Решение № 9242 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5741/2015 г.

Решение № 9242 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5741/2015 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на М. Ф. С., подадена чрез адв. Д. М., против решение № 35 от 7.04.2015 г., постановено по адм. дело № 191 от 2014 г. по описа на Административния съд - К.. Излагат се доводи за неправилност, необоснованост и немотивираност на решението, поради което искането е да бъде отменено със съответните законови последици. Ответната страна - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), чрез юрк. Л. Н. и юрк. Ш., с писмени становища и в съдебна зала оспорва касационната жалба като неоснователна. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан, предявения от М. Ф. С. иск срещу ГД "ИН" за присъждане на обезщетение в размер на 30 000 лв. за причинени неимуществени вреди - болки и страдания, настъпили поради необратимо увреждане на здравето /тумор на пикочния мехур/, като резултат от лошите хигиенно-битови условия в следствения арест гр. Б., изразяващи се в липса на тоалетна, чиста вода, чист въздух в арестното помещение и мръсно спално бельо, където ищецът е бил задържан за периода от 19.10.2012 г. до м. юни 2013 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на увреждането /м. ноември 2012 г., когато е констатирано с медицински документи/ до окончателното погасяване, алтернативно от подаване на исковата молба до окончателното погасяване. От фактическа страна по делото са приети и подробно обсъдени множеството медицински документи относно здравословното състояние на ищеца при постъпването му в следствения арест, както и по отношение на извършваното му лечение по време на престоя там. За изясняване на обстоятелствата по делото е допусната и приета медицинска експертиза, от чието заключение съдът е установил, че липсват данни за туморно неопластично заболяване на пикочния мехур у ищеца. Посочено е, че хистологичните изследвания, както през 2013 г., така и през 2015 г. са показали еднотипна картина на хронично възпаление на пикочния мехур с пролиферация на лигавицата и подлигавичната тъкан - състояние, което при ехографско или КТ изследване може да се изобрази като дефект в изпълването на мехура - картина идентична при неопластично туморно заболяване. В заключение вещото лице е посочило, че липсват данни за злокачествено туморно образувание в пикочния мехур, а така също, че състоянието на М. С. е било налично преди влизането му в следствения арест в гр. Б.. По делото е бил разпитан и свидетел, който е пребивавал с ищеца за месец и половина в следствения арест в Б. през 2012 г. Той е посочил, че условията в ареста били лоши - не им давали възможност да излизат навън за физиологични нужди. По отношение на ищеца е посочил, че няколко дни след задържането му, той се оплакал, че не може да ходи по малка нужда и го боли. Съответно бил воден на лекар и му давали хапчета. От правна страна, състав на Административния съд - К. е приел, че исковата молба е допустима, но разгледана по същество неоснователна и недоказана. Посочено е, че в случая не е налице първата предпоставка за основателност на предявените искове, а именно незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД "ИН". Съдът е приел също така, че не са доказани лоши хигиенно-битови условия в ареста в гр. Б., изразяващи се в липса на тоалетна, чиста вода, чист въздух. Отделно от това, според съда, по делото е останало недоказано и настъпването на неимуществени вреди за ищцата. В заключение, съдът е посочил, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест, поради което предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди е неоснователен и недоказан, на което основание съдът е отхвърлил исковата молба. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изложените касационни оплаквания са неоснователни. Административният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, становищата на страните, свидетелските показания и заключението на медицинската експертиза, както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Въз основа на задълбочения анализ на установените данни по делото, съдът е формирал обосновани и верни изводи. Правилно е приложен и материалния закон. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, за това в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав на разпоредбата, не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е успял да установи наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ относно твърдените от него като незаконосъобразни бездействия на администрацията към ГД "ИН". Правилно първоинстанционният съд е приел, че М. Ф. С. не е успял да се справи с доказателствената тежест по установяването на основателността на исковата си претенция. В конкретния случай безспорно е установено, че не е налице първата предпоставка за основателност на предявения иск, а именно незаконосъобразни бездействия на администрацията към ГД "ИН", изразяващи се в лоши хигиенно-битови условия в ареста в гр. Б., липса на тоалетна, чиста вода, чист въздух. Правилно съдът се е позовал на неоспорената и приета по делото медицинска експертиза, в която вещото лице е посочило, че липсват, както данни за злокачествено туморно образувание в пикочния мехур, така и че състоянието на М. С. е било налично още преди влизането му в следствения арест в гр. Б.. Също така, видно от множеството медицински документи приети по делото, на ищеца му е била оказвана навременно нужната медицинска помощ и същият многократно е посещавал лечебни заведения, в следствие на което е получавал и адекватно лечение. Отделно от това, от данните по делото не се установява заболяването на ищеца да е било провокирано от престоя му, респективно от условията, при които е престоял в следствения арест в Б.. Напротив, установено е от медицинската експертиза, че заболяването на ищеца датира преди той да постъпи в следствения арест в Б.. Анализирайки и оценявайки правилно фактите по делото, законосъобразни са изводите на съда за недоказаност на твърдените от М. Ф. С. неимуществени вреди. Оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на процесуалните представители на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 8 във вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 300 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,