Решение № 632 от 19.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2848/2011 г.

Решение № 632 от 19.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2848/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане на Н. И. Н., направено чрез защитник, за възобновяване на внохд № 435/2011 г. на Варненския окръжен съд, след което постановеното по това дело решение или да бъде изменено, или - отменено с връщане делото на окръжния съд за ново разглеждане. Сочените в искането касационни основания са по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. В съдебно заседание осъденият и/или защитникът му не се явяват, а в писмената молба, с която искат делото да се разгледа в тяхно отсъствие липсва поддържащо направеното искане за възобновяване становище. Становището на прокурора е за оставяне на искането за възобновяване без уважение. ВКС установи: С присъда № 79 от 16.II.2011 г. по нохд № 4617/2010 г. на Варненския районен съд Н. И. Н. е признат за виновен в това, че на 3.VI.2009 г. във Варна се е разпоредил със заложен при него и оставен му за пазене джип СУЗУКИ ГРАНД ВИТАРА с рег. № В 2503 КН, собственост на М. С. Д., от което са последвали значителни щети, равняващи се на стойността на вещта, 23 594 лв., и на основание чл. 217, ал. 4 във вр. с ал. 3 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК е осъден на пробация, включваща задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 НК за срок от 6 месеца. Н. е осъден да заплати на М. Ст. Д. 17 594 лв. за обезщетяване на причинената й имуществена вреда. С решението по делото, чието възобновяване се иска, горната присъда е изменена като наказанието на Н. Н. е определено при условията на чл. 54 НК на 1 г. лишаване от свобода с отложено изтърпяване за срок от 4 години и гражданската претенция на М. Д. е уважена изцяло за 23 594 лв. Искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно, тъй като не са налице претендираните касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Във връзка с оплакването за неправилно прилагане на материалния закон в искането се твърди, че отношенията между Н. и Д. били "кристални гражданско правни" и като такива "не са предмет на едно наказателно производство". В едната си част това твърдение е безспорно вярно, след като в изпълнение на сключен помежду им устен договор за заем Д. е получила от Н. 15 000 лв. при 8 % месечна лихва до необвързаното със срок връщане на главницата, което свое задължение гарантирала, залагайки при Н. собствения си автомобил. Залогът бил придружен и с предоставянето от Д. на Н. на пълномощно с редица права върху заложения автомобил, вкл. с правото "да договаря сам със себе си" като "продаде" автомобила "на цена...по негова преценка", което пълномощно, както Н. обяснил на Д., било "рутинна процедура" и дори "задължително за суми над пет хиляди лева". През времетраенето на договора обаче Н. злоупотребил с оказаното му доверие и макар редовно да получавал от кредитополучателката уговорената ежемесечна лихва, след като в края на м.V.2008 г. разбрал, че тя и К. Ив. С., в интерес на когото преди всичко Д. сключила заема, възнамеряват да се издължат изцяло, на 3.VI. с.г. прехвърлил заложения автомобил на себе си.За тази сделка Н. не уведомил Д. и на 5 и 6.VI. получил от двамата общо 9 000 с дължим от С. остатък от 6 000 лв.Неизпълнението от С. на цялото му задължение, според уговорката между него и Д., не е било известно на последната и когато на 6.VI. тя поискала от Н. да освободи заложения автомобил получила отговор, че това ще стане след пълното издължаване на сумата и след сключването за остатъка на нов договор за залог върху същата вещ.Описаното поведение на Н. в показанията на Д. и С. и отчасти в неговите, на Н. обяснения, напълно илюстрират извършената от него специфична измама, законосъобразно подведена от двете съдебни инстанции под нормата на чл. 217, ал. 4 във вр. с ал. 3 НК предвид стойността на предмета й. Във връзка с твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения в искането се твърди, че въззивния съд е следвало "да изложи обстоен юридически коментар...анализ на събраните доказателства и описание на приетата фактическа обстановка", което той не бил сторил.Този упрек към въззивния съд обаче не държи сметка за естеството на постановения от него съдебен акт, който не е нова присъда, в който само случай този съд има задължението по чл. 305 НПК. Не е основателно и възражението за липса на мотиви по изложените във въззивната жалба доводи срещу правилността на първоинстанционната присъда.С това възражение очевидно не се има предвид неотговарянето на доводи в самата жалба, тъй като там такива липсват, а на съдържащото се в устните пледоарии, но и на тях съдът е отговорил достатъчно изчерпателно, след като е споделил, при това, сходните възражения, на които и първоинстанционния съд е дал отговор в мотивите към присъдата си. Неоснователно, накрая, е и твърдението, че окръжният съд не бил изложил съображения, които подкрепят решението му да измени първоинстанционния съдебен акт, след като тези съображения обосновават с нужната пълнота и задълбоченост на повече от две страници от въззивното решение както липсата на основания, наказанието на Н. да се определя при условията на чл. 55 НК, така и на такива за намаляване на поисканото от пострадалата възмездяване за причинената й имуществена щета. С оглед на дотук изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 426 НПК, ВКС в състав от трето н. о. PEШИ: НЕ УВАЖАВА искането на Н. И. Н. за възобновяване на внохд № 435/2011 г. на Варненския окръжен съд. Решението е окончателно.