Решение № 6803 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6593/2017 г.

Решение № 6803 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6593/2017 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Д. К. център 1 П." ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., представлявано от К. А.- прокурист, чрез пълномощник адв. Я., срещу Решение № 115 от 27.03.2017 г., постановено по адм. д. № 656/2016 г. по описа на Административен съд - гр. П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството-жалбоподател против Писмена покана, изх. № 52-01-84/20.07.2016 г. на Директора на РЗОК - П. на осн. чл. 76а, ал. 1 и ал. 3 от Закона за здравното осигуряване за възстановяване по бюджета на НЗОК на сумата от общо 1950.29 лв., от които за неоснователно назначени за IV-то тримесечие на 2015 г. специализирани медицински дейности с "Медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение" (бл. МЗ-НЗОК № 3) сума, в размер на 817 лв. и медико-диагностични дейности с "Направление за медико-диагностична дейност" (бл. МЗ-НЗОК № 4) в размер на 1133.29 лв., надвишаващи определената за назначаване стойност на СМД и МДД. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде уважена жалбата и отменена процесната писмена покана или евентуално връщане на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендират се разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Ответникът - Директорът на Районна здравноосигурителна каса - град П., при редовно призоваване, не се представлява и не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. При извършената проверка на обжалваното решение, настоящата касационна инстанция констатира, че същото не страда от визираните в жалбата отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В производството пред административния съд е установено, че "Д. К. център 1 П." ЕООД е изпълнител по сключения с НЗОК Договор № 150422/18.02.2015 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ. С Протокол № 73/30.09.2015 г. и Протокол № 73К/03.12.2015 г. за определяне броя на СМД и стойността на МДД на лечебното заведение за четвърто тримесечие на 2015 г. /м. октомври, ноември и декември/, представляващи неразделна част от Договор № 150422/18.02.2015 г., са определени 496 бр. специализирани медицински дейности (СМД) за назначаване с "Медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение" (БЛ. МЗ- НЗОК № 3). С. З. № РД-08-669/27.06.2016 г. на Директора на РЗОК - П. е наредено да бъде извършена финансова проверка със задача - проверка по докладна записка с вх. № 23-6/04.04.2016 г., установяваща изпълнението на определената от РЗОК - П. брой и стойност на специализирани медицински дейности (СМД) и медико-диагностични дейности (МДД) за назначаване през четвърто тримесечие на 2015 г. по индивидуалния договор за 2015 г. Според цитираната в заповедта докладна записка, за четвърто тримесечие на 2015 г. е констатирано превишение от "ДКЦ 1 - П." ЕООД - П. в размер на 1 950.29 лв. на определения регулативен стандарт, назначени и заплатени от бюджета на НЗОК по отношение на издадени направления за СМД (бл. МЗ-НЗОК № 3) - в размер на 817 лв. и направления за МДД - бл. МЗ-НЗОК № 4 - в размер на 1133.29 лв. За резултата от проверката е съставен Констативен протокол от 04.07.2016 г. Проверяващите са установили, че са налице превишени регулативни стандарти за четвърто тримесечие на 2015 г., назначени и заплатени от бюджета на НЗОК и е дължима сума за възстановяване, при съобразяване на допустимото превишение и подлежащите на компенсиране брой и стойност СМД и МДД от предходно тримесечие, при спазване изискванията на "Правилата за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на МДД за назначаване от изпълнители на първична медицинска помощ", приети с Решение № РД-НС-04-8/27.01.2015 г. на НС на НЗОК. Установено е, че е реализирано превишение на определената за назначаване брой и стойност на СМД и МДД за четвърто тримесечие на 2015 г., заедно с разрешеното надвишение по чл. 43, ал. 3 от индивидуалния договор, което превишение е в размер на 1950.29 лв. и съгласно чл. 45, ал. 1 от договора подлежи на възстановяване от изпълнителя, съгласно Протокол за неоснователно получени суми № 205/04.07.2016 г., съставен и връчен на прокуриста на лечебното заведение на същата дата. Срещу протокола за неоснователно получени суми е постъпило писмено възражение от прокуриста на лечебното заведение с вх. № 52-01-80/08.07.2016 г., в което се оспорва начина на извършената проверка и се твърди, че превишението не е доказано, както не е доказано и заплащане на превишението от бюджета на НЗОК. За резултатите от проверката финансовият инспектор е изготвил докладна записка, вх. № 16-25/12.07.2016. до директора на РЗОК- П., в която са отразени тези констатации и са предоставени материалите от преписката. Въз основа на резултатите от проверката и съставения протокол за неоснователно получени суми, в които са отразени същите констатации, директорът на РЗОК - П. е издал Писмена покана, изх. № 52-01-84/20.07.2016 г., на основание чл. 76а, ал. 1 и ал. 3 от Закона за здравното осигуряване за възстановяване по бюджета на НЗОК на сумата от общо 1950.29 лв., които се дължат за неоснователно назначени за IV-то тримесечие на 2015 г.: специализирани медицински дейности с "Медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение" (бл. МЗ-НЗОК № 3) в размер на 817 лв. и медико-диагностични дейности с "Направление за медико-диагностична дейност" (бл. МЗ-НЗОК № 4) в размер на 1133.29 лв., надвишаващи определената за назначаване стойност на СМД и МДД съгласно индивидуалния договор. За изясняване на спорните по делото въпроси, съдът е назначил съдебно-икономическа експертиза. От приетото заключение на вещото лице, което съдът е кредитирал като обективно и компетентно изготвено, и от приложените писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт, е установено следното: "ДКЦ- I-П." ЕООД - П. е надвишило броя на назначаваните СМД, съгласно договорения брой за четвърто тримесечие на 2015 г., съобразно индивидуалния договор и протоколите към него с 43 броя, на стойност 817 лв. и допустимата стойност на МДД с 1133,29 лв., след извършване на допустимите компенсирания от трето тримесечие и допустимото превишение от 10 %, съгласно чл. 8 от Правилата за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностични дейности за назначаване от изпълнителите на извънболнична медицинска помощ 2015 г., приети с Решение № РД-НС-04-08/27.01.2015 г. на НС на НЗОК. Въз основа на посочената заповед за възлагане на проверката и поименно посочените служители, които са и лицата, посочени в чл. 72, ал. 2 от ЗЗО за извършване на непосредствен контрол по изпълнение на договора с НЗОК, е извършена проверка, констатациите от която са обективирани в констативен протокол от 04.07.2016 г. В резултат на констатациите в него, е издаден Протокол за неоснователно получени суми № 205/2016 г. Извършените от финансовите инспектори действия са потвърдени с издаването на поканата от компетентен орган на законово основание, която е валиден административен акт и поражда правно действие. Следва да бъде подкрепен като правилен изводът на първоинстанционния съд, че при издаването на писмената покана не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. С клаузата на чл. 45, ал. 1 от индивидуалния договор, изпълнителят на специализирана извънболнична медицинска помощ се е задължил да възстанови на НЗОК заплатените средства за СМД и МДД, назначени извън разрешените надвишения и задължения за компенсиране (каквито в четвъртото тримесечие, не се допускат). Преценката на вещото лице води до извод, че оспорената покана е законосъобразен акт и е констатирано определеното и от административния орган задължение в размер на 1133,29 лв., което е надвишило допустимата стойност на МДД за четвъртото тримесечие на 2015 г. и 43 бр. на стойност 817 лв. на назначаваните СМД, след отчитане на нормативно разрешените надвишения. Фактическите и правните основания, съставляващи реквизити на административния акт, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, са изложени както в самата писмена покана, така и в придружаващите я документи. Изложените фактически основания за издаване на писмената покана обосновават волеизявлението на административния орган по конкретен начин и дават възможност на адресата на писмената покана да се защити, а на съда - да извърши проверка за процесуалноправната и материалноправната законосъобразност на акта. Назначената съдебна експертиза е изяснила спорните факти относно размера на превишението на броя СМД и стойността на МДД за четвъртото тримесечие на 2015 г. Законосъобразно и обосновано, решаващият съд е приел, че съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за бюджета на НЗОК за 2015 г. всяко тримесечие към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ НЗОК определя "...стойността на назначаваните медико-диагностични дейности в съответствие с определения бюджетен финансов ресурс за здравно-осигурителни плащания за МДД". Редът се утвърждава от Надзорния съвет на НЗОК в Правилата за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностични дейности за назначаване от изпълнителите на извънболнична и специализирана медицинска помощ за 2015 г. В съответствие с тези правила и на основание чл. 27, ал. 1 от тях, за четвърто тримесечие на 2015 г. на лечебното заведение са определени с индивидуален протокол и корекционен индивидуален протокол броя и стойността на назначената дейност с направление за СМД (бл. МЗ-НЗОК № 3) МДД (бл. МЗ-НЗОК № 4), които РЗОК се е задължила да финансира. Протоколите са неразделна част от индивидуалния договор. Тези стойности могат да бъдат превишавани с 10%, но само за текущото тримесечие, без прехвърляне в следващото, и с 15% при компенсиране в следващия период, като за четвърто тримесечие превишението от 15% и компенсиране в следващ период е недопустимо, според чл. 43, ал. 3 и ал. 4 от индивидуалния договор ( идентични с разпоредбите на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Правилата, приети от НС на НЗОК) и представляващи правната рамка на договорните отношения. Съгласно чл. 44 от индивидуалния договор (идентичен с чл. 10 от Правилата), РЗОК може да определи допълнителен брой и стойност на МДД и СМД при заявена необходимост, с мотивирано искане, преди изтичането на съответното тримесечие и до изчерпване на определения й за тримесечието бюджетен ресурс. Т. възможност също е била използвана, като на "Д. К. център 1 П." ЕООД са отпуснати допълнително средства с корекционен индивидуален протокол до изчерпване ресурса на РЗОК за тримесечието. Лечебното заведение е надвишило така определените лимити, които РЗОК се е задължила да финансира и затова, на основание чл. 45, ал. 1 от индивидуалния договор (идентично с § 3 от ПЗР на Правилата), лечебното заведение - изпълнител по договора е длъжно да възстанови на РЗОК заплатените средства за СМД и МДД, назначени от него извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране, които са на стойност общо 1950.29 лв. Оспорената покана е издадена при спазване на процесуалните изисквания по чл. 76а от ЗЗО, във вр. с чл. 45 от индивидуалния договор и в съответствие с материалния закон. Като е отхвърлил подадената жалба, Административният съд- П. е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,