Решение № 14586 от 2.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7958/2009 г.

Решение № 14586 от 2.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7958/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Маруся Димитрова Касаторът Аяд Хашим Наме, гражданин на Ирак, моли да бъде отменено Решение № 5475/27.04.2009 г. по адм. д. № 12440/2008 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 544/12.9.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. В защита по същество поддържа жалбата само в частта против отказа да му бъде предоставен хуманитарен статут. Ответника по касационната жалба ДАБ при МС моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Подробни съображения излага в писмена защита. Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира касационната жалба за основателна относно искането за предоставяне на хуманитарен статут.. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. За да отхвърли жалбата против Решение № 544/12.9.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, тричленният състав на ВАС е приел, че административният орган правилно е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на касатора на основание чл. 8 и 9 ЗУБ, тъй като не са налице предпоставките за това. Съдът е приел, че по отношение на касатора - сунит или семейството му не са отправяни заплахи с убийство и предупреждението от негови приятели шиите, че Висшия ислямски съвет ще изчисти града от сунити не представлява заплаха насочена срещу него лично. Съдът е отхвърлил като неоснователен доводът на касатора, че по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ реална опасност от тежки посегателства във вид на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на касатора в качеството му на гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт не предпоставя наличие на личен елемент и не е необходимо доказване в административното или съдебното производство на риск за конкретната личност. Съдът е приел, че това тълкуване на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ не намира опора в закона. Приел е също, че е поискана закрила с индивидуален административен акт по ЗУБ, а не с общ акт, касаещ всички иракски граждани. Решението е правилно в частта, с която е отказано признаване статут на бежанец. От данните по делото не се установява кандидатът да изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение в Ирак. Основателен е доводът на касатора за неправилно прилагане от съда на разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Според цитираната разпоредба хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки и лични заплахи за живота или личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Обстановката в Ирак според предоставената информация от дирекция "Международно сътрудничество и евроинтеграция" - вх. № 117/15.4.2008 г. е определена като ситуация на вътрешно напрежение и безредици. с ширещи се прояви на крайно насилие, груби нарушения на човешките права и липса на правов ред. За иракските граждани съществува физическа и материална несигурност. Те са постоянен обект на насилие от страна на шиитските милиции, бунтовнически групировки. В становището на интервюиращия орган обстановката в Ирак е определена като ситуация на високо вътрешно въоръжено напрежение и безредици- По делото е представен и меморандум от 24.4.2009 г. ВКБООН за ситуацията в Ирак. Видно от него е, че за целите на доклада се приема, че Южен Ирак се характеризира с нестихващо насилие и нарушаване на човешките права и като цяло липса на правов ред. В настоящото производство е представено писмо от МВнР до ответника вх. № 2122/20.7.2008 г., съставено от посланик В. Рачев в което е констатирано, че в Ирак след март 2009 г. е увеличена честотата на терористичните актове, Ирак остава страната с най-висока степен на риск и най-висок брой на случаи на насилствена смърт в света, има редица огница на междуобщностно напрежение и висока степен на терористична активност. Сред градовете с най-много терористични инциденти и други актове на насилие е включен и гр. Басра. Терористичните актове и бомбени атентати, най-често отнемащи голям брой жертви са насочени срещу силите за сигурност. Поради факта, че се извършват на места със значителна концентрация на цивилни лица, те водят и до цивилни жертви. Към писмото е приложено становище с таблица на извършените нападения по населени места, като за периода м. 1 - 3.2008 г. в гр. Басра са били извършени 11 нападения и градът е включен в населените места, в които в най-значителна степен се проявява насилие. Извършването на бомбени атентати на места със значителна концентрация на цивилни лица, макар, че са насочени срещу службите за сигурност пряко представлява случай на безогледно насилие по смисъла на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.4.2004 г. Според решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейските общности по дело № С-465 от 2007 г. с предмет преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. В същото решение е прието, че съществуването на такива заплахи по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявано от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавите-членки, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Цитираното тълкуване на изискването за тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителите, като изискване за предоставяне на субсидиарна закрила на Съда на Европейските общности налага за националния съд тълкуване по същия начин на същото понятие в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в който е транспониран чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. Неправилно съдът е приел, че не са доказани обстоятелствата по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ и е отхвърлил жалбата в тази част. Решението следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата на Аяд Хашим Наме против Решение № 544/12.09.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет в частта, с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут и в тази част преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по молбата за предоставяне на хуманитарен предвид указанията по тълкуването на закона. В останалата част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,