Решение № 3811 от 10.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7558/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Медицински Център Велинград 2017 ЕООД гр. Велинград, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, представлявано от управителя К. Аликов и чрез адв. Г. Хорозов срещу Решение 1474 от 16.04.2024 г., постановено по адм. дело 765/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закони и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и обявяване недействителност на заповед за налагане на санкции на Директор РЗОК Пазарджик. Ответникът Дирекция РЗОК Пазарджик, чрез юриск. Миков, намира така подадената касационна жалба за неоснователна и излага подробни съображения за отхвърлянето и. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на Медицински Център Велинград 2017 ЕООД гр. Велинград срещу неблагоприятния административен акт заповед за налагане на санкции, първоинстанционният съд е приел, че органът правилно е приложил материалния закон, а в развитото административно производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Настоящият касационен състав намира този извод за законосъобразен. Не е спорно между страните, че Медицински Център Велинград 2017 ЕООД гр. Велинград е сключила с НЗОК договор 13/РД -29-1487/21.02.2020г., с които изпълнителят се е задължил да оказва специализирана извънболнична медицинска помощ от медицински център, по чл.5, ал.1 от ЗЛЗ срещу която възложителят да му заплаща реално извършените дейности. След подаден сигнал, Директорът на РЗОК Пазарджик със заповед 13/РД-24-326/05.05.2023 г. разпоредил извършването на проверка, която установила, че изпълнителят по пакет Хирургия" в МЦ Велинград 2017" ЕООД - д-р Ч. К. е отсъствал от пределите на Република България в дните от 22.10.2022 г. до 29.10.2022 г., съгласно данни от писмо на Областна дирекция на МВР Пазарджик. От справка от сектор Информационно обслужване" в РЗОК Пазарджик пък е установено, че за периода от 22.10.2022 г. до 29.10.2022 г. от името на д-р К., МЦ Велинград 2017" ЕООД е отчел общо осем дейности седем консултации и една експертиза на работоспособност, подробно описани в амбулаторни листове. За резултатите от проверката е бил съставен Протокол 13 / РД-24-326-1/17.05.2023г., установяващ отчитане на неизвършени дейности по отношение на здравно осигурени лице, описани в протокола. В издадените амбулаторни листи са положени подписи на пациент, но извършената от съда съдебнопочеркова експертиза установила, че подписите в АЛ на 6 от пациентите не са положени от лицата, които са посочени като пациенти, а на двама не са открити сравнителни образци в БДС към МВР Пазарджик. Наложена е санкция на лечебното заведение на основание чл. 59, ал. 11, т. 1, предл. първо, б. "а", във вр. с чл.59, ал.13 от ЗЗО и чл.421, ал.1, б а НРД 2020-2022г.- "Прекратяване на договора" частично по отношение на лекаря Ч. К. изпълнител по пакет Хирургия . От страна на касационни жалбоподател се навеждат твърдения, че в преписката не се съдържа договор на НЗОК с медицинското заведение, не бил посочен срок за действие на санкцията, при което е нарушен чл.57, ал.1,т.9 от ЗАНН, по отношение на частния документ амбулаторен лист не било опровергано авторството на документа, а само подписът на пациента. Не се установявало от представените доказателства, да сочат на неизвършена дейност. Тези възражения се приемат за неоснователни, доколкото по делото е представен Договор 13/РД-29-1487 от 21.02.2020г., сключен между НЗОК и Медицински център Велинград-2017 ЕООД, като в Приложение 1 към договора има пакет Хирургия , с регистрирана практика на д -р К.. Относно твърдение за нарушение на чл.59, ал.1,т. 9 от ЗАНН, при издаване на оспорения пред първоинстанционния съд административен акт, следва да се посочи неприложимост на реда по ЗАНН при налагане на санкции по ЗЗО. Относно срока на действие на санкцията, следва да се има предвид законовата регламентация на чл.26, ал.1,т.6 и чл.29, ал.1,т.6 от НРД 2023-28025г., която определя 12м срок от влизане в сила на санкцията. Следва да се вземе предвид, че касаторът не е акцентирал върху незаконосъобразност при постановяване на оспорения пред касация първоинстанционен акт, а върху незаконосъобразност на административния акт. Предмет на касационната проверка е решението на административен съд, поради което съдът се произнася само по наведените касационни основания, визирани в разпоредбата на чл.209 от АПК. Правилна и законосъобразна е преценката на първоинстанционния съд липса на допуснати процесуални нарушения при издаване на заповед за налагане на санкция на лечебното заведение. Предвид обстоятелството, че в предоставения седмодневен срок по чл. 74, ал. 4 от ЗЗО не е депозирано възражение, органът е пристъпил към издаването на заповедта на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗ, поради което не се е произнесла и Арбитражна комисия. Нарушението е безспорно доказано, че лекарят изпълняваш пакета хирургия в санкционираното лечебно заведение, не е бил на територията на Република България, а е издал и отчел амбулаторни листи на пациенти за извършени прегледи. Правилно и законосъобразно административният съд не е приел възражението за дейност извършена от заместващ лекар, поради липса на депозирано пред РЗОК заявление за това, както и данни от съдържанието на представените по делото АЛ, като обосновал правните си изводи на разпоредбата на чл. 149, ал. 4 от НРД за МД 2020-2022, съгласно която заместникът попълва всички амбулаторни листове за извършена дейност с УИН и личните си данни и УИН на замествания специалист , което в случая липсвало. Съгласно чл. 59, ал. 13 от ЗЗО управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК прекратява изцяло или частично договорите с изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ в случаите по ал. 11, т. 1 и 2, а в случаите по ал. 11, т. 3 и 4 налага финансова санкция съгласно действащия НРД. Случаите по чл. 59, ал. 11, т. 1 и 2 касаят отчитане на дейност, която не е извършена, както и извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2 /т. 1/, съответно повторно извършване на нарушението по т. 1 /т. 2/. Приложимата хипотеза на чл. 59, ал. 11, т. 1, предл. първо, б. а) от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет частично, по отношение на лекаря/лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност. В обжалваното съдебно решение подробно са изложени мотиви, които касационният състав не е необходимо да преповтаря, тъй като се споделят от него, поради което и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода, разноски са дължат на НЗОК, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 50 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за правната помощ за осъществена защита от юрисконсулт, изразила се само в депозиране на писмен отговор, без явяване в съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,