният с уведомителните писма отказ от финансово подпомагане е осъществен при спазени изисквания за форма на административния акт, тъй като са изложени конкретни фактически и правни основания по чл. 6, ал. 2в от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони. Възражението на касатора не държи сметка, че съгласно чл. 28 от относимия за случая Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г., административните проверки, посочени в чл. 20 от Регламент (ЕО) № 73/2009, позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, а съобразно чл. 30 от Регламент № 1122/2009 г. на Комисията, общият брой проверки на място, извършвани всяка година, трябва да обхваща поне 5 % от всички земеделски производители, кандидатстващи съответно по схемата за единно плащане, схемата за единно плащане на площ или плащане, свързано с площ, по специфично подпомагане, т. е. Разплащателната агенция не е задължена да извърши проверка на място на всички земеделски производители, кандидатстващи за подпомагане. С оглед горното е неоснователно общото възражение на касатора за неправилност на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон, и конкретното му възражение за допуснати грешки при определяне на наддекларираните площи, включително твърдението за "незначителния" им размер. Обоснован е изводът на съда, че ДФЗ-РА няма задължение да извършва проверка на място и в процедурата по отстраняване на застъпвания, нито следва да преценява валидността на представените по чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. на МЗХ за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания документи относно правата на ползване на съответния имот, тъй като противното би означавало административен орган да решава правни спорове. Правилен и съобразен с практиката на ВАС е изводът на съда, че административният орган може да преценява само формалната редовност на представените документи, и не е задължен от законодателя да изяснява в това производство кои твърдения и на кой кандидат са доказани. Този довод на касатора, както и твърдението, че приетите като недопустими за подпомагане площи били "с изключително малък размер", пряко се опровергава и от кредитираните от съда заключения по допусната съдебно-техническа експертиза, основна и две допълнителни, установяващи площи, попадащи извън утвърдената зона на площите за подпомагане, както и точния размер на недопустимата площ по СЕПП, СНДП и НР-2. Затова е неоснователно и съображението на касатора, че съдът е "трябвало да измени размера на полагащите се субсидии" съобразно заключението. По следващия довод на касатора следва да се посочи, че по делото няма доказателства за извод, различен от изведения от съда, че в случая приетата за наддекларирана площ, включително при съобразяване с незначителните разлики в площите, посочени от вещото лице, попада в прага от 3 до 20 % на приложимата разпоредба от Регламент 65/2011, съответно на чл. 58 от Регламент (ЕО) 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по процесната схема /за подпомагане на лозаро-винарския сектор/. Горното обосновава извод за законосъобразно извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания по мярка 213 "плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО, съответно по СЕПП, СНДП НР-2 и мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007 -2013 г. за кампания 2011 г. респективно за правилно частично отказано финансово подпомагане по подаденото на основание чл. 32, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ до териториалната структура на Разплащателната агенция заявление за подпомагане. Противно на твърдяното, съдът точно е приложил разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, изрично регламентираща, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, и тази на чл. 47, ал. 2, т. 4 от същия закон, определяща, че Разплащателната агенция намалява размера или отказва плащане по схеми за национални доплащания, когато кандидатът е заявил повече площи от установените при проверката по ал. 1 на същата норма. Предвид изложеното по-горе, съдът не е допуснал нарушения на материално-правните норми и е формирал обосновани правни изводи. Не е налице и порокът на допуснати от административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Доводите за неизлагане на мотиви по отношение на второто и третото УП се опровергават от изложеното на л. 3 и 4 от решението съображения, а тези за "несъобразяване" с трите експертизи са напълно несъстоятелни, тъй като съдът е изградил правните си изводи именно съобразно заключенията на вещото лице, впрочем само частично оспорени от процесуалния представител на жалбоподателя. Решението на съда е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,