Решение № 4495 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1988/2017 г.

ВАСVI отделение10.04.2018 г.докладчик Росен Василев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 191 от 12.12.2016 г. по адм. дело № 247/2016 г. на Административен съд С.. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4495 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1988/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Диагностично-консултативен център 1 -С." ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. "Х. Б." №..., представлявано от д-р А. А., подадена чрез пълномощника адвокат Ж. Д. срещу решение № 191 от 12.12.2016 г. по адм. дело № 247/2016 г. на Административен съд С., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството против писмена покана изх. № 29-04-22 от 19.08.2016 г., издадена от Директора на РЗОК С. за възстановяване на суми получени без правно основание на основание чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО, и са присъдени разноски. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените съображения в жалбата и в съдебно заседание се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на Районната здравноосигурителна каса гр. С. не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като обсъди доводите в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. С обжалваното решение Административен съд С. е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Диагностично-консултативен център 1 -С." ЕООД против писмена покана изх. № 29-04-22 от 19.08.2016 г., издадена от Директора на РЗОК С. за възстановяване на суми получени без правно основание на основание чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО, и е присъдил разноски. С писмената покана касаторът е поканен доброволно да внесе по сметка на НЗОК сумата в размер на 266,00 лева, представляваща нанесена щета на бюджета на НЗОК/РЗОК/преразход на бюджетни средства за първо тримесечие на 2016 г. - превишаване броя на специализираните медицински дейности/СМД/. При постановяване на решението си съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган и в съответствие с материалния закон. Изложил е доводи, че отчитането на СМД става по тримесечие и същото не може да бъде извършено в рамките на отпуснатите средства за цялата година. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора, след като е анализирал приетите по делото писмени доказателства. Писмена покана е издадена на база констативен протокол от 28.07.2016 г., в който подробно са установени фактите относно възложения брой СДД за първо тримесечие на 2016 г. В този протокол е посочено, че за същото тримесечие изпълнителят на ИМП е имал право да издаде направления за СМД 784 броя, но е издал и заплатени от РЗОК са 798 броя направления, които формират превишение от 14 броя над тези с които е разполагало ЛЗ. Посочено е също така, че за изпълнителя на ИМП, назначил медицински дейности извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Правилно първоинстанционният съд е приел, че въз основа на представения и приет като доказателство по делото Констативен протокол от 27.07.2016 г. е съставен протокола за неоснователно получени суми и е издадена оспорената писмена покана. Този протокол е издаден във връзка с разпоредената със Заповед № РД-09-448/5.07.2016 г. на Директора на РЗОК - С. проверка, която е извършена от финансов инспектор от РЗОК - С. с участието на представител на оспорващия. Констативният протокол, изготвен по образец съгласно Приложение № 1 - неразделна част от Инструкция № РД-16-31 от 23.06.2016 г., е със съдържание, съответстващо на изискванията на чл. 16, ал. 1 от Инструкцията, и е официален удостоверителен документ. Истинността на този протокол не е оспорена от жалбоподателя Неоснователни са наведените оплаквания, че в случая е налице допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като Заповед № РД-09-448/5.07.2016 г. е издадена и подписана от заместник-директор. Това не е съществено процесуално нарушение, тъй като не е от такова естество, че да влияе на резултата от проверката, съответно на крайния акт. Писмената покана е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му. Същата е подписана от директора на РЗОК С.. Отразеното в писмената покана превишение е изчислено като разлика между издадените, отчетени и изплатени направления са специализирана медицинска дейност/СМД/ и определените и възложени с протокол към ИД стойности, увеличени с допустимите общо 10 % превишения за първото тримесечие на 2016 г. Определените стойности или т. нар. "параметри" представляват метод за определяне на обективните критерии за възлагане на определен брой медицински дейности и тяхната стойност за отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ има характера на прогнозна финансова рамка. Вместването на медицинските услуги в рамките на утвърдените стойности обезпечава финансовия ред в сферата на здравното осигуряване. Твърдението, че превишението следва да се разглежда на годишна база е неоснователно. Ако има наличие на неизползвани от жалбоподателя или други изпълнители на СМД, преразпределението на този излишък става по друг, специален ред. Оспорената покана е издадена при спазване на процесуалните изисквания по чл. 76а ЗЗО във вр. с чл. 45 от ИД, и в съответствие с материалния закон. Като е отхвърлил подадената жалба, Административният съд С. е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

2