Решение № 4318 от 22.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10749/2017 г.

Решение № 4318 от 22.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10749/2017 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Б., чрез пълномощника му адв. В. Ставрев, против решение № 59 от 16.05.2017 г., постановено по адм. дело № 16/2017 г. по описа на Административен съд – Сливен, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 306 з-3 от 09.01.2017 г., издадена от началника на Районно управление - Нова Загора при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Сливен (ОДМВР). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се изводът на съда, че не са допуснати нарушения на процедурата по издаването на заповедта. Оспорва се и изводът за законосъобразност на обжалваната заповед, тъй като при налагане на наказанието, дисциплинарнонаказващият орган е определил несъразмерно тежко наказание за извършените нарушения, както и не е спазил нормата на чл. 206, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Иска се отмяна на решението и делото да бъде решено по същество като се отмени обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответникът – началникът на Районно управление – Нова Загора при ОДМВР – Сливен не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите в касационната жалба, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност в производството пред първоинстанционния съд е цитираната заповед на началника на Районно управление – Нова Загора, с която за нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. последно и т. 4 от ЗМВР, на основание чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ и т. 12 от ЗМВР на инспектор Б. Б. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Съдът, след като е обсъдил събраните по делото доказателства, е установил вярно фактите по спора. Видно от текста на заповедта, наказанието е наложено за това, че: държавният служител инспектор Б. Б. – временно назначен на длъжността полицейски инспектор в група "Териториална полиция", сектор "Охранителна полиция" при РУ – Нова Загора на 08.07.2016 г. около 10: 45 часа в служебното помещение на началник група "Пътен контрол" (ПК) в сградата на РУ - Нова Загора не е изпълнил отдадена от прекия му началник старши инспектор Ч. Е. заповед да посети получен в ОДЧ сигнал за неправилно паркирано МПС на ул. "П. Енев". Инспектор Б. отговорил, че няма да отиде, защото иска някой да бъде с него или Е. да отиде с него. Заявил, че му писнало от интригите на Е. и че той знае много добре за кой автомобил става въпрос. Бил е видимо афектиран и ядосан. Е. му разпоредил да вземе със себе си командир на отделение от група "Охрана на обществения ред", но Б. отговорил, че "куфари" не му трябвали. Заявил също, че иска заедно с Е. да посетят сигнала. Последният му отговорил, че има служебна ангажираност и не може да отиде с него. Този разговор станал в присъствието на мл. инспектор Т. Т. - мл. автоконтрольор в група ПК, който по това време не е бил на работа, но е бил в помещението. Разговорът е чут и от В. Д. - системен оператор АНД в група ПК, която се намирала в съседното помещение, вратата на която била отворена към помещението, където станал разговора. В обжалваната заповед е прието, че с посоченото Б. Б. е допуснал две нарушения на служебната дисциплина по чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ и по т. 12, съставляващи нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. последно и т. 4 и чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, за които е наложено наказание "порицание" за срок от една година. Приета е приложимост на чл. 197, ал. 3, т. 2 от ЗМВР, съгласно който при две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган може да наложи едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. Съдът е установил, че дисциплинарното производство е започнало по докладна записка УРИ 306 р-10617 от 20.07.2016 г. на началник ГПК до началника на РУ – Нова Загора, относно извършена проверка за неправилно паркирано МПС, в която е посочено, че от страна на служителя инспектор Б. Б. не е изпълнено разпореждане на ст. инспектор Ч. Е.в – началник група "Пътен контрол" при РУ – Нова Загора, като това се е случило в присъствието на младши автоконтрольор Т. Т. и служител административно-наказателна дейност В. Д. Въз основа на докладната е издадена заповед № 306 з-99 от 20.07.2016 г. за извършване на проверка, с която е назначена и дисциплинарна комисия. Заповедта е връчена на Б. на 20.07.2016 г., срещу подпис. Със заявление рег. № 306 р-11278 от 03.08.2016 г. оспорващият е отправил искане до началника на РУ - Нова Загора да ползва адвокатска защита в дисциплинарното производство, както и да присъства представител на синдикалната организация, в която членува. С писмо УРИ 306 р-13033/13.09.2016 г. председателят на комисията назначена да извърши горепосочената проверка го уведомява, че може да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР. В хода на проверката на Б. е връчена покана за даване на писмени обяснения с УРИ 306 р-13404 от 19.09.2016 г., но служителят е отказал да даде такива, удостоверено със съставен протокол рег. № 306 р-14166 от 05.10.2016 г. за отказ от даване на писмени обяснения. В резултат на проведеното дисциплинарно производство е изготвена обобщена справка, с която служителят е запознат и с покана му е дадена възможност след като се запознае със справката да даде допълнителни обяснения и възражения. Б. се е запознал с изготвената справка и покана на 27.12.2016 г., но не е представил писмено възражение или обяснение. Изготвено е становище от ДРО, в което се потвърждава нарушението и се предлага налагане на наказание "порицание" за срок от една година. На 09.01.2017 г. началникът на РУ – Нова Загора е издал оспорената заповед, с която е наложил на Б. дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. При тези данни, съдът е приел от правна страна, че издадената заповед е законосъобразна. Същата е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма и реквизити, спазени са административнопроизводствените правила при издаването й и материалния закон. Така постановеното решението на АС-Сливен е правилно и следва да бъде оставено в сила. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен по чл. 204, т. 4 от ЗМВР орган, при спазване на изискванията за форма, съдържа всички реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователно е основното възражението, против извода на съда, че не са допуснати нарушения на процедурата по издаването на заповедта. От събраните писмени доказателства се установява, че е спазена специфичната процедура по налагане на дисциплинарни наказания в МВР, включително са спазени и сроковете за образуване и приключване на дисциплинарното производство. Съобразени са механизмите за осигуряване реално право на защита на държавния служител с предоставянето на възможност да се запознае с материалите по преписката, да заяви своето становище преди да му бъде наложено наказанието. Правилно съдът е отхвърлил и възраженията за нарушение на процесуалните правила и по-точно на правото на защита, тъй като в административното производство касаторът е бил лишен от възможността да бъде подпомаган в защитата си от адвокат. В хода дисциплинарното производство Б. подава заявление с рег. № 306 р-11278/03.08.2016 г. по описа на РУ Нова Загора до началника на РУ – Нова Загора, в което заявява желанието си да се възползва от правото му по чл. 56 от Конституцията на Република България да ползва адвокатска защита в хода на дисциплинарното производство, независимо че такава не е предвидена в разпоредбата на чл. 205, ал. 3 от ЗМВР и моли да бъде уведомяван предварително за необходимите действия с негово участие, за да може да организира защитата си. С писмо УРИ 306 р-13033 от 13.09.2016 г. по повод подадено заявление с рег. № 306 р-11278/03.08.2016 г., председателят на комисията, назначена със заповед № 306 з-99 от 20.07.2016 г. уведомява Б., че съгласно заявеното от същия желание да бъде представляван от адвокат в производството са приложими разпоредбите на чл. 205, ал. 3 от ЗМВР и чл. 48 от Инструкция рег. № 8121 з-470/27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (Инструкцията), като при провеждане на дисциплинарното производство същият има право да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР, като участието на подпомагащия служител в административното производство се осигурява от държавния служител, срещу когото се води дисциплинарното производство. Нормата на чл. 205, ал. 3 от ЗМВР дава право на самостоятелно участие в дисциплинарното производство или подпомагане на служителя от друг служител на МВР, като не е посочено право за адвокатска защита, като в тази връзка съдът правилно е посочил, че не е налице нарушение на процедурата и на правото на защита, тъй като всички възражения могат да бъдат направени в рамките на съдебното производство. Следва да се добави, че в случая липсват каквито и да са данни за някое от дължимите процесуални действия, за извършването на които жалбоподателят своевременно е уведомяван, същият да е поискал да бъде подпомогнат от конкретен адвокат, както и да е осигурил неговото участие и такова да е отказано. Изводите на съда са подробно мотивирани и са в съответствие със законовите норми и напълно се споделят от настоящата инстанция. Неоснователно е и възражението, за липса на безпристрастност или заинтересованост на членовете на назначения дисциплинарноразследващ орган, тъй като е съставен от служители от същото звено, от което е и наказаното лице, т. е. съставът е недопустим. Фактът, че членовете на дисциплинарно-разследващият орган са служители на РУ – Нова Загора не обосновава извод за недопустимост на състава и за заинтересованост и пристрастност на членовете му. На първо място, както се твърди и в касационната жалба, съгласно чл. 9, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на МВР (ПУДМВР), в областните дирекции на МВР може да се създават отдели, сектори, районни управления, участъци и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността им. В нормата на чл. 73 от ПУДМВР е посочено, че в Областните дирекции на МВР се осъществяват дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 3, 6 – 9 от ЗМВР на определената им територия. Всяка от дефинираните в чл. 6 от ЗМВР дейности има своя специфика, като съгласно, чл. 9 от ПУДМВР с оглед тези специфики, в областните дирекции могат да бъдат създавани и други звена извън изброените с по-нисък ранг, в зависимост от задачите и дейността им. В ЗМВР липсва легална дефиниция на понятието звено, но с оглед описаните в други легални дефиниции елементи следва изводът, че това е обособена структурна единица, натоварена със специфични задачи. В случая в структурата на РУ - Нова Загора има създадени отделни звена, натоварени със специфични задачи, като председателят на ДРО е началник сектор "Криминална полиция", първият член е началник група "Охрана на обществения ред", а третия член е полицейски инспектор в група "Охрана на обществения ред". Дисциплинарнопривлеченото лице е полицейски инспектор в група "Пътен контрол", т. е. членовете на ДРО са в различни звена с жалбоподтеля и не може да се приеме възражението за недопустим състав на помощния орган. Освен това, съгласно чл. 207, ал. 4 от ЗМВР, когато се установи, че дисциплинарно разследващият орган е заинтересован от изхода на разследването или има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговата безпристрастност, той се отстранява от участие в производството по свой почин или по искане на участник в производството. В чл. 207, ал. 5 от ЗМВР е регламентирано, че искането по ал. 4 се отправя писмено до дисциплинарнонаказващия орган незабавно след запознаване със заповедта по ал. 1. Цитираните норми, относими към реализацията на правото на защита на служителя в дисциплинарното производство, са разписани по систематичното си място, като гаранция в производството относно най-тежките нарушения на служебната дисциплина, по чл. 203, ал. 1, т. 2 – 15 от ЗМВР, но същите при направено искане няма пречка да бъдат приложени по аналогия и в дисциплинарни производства за налагане на по-леки наказания. с оглед осигуряване на ефективна реализация на правото на защита. Видно от данните по делото Б. не се е възползвал от тази възможност, не е депозирал възражение срещу състава на дисциплинарноразследващия орган. На последно място, дисциплинарноразследващият орган няма решаващи функции, а има само качеството на помощен орган, който подпомага дисциплинарнонаказващия орган при установяване на нарушението и нарушителя и квалифициране на деянието. Крайната преценка обаче за наличие или за липсата на основание за носене на дисциплинарна отговорност, дееца, квалификацията и деянието е в компетентността на дисциплинарнонаказващия орган, като констатациите от фактическа страна и правната квалификация, предложена от ДРО не го обвързват. Дори и да се приеме нарушение относно формирането на състава на помощния орган, същото не е от категорията на съществените нарушения и не може да се отрази на законосъобразността на издадения акт. Проверяваните от разследващия орган факти и обстоятелства относно съставомерното поведение на жалбоподателя се потвърждават от представените по делото писмени доказателства. Съдът правилно е приложил и материалния закон. Правилни са изводите за материална законосъобразност на оспорения акт. Налице са основанията за налагане на дисциплинарното наказание. Наказващият орган е изложил макар и кратки мотиви, с които е обосновал наказанието, с оглед тежестта на нарушението, последиците, обстоятелствата, при които е извършено, цялостното поведение на служителя. В заповедта изрично е посочено, че са взети предвид и данните от справка с УРИ 306 р-15488 от 04.11.2016 г. и становище с УРИ 306 р-18271 от 30.12.2016 г., които установяват, че с извършените две дисциплинарни нарушения инспектор Б. си позволил недопустимо поведение спрямо прекия си началник пред други служители от състава на групата, включително лице работещо по трудово правоотношение и служител на мл. изпълнителска длъжност, които са по-ниски от неговата и от тази на началник група ПК. Деянието е безспорно установено от събраните в рамките на дисциплинарното разследване доказателства - обясненията на служителите Т. Т. В. Д. и представените писмени доказателства, към които както се посочи има препращане в заповедта. Съгласно чл. 6, т. 1 и т. 2 от Инструкция рег. № 8121 з-470/27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР - дисциплинарното наказание се налага с цел да се въздейства: 1. на наказания служител за спазване на служебната дисциплина и да го предупреди да не извършва други дисциплинарни нарушения; 2. възпитателно и превантивно върху останалите служители, което в случая обосновава налагането на наказание в неговия максимален размер. Правилно съдът е приел в тази връзка, че не е налице нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Наложеното наказание не е несъразмерно тежко. Решаващият съд е изложил подробни, пълни, обосновани с оглед доказателствата мотиви, като е приложил правилно и материалния закон, като съображенията му напълно се споделят от настоящия състав. Предвид изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,