Решение № 12737 от 15.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6492/2020 г.

Решение № 12737 от 15.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6492/2020 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – София- град срещу решение № 1759/11.03.2020 г, постановено по адм. дело № 13488/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отменено, по жалба на З. Христова, решение № 2153-21-333 от 05.11.2019 г. на директора на ТП на НОИ - София-град и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] от 22.07.2019 г. на длъжностно лице по "Пенсионното осигуряване", в частта, в която не е зачетен за осигурителен, стажът на оспорващата при осигурителя "Санта Ботлинг" ООД. Делото е върнато като преписка на длъжностното лице по "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – София-град за издаване на ново разпореждане при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Наведените в жалбата възражения за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при преценката на съвкупния доказателствен материал, довели до неправилно приложение на нормата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) във вр. чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО и необоснованост, са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли оспорването срещу издадените административни актове (решение и разпореждане). Претендира се присъждане на съдебни разноски и се прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Ответникът – З. Христова, в писмено възражение, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 2153-21-333 от 05.11.2019 г. на директора на ТП на НОИ – София-град и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] от 22.07.2019 г. на длъжностно лице по "Пенсионното осигуряване", с което е отменено предходно разпореждане № 570922/13 от 15.02.2019 г. и е изменена отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на З. Христова, считано от 22.11.2018 г., пожизнено по чл. 99, ал. 1, т. 1, б. "а" от КСО, в частта, в която не е зачетен за осигурителен стажът, положен при осигурител "Санта Ботлинг" ООД за периодите от 12.01.2001 г. до 30.06.2001 г. и от 07.08.2001 г. до 07.05.2002 г. В изпълнение на административнопроизводствените правила, разписани в нормите на чл. 35 и чл. 36 АПК, за издаване на административния акт, след изясняване фактите и обстоятелствата от значение за случая, пенсионният орган извършва проверка по надлежния ред на представените от лицето документи, доказващи осигурителният му стаж, сред които и два броя трудови книжки — ТК № 9394/11.09.1075 г. и ТК № 7/07.05.2002 г. При преценка на правото на пенсия, органът установява, че стажът, положен при осигурител "Санта Ботлинг" ООД за периодите от 12.01.2001 г. до 30.06.2001 г. и от 07.08.2001 г. до 07.05.2002 не е заверен съгласно изискванията на чл. 6 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС). Във връзка с горното е извършена проверка в Регистъра на осигурените лица (РОЛ), при която е констатирано, че в него не се съдържат данни за осигурителен стаж и доход на жалбоподателката за посочените периоди, при осигурителя "Санта Ботлинг" ООД. Предвид установеното и с цел уточняване осигурителния стаж на лицето е изискана и проведена проверка от контролните органи на ТП на НОИ — София - град при осигурителя "Санта Ботлинг" ООД, в резултат, на която е съставен Констативен протокол № КB-521-00591465/10.07.2019 г. В него е обективирано, че разплащателните ведомости на осигурителя "Санта Ботлинг" ООД не се съхраняват от съдружниците в дружеството, поради което стажът на лицето през посочените периоди не може да бъде установен. При спор за редовността на вписаните обстоятелства в ТК № 9394/11.09.1075 г. и ТК № 7/07.05.2002 г. с оглед на нормативните изисквания, без визуална представа и без да са приобщени като доказателства по делото, първоинстанционният съд се произнася, като признава валидността им. Въз основа на развити бланкетни мотиви, при липса на реално извършена проверка на спорните обстоятелства, административният съд отменя издадения акт от пенсионния орган и връща преписката на длъжностното лице по "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – София - град с указание за издаване на ново разпореждане, в което периодите от 12.01.2001 г. до 30.06.2001 г. и от 07.08.2001 г. до 07.05.2002 г., през които З. Христова е полагала труд в "Санта Ботлинг" ООД, да бъдат зачетени за осигурителен стаж. Върховният административен съд – шесто отделение намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо, но неправилно като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В пенсионното административно производство и в съдебноадминистративното производство по оспорване на решения на ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ, издадени по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО, трудовият и осигурителният стаж се доказват с документите, изисквани от чл. 40, ал. 1 и 3 от НПОС: с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Документите по утвърден образец се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в изплащателните ведомости и затова записванията в книжката (от посочения вид) трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости от една страна, а от друга - в трудовата, служебна или осигурителна книжка на лицето за един и същи период, меродавно е записването в изплащателните ведомости, а не обратното. При липса на надлежни документи установяването на осигурителния и трудовия стаж се извършва по исков ред по реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. С оглед служебното начало, установено в чл. 9, ал. 3 АПК, съдът следва да изясни спора от фактическа страна, съобразно правомощието си по чл. 171 АПК. Първоинстанционният съд не е указва на страните общата доказателствена тежест в производството, като не извежда необходимостта от прилагането по делото на документите по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 НПОС. Съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК, съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. При неизпълнение на горните задължения, административният съд допуска съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Спорът не е изяснен от фактическа страна, което налага обжалваното съдебно решение да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото, следва да се съберат и анализират изискуемите доказателства по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 НПОС, като се извърши проверка на спорните вписвания в ТК № 9394/11.09.1075 г. и ТК № 7/07.05.2002 г., съобразно относимата към съответния период нормативната уредба, регламентираща документите, с които се установява трудов, респ. осигурителен стаж и реда за тяхното издаване и оформяне, наличието на изплащателните ведомости и евентуално други разходооправдателни документи относно стажа на лицето, положен при осигурител "Санта Ботлинг" ООД за периодите от 12.01.2001 г. до 30.06.2001 г. и от 07.08.2001 г. до 07.05.2002 г. Съгласно въведената с императивната разпоредба на чл. 220 АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Доколкото по силата на чл. 218, ал. 2, предл. 3 АПК, за съответствие на решението с материалния закон съдът следва да следи и служебно, неизяснеността на спора от фактическа страна преклудира възможността за извършване на касационна проверка от настоящата инстанция в дължимия обем. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като поставя под съмнение истинността на правнозначими за законосъобразността на административния акт факти. Наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК, вр. чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, обуславя приложението на разпоредбата на чл. 222, ал. 2 АПК, по силата на която след отмяната на първоинстанционния съдебен акт, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, по направеното от касатора искане за присъждане на сторените по делото разноски, следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,