Решение № 6770 от 4.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10136/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 391 от 26.09.2022г., постановено по адм. д. 537/2022г. Административен съд Плевен, шести състав, е отхвърлил жалбата на С. В. И., от гр.Плевен, [адрес], срещу Ревизионен акт /РА/ Р 04001521006728 - 091 - 001/ 28.03.2022г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, в частта с която са определени допълнителни задължения за данък добавена стойност за данъчен период 09.02.2021г. 28.02.2021г. в размер на 8 803,68лв. и лихви за забава в размер на 926,91лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Д ОДОП Велико Търново разноски по делото /юрисконсулско възнаграждение/ в размер на 911,14лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от С. В. И., от гр.Плевен, [адрес], чрез пълномощника й адв. С. Младенов. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Плевен е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт К. Мундова взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд Плевен е отхвърлил жалбата на С. В. И., от гр.Плевен, [адрес], срещу Ревизионен акт /РА/ Р 04001521006728 - 091 - 001/ 28.03.2022г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение 60 от 13.06.2022г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Велико Търново, в частта с която са определени допълнителни задължения за данък добавена стойност за данъчен период 09.02.2021г. 28.02.2021г. в размер на 8 803,68лв. и лихви за забава в размер на 926,91лв. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по издаване на оспорения ревизионен акт, в това число издадените заповеди във връзка с провеждане на ревизията, съставения ревизионен доклад, извършените процесуални действия в хода на ревизията и събраните въз основа на тях доказателства, констатациите на органа по приходите относно начисления допълнително ДДС на основание чл.102,ал.4 ЗДДС . Възпроизведени са и водещите мотиви на директора на Д ОДОП Велико Търново в издаденото решение при административното оспорване на ревизионния акт. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, подписан е с квалифицирани електронни подписи, за което са представени надлежни доказателства, съдържа фактически и правни основания за издаването му, при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила. Решаващият съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден и в съответствие с материалния закон. Мотивите му в тази насока се свеждат до следното: 1. Възпроизведена е разпоредбата на чл. 96,ал.1 и 2 ЗДДС . 2. Посочени са извършените преводи по сметката на жалбоподателката и констатацията, че същата е достигнала облагаем оборот от 50 000лв. на 09.02.2021г. 3. Отбелязано е, че по делото не е спорно обстоятелството, че същата не е подала заявление за регистрация в срок до 16.02.2021г., от което е изведен извод, че органите по приходите правилно са приели, че е налице хипотеза по чл.96,ал.1, изп.второ ЗДДС. 4. Възпроизведена е нормата на чл.102,ал.4, изр.1 и 2 ЗДДС, съгласно която се приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000лв. от датата, на която е надвишен оборота до датата, на която е регистрирано от органа по приходите или до датата, на която е отпаднало основание за регистрация. Предвид фактите и обстоятелствата по делото е прието, че правилно органът по приходите е начислил ДДС в размер на 8 803,68лв. и лихва за забава 926,91лв. , тъй като с превода на сумата от 52 822,08лв. се надхвърля облагаем оборот от 50 000лв. 5. Първоинстанционният съд е приел , че данъчната основа е правилно определена съобразно нормата на чл.67,ал.2 ЗДДС. Същият е определил като неоснователно възражението на жалбоподателката, че не се дължи ДДС върху сумата от 52 822,08лв. с мотив, че сделките преди нея са необлагаеми, а след 09.02.2021г. няма извършени други доставки. Отбелязано е, че самата правна норма чл.102,ал.4 ЗДДС посочва коя сделка е облагаема и в случая тя е приложена правилно. Направен е краен извод за законосъобразност на ревизионния акт и неоснователност на жалбата. Решение на Административен съд Плевен е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на С. В. И. се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснато нарушение на материалния закон - отменително основание по чл.209,т.3 АПК. Излагат се аргументи, че неправилно административният съд е приел, че ревизионният акт е законосъобразен, тъй като нормата на чл.102,ал.4 ЗДДС не намира приложени в случая, тъй като лицето няма други облагаеми доставки за периода 09.02.2021г. 28.02.2021г. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти. В хода на ревизията е установено, че задълженото лице упражнява професия лекар, като има сключен договор с КОМАК МЕДИКАЛ ООД за провеждане на клинични изследвания. Няма спор относно извършените преводи по банков път от дружеството на ревизираното лице, както и относно това, че към 09.02.2021г. лицето е достигнало облагаем оборот надхвърлящ сумата от 50 000лв. Органите по приходите са приели, че извършваната от лицето дейност по клинични изследвания е облагаема и че е налице хипотеза по чл.96,ал.1 ЗДДС, като С. В. И. е следвало да подаде заявление за регистрация по ДДС в срок до 16.02.2021г., но това не е сторено, а заявлението е подадено на 04.03.2021г. На основание чл.102,ал.4 и 5 ЗДДС органите по приходите са начисли ДДС в размер на 8 803,68лв. и съответни лихви за забава върху извършена доставка на 09.02.2021г. в размер на 52 822,08лв. , като данъчната основа е определена при условията на чл.67,ал.2 ЗДДС. По изложените по-горе мотиви решаващият съд е приел, че ревизионният акт е законосъобразен и следва да бъде потвърден. При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя този негов извод и го намира за обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Основните оплаквания на касационния жалбоподател са за неправилно приложение на материалния закон. Излагат се доводи, основани и на съдебна практика на ВАС, че поради допуснатото от страната формално нарушение и пропускане на срока за задължителна регистрация, тя е наказана административно, като по този начин и е отнето полученото по договора за изследвания възнаграждение. Направените оплаквания са неоснователни. Видно от данните по делото, с протоколно определение от 16.05.2023г. производството по настоящето дело е спряно на основание чл. 229,ал.1,т.4 ГПК във вр. с чл.144 АПК до приключване на производството по дело С 122/23г. на Съда на Европейския съюз. Последното e образувано по преюдициално запитване на Върховния административен съд по тълкуването на чл..96 ЗДДС. Решението по делото е поставено на 11.04.2024г. и производството по делото е възобновено. С решението си Съдът на Европейския съюз приема, че Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2009/162/ЕС на Съвета от 22 декември 2009 г.,трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, приета от държава членка в приложение на член 287 от тази изменена директива, която поставя предвиденото в посочената изменена директива за малките предприятия право на освобождаване от данък върху добавената стойност (ДДС) в зависимост от условието данъчнозадълженото лице, чийто годишен оборот или оборот в рамките на два последователни месеца надхвърля сумата, посочена за тази държава членка в тази разпоредба, да подаде в определен срок заявление за регистрация по ДДС. Приема се още, че Директива 2006/112, изменена с Директива 2009/162, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че нарушението от страна на данъчнозадължено лице на задължението да подаде в срок заявление за регистрация по данък върху добавената стойност (ДДС), в посочените в точка 1 от настоящия диспозитив случаи, води до възникване на данъчно задължение, при условие че тази правна уредба, когато и доколкото не се ограничава до събиране на ДДС за сделките, извършени в периода, в който този данък е щял да бъде начислен, ако данъчнозадълженото лице беше изпълнило в срок задължението си за регистрация по ДДС, от една страна, спазва принципа на ефективност в борбата с нарушенията на хармонизираните правила в областта на ДДС, и от друга страна, отговаря на изискванията за пропорционалност в съответствие с практиката на Съда. При така даденото тълкуване на закона не може да бъде споделена тезата на касатора, че с начисления данък на задълженото лице е наложена административна санкция. Както е посочено в т.44 46 от посоченото решение на СЕС, в случай на късно подаване на заявление за регистрация данъчнозадължените лица, чийто годишен оборот надхвърля прага, над който подаването на такова заявление е задължително, са длъжни съгласно разглежданата в главното производство национална правна уредба да платят ДДС за облагаемите доставки, извършени от изтичането на седемдневния срок, в който е трябвало да бъде издаден актът за регистрация, до датата на регистрацията им от органа по приходите; този срок започва да тече от края на данъчния период, през който е достигнат този оборот; в това отношение, както правилно отбелязва Европейската комисия, разглежданата в главното производство национална разпоредба не може да се счита за санкция по смисъла на практиката на Съда, посочена в точки 41 43 от настоящото решение, доколкото тя има за цел единствено събирането на ДДС върху сделките, извършени през периода, в който този данък е щял да бъде начислен, ако данъчнозадълженото лице беше изпълнило в определения срок задължението си за регистрация по ДДС. Наведените в жалбата доводи, свързани с това, че след 09.02.2021г. / датата на която е достигнат облагаемия оборот от 50 000лв./ задълженото лице не е имало извършени други облагаеми доставки, не могат да бъдат споделени. Нормата на чл.102,ал.4,изр.първо от ЗДДС, в редакцията, действала за процесния данъчен период, определя, че за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите по чл. 96, ал. 1, изречение второ, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. В изречение втора на същата алинея е посочено изрично, че за облагаемата доставка, с която се надхвърля облагаемият оборот, се дължи данък. Цитираното в касационната жалба решение касае друга фактическа обстановка и е неприложимо в случая. На основание гореизложеното следва да бъде прието, че след като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт, Административен съд Плевен е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция по приходите, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза Д ОДОП - В.Търново, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 911,14лв. , съставляващи юрисконсулско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,