Решение № 6023 от 26.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1759/2012 г.

Решение № 6023 от 26.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1759/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от Стефан Евгениев Стойков от гр. Смолян, чрез пълномощника адв. Мария Захариева, против решение № 15214/21.11.2011 г., постановено по адм. дело № 16126/2010 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № К-11741/19.10.2010 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - министърът на вътрешните работи, чрез пълномощника юрисконсулт Бориана Пиперкова, оспорва жалбата. По съображения, изложени в писмени бележки моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение е отхвърлил жалбата на Стефан Евгениев Стойков против заповед № К-11741/19.10.2010 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". За да постанови този акт съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административно производствените правила и на материалноправните разпоредби. Приел е за доказано осъществяването на посочените в заповедта действия, квалифицирани от дисциплинарно наказващия орган като виновно нарушение на етичните правила по т. 7 и т. 17, б. "б" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, обявен с МЗ рег. № Iз-2013/08.11.2006 г. и изразяващи се в това, че на 17.08.2010 г. около 17,35 часа на бул. "България" в гр. Смолян, управлявайки служебен автомобил след употреба на алкохол с концентрация 1,27 промила, е предизвикал пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с лек автомобил, управляван от Марин Димитров Щилянов. Съдът е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснато нарушение по чл. 225 ЗМВР, като е посочил, че сроковете по ал. 4 от същия чл. са установени в полза на дисциплинарно наказващия орган, а наред с това реализирането на дисциплинарната отговорност е самостоятелно и е независимо от реализирането на наказателната или административнонаказателната отговорност. Според съда не са допуснати нарушения на чл. 243 ППЗМВР във връзка със запознаване на лицето, респективно определения от него защитник в дисциплинарното производство с доказателствата събрани в дисциплинарното производство, както и за осигуряване на възможност за даване на обяснения от лицето, подведено под дисциплинарна отговорност и за обсъждането им от дисциплинарно наказващия орган. Приел е за неоснователни възраженията на жалбоподателя във връзка с установяването на факта на употреба на алкохол и концентрацията на алкохол в кръвта. В тази връзка съдът подробно е обсъдил събраните доказателства, включително заключенията на единичната и тричленната съдебно-медицински експертизи, както и доводите на страните, в резултат на което е направил изводи, че не е доказано твърдението на жалбоподателя, че дезинфекцията преди взимане на кръвната проба е направена със спирт, а дори и да е било доказано, това обстоятелство не би променило крайния извод на изследването, че е налице съдържание на алкохол в кръвта над допустимите граници; че употребата на лекарственото средство "Натанал" не може да обуслови наличието на алкохол в кръвта на жалбоподателя в установената концентрация; приел е също, че е без значение наличието на разлика в концентрацията на алкохол, записана в заповедта - 1,27 промила, и твърдяната от жалбоподателя - 1,11 промила, тъй като и двете са над установените 0,6 промила, при чието наличие е забранено управлението на МПС. Настоящият касационен състав на съда намира, че обжалваното решение е правилно. По делото не съществува спор от фактическа страна, като релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от тричленния състав на съда. С оспорената пред съда заповед № К-11741/19.10.2010 г., издадена от министъра на вътрешните работи, на Стефан Евгениев Стойков - главен инспектор - разузнавач IV-та степен в сектор "Оперативно-издирвателна дейност" към Регионална дирекция "Гранична полиция" - Смолян при Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, категория В, на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", считано от датата на връчване на заповедта и е прекратено служебното му правоотношение в МВР. Дисциплинарното производство е започнало във връзка с постъпилото предложение вх. № 34671/19.08.2010 г. по описа на ГД "Гранична полиция" МВР, и е образувано със заповед рег. № К-11741/19.10.2010 г., издадена от министъра на вътрешните работи. За резултатите от проверката е изготвена обобщена справка рег. № 30035/13.09.2010 г. и становище рег. № 30357/15.09.2010 г., в което е направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". С издадената заповед дисциплинарно наказващият орган е приел, че Стефан Евгениев Стойков е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 17.08.2010 г. около 17,35 часа на бул. "България" в гр. Смолян, управлявайки служебен автомобил марка "Опел Астра" с ДК № С 2712 ХМ, след употреба на алкохол - 1,27 промила, отразено в експертна справка № 214/19.08.2010 г./ е предизвикал пътнотранспортно произшествие с лек автомобил марка "Фолксваген Голф" с ДК № СМ 4734 АК, управляван от Марин Димитров Щилянов, с което виновно е нарушил т. 7 и т. 17, б. "б" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ рег. № Iз - 2013 от 08.11.2006 г. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че първоинстанционният състав на съда е достигнал до неправилни изводи относно спазване на административнопроизводствените правила в дисциплинарното производство. Пред настоящата инстанция касаторът поддържа оплакването, което е било поддържано и пред първата инстанция, че в нарушение на чл. 225 ЗМВР дисциплинарната отговорност е реализирана преди установяване на извършеното от него административно нарушение, като в тази връзка се позовава на акт за установяване на административно нарушение № 753847/17.08.2010 г. и наказателно постановление, което му е връчено на 01.02.2011 г. Въпреки че касаторът не е направил изрично уточнение за това кой от сроковете по чл. 225 ЗМВР счита за нарушен, то от съдържанието на оплакването му се налага извода, че поддържа неспазването на изискването по чл. 225, ал. 4 ЗМВР. Такова нарушение не е допуснато, както правилно е приел и първоинстанционният съд. В чл. 225, ал. 4 ЗМВР е предвидено, че когато дисциплинарното нарушение е и престъпление или административно нарушение, сроковете по ал. 1 и 2 започват да текат от влизането в сила на присъдата или наказателното постановление; в ал. 1 е предвидено, че дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, а в ал. 2 - че за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Установените в чл. 225, ал. 4 ЗМВР срокове се прилагат в случаите, когато извършеното дисциплинарно нарушение представлява едновременно и престъпление или административно нарушение и тяхното установяване по надлежния ред /с присъда или наказателно постановление/ е осъществено след изтичане на сроковете, регламентирани в ал. 1 и ал. 2. За да бъде осигурена възможност за реализиране на дисциплинарна отговорност в тези случаи, в полза на дисциплинарно наказващия орган е установен по-дълъг срок, който започва да тече една от влизане в сила на присъдата или наказателното постановление. Регламентирането на този специален срок обаче не представлява пречка за налагане на дисциплинарно наказание на служителя, когато извършеното от него дисциплинарно нарушение е установено по надлежния ред и квалифицирането на деянието като дисциплинарно нарушение не е обусловено от квалифицирането му и като престъпление или административно нарушение. В чл. 224, ал. 3 ЗМВР изрично е предвидено, че държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. В правната теория и практика непротиворечиво се приема, че дисциплинарната и наказателната отговорност са различни и се носят на различно и самостоятелно основание. Нарушенията на етичните правила са определени от законодателя като нарушение на служебната дисциплина и са основание за дисциплинарна отговорност, независимо от това дали е налице основание за наказателна или административнонаказателна отговорност. Поведението на служителя в МВР, което е квалифицираното като дисциплинарно нарушение и е послужило като основание за налагане на дисциплинарното наказание, не е необходимо да осъществява и състава на престъпление или на административно нарушение. Наред с това в обжалваната пред съда заповед за налагане на дисциплинарно наказание като основание за издаването й не е посочено, че лицето е извършило престъпление или административно нарушение. Неоснователно е оплакването, че съдът е достигнал до неправилни изводи за липсата на процесуални нарушения във връзка с осигуряване правото на защита в рамките на дисциплинарното производство. Заповедта за образуване на дисциплинарното производство е връчена лично на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице на 30.08.2010 г.; на същото лично е връчена писмена покана с изх. № 27827/30.08.2010 г. за даване на писмени обяснения по случая; във връзка с представеното възражение от служителя /докладна записка рег. № 28229/01.09.2010 г./ е връчена втора писмена покана с рег. № 28453/02.09.2010 г., в която е определено време и място за изслушване от дисциплинарно наказващия орган, такова изслушване е проведено на 02.09.2010 г., за което са съставени протоколи с рег. № 28451 и № 28503 от същата дата, съответно подписани от членовете на комисията за провеждане на дисциплинарното разследване, от служителя и от защитника му. След изготвяне от дисциплинарно разследващия орган на обобщената справка /13.09.2010 г./ служителят се е запознал със същата, което е удостоверено с подписа му, положен върху самата справка, както и върху писмената покана за запознаване с рег. № 30037/13.09.2010 г. с указание за правото по чл. 243, ал. 4 ППЗМВР да даде допълнителни писмени обяснения или възражения; служителят е представил възражения, заведени с рег. № 30269/15.09.2010 г.; на същата дата е изготвено становището за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", в което са обсъдени възраженията на служителя. От дисциплинарно наказващия орган до служителя е отправена писмена покана с рег. № I-29939/27.09.2010 г. за даване на писмени обяснения, такива са представени и са заведени с вх. № 27069/05.10.2010 г. Предвид подробно описаните процесуални действия в хода на дисциплинарното производство се налага извода, че не е нарушено правото на защита на служителя в дисциплинарното производство, като същият е своевременно и надлежно запознаван със съставените актове в производството и със събраните доказателства и му е предоставяна възможност за участие в производството и за осъществяване на защита. В касационната жалба неоснователно се поддържа, че е допуснато нарушение, тъй като писмените обяснения са приети на 05.10.2010 г., а обобщената справка е приключила на 15.09.2010 г. Както се посочи по-горе, на 05.10.2010 г. са представени и приети писмените обяснения от служителя до дисциплинарно наказващия орган, поискани от последния съгласно задължението му по чл. 229, ал. 1 ЗМВР, докато обобщената справка е съставена на 13.09.2010 г. и по нея са представени други възражения, дадени съгласно чл. 243, ал. 4 ППЗМВР и заведени с рег. № на 15.09.2010 г., съответно обсъдени от дисциплинарно разследващия орган в становището за налагане на дисциплинарно наказание от 15.09.2010 г. Очевидно е, че са касае за обяснения, давани в различни етапи на дисциплинарното производство и пред различни органи, в съответствие с подробната нормативна регламентация в ЗМВР и ППЗМВР относно процедурата за провеждане на дисциплинарното производство и за налагане на дисциплинарно наказание. Предвид изложените съображения правилно първоинстанционният състав на съда е направил извода, че не са допуснати нарушения по чл. 229 ЗМВР и чл. 243, ал. 3 и ал. 4 ППЗМВР. Неоснователни са оплакванията на касатора и относно изводите на съда във връзка с установяването на дисциплинарното нарушение, респективно - съставомерността на деянието. Възраженията и доводите, които се поддържат в касационната жалба са били поддържани и пред първоинстанционния съд, който е дал обосновани и правилни отговори, които се споделят от настоящата инстанция. Касаторът поддържа, че неправилно в обжалваната заповед е посочена концентрация на алкохол в кръвта 1,27 промила, след като според протокола за химическа експертиза № 914/17.09.2010 г., изготвен от Специализирана химическа лаборатория гр. Пловдив концентрацията на алкохол в кръвта, измерена по газхроматографския метод е 1,11 промила. Това възражение изглежда самоцелно, тъй като релевантно за нарушението по т. 17, б. "б" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР е наличието на алкохол в кръвта над 0,5 промила при управление на МПС. В този смисъл дали концентрацията е била 1,27 или 1,11 промила е без съществено значение за съставомерността на нарушението, тъй като и двете величини значително надвишават допустимата граница от 0,5 промила. Наред с това, дисциплинарно наказващият орган не е допуснал нарушение като е приел наличието на концентрация на алкохол в кръвта от 1,27 промила. Такава концентрация е установена при извършеното изследване по метода на Видмарк на взетата кръвна проба, което е удостоверено в експертна справка № 214/19.08.2010 г. с рег. № РЯ-10205/23.08.2010 г. по описа на ОД на МВР - гр. Смолян. Няма категорично заключение за по-голяма достоверност на изследването с газхроматографския метод. Освен това, следва да бъде отчетено обстоятелството, че изследването с този метод е проведено повече от един месец след взимане на кръвната проба и въпреки липсата на данни да неправилно съхранение на пробата или за наличието на други фактори или обстоятелства, които биха могли да доведат до неправилно отчитане на резултатите, то при такова изследване, предвид периода от взимане на пробата и другите фактори, отразени в отговора на третия въпрос от заключението на тричленната съдебно-медицинска експертиза, се налага извода, че отклонението в резултатите е напълно допустимо. В този смисъл, дисциплинарно наказващият орган не е бил обвързан с резултатите от изследването по газхроматографския метод и не е допуснал нарушение, като е възприел резултатите от изследването проведено на 17.08.2010 г. по метода на Видмарк. Както вече се посочи, същественото е, че и двете изследвания показват концентрация на алкохол значително над 0,5 промила. Неоснователни са оплакванията за необоснованост на изводите на съда за липсата на нарушения при взимането на кръвната проба. Не е доказано твърдението на касатора, че при взимане на кръвната проба е извършена дезинфекция със спирт, в нарушение на изискването по чл. 12, ал. 2 от Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда да установяване употребата на алкохол или друго упойващо средство от водачи на МПС. Всъщност в подкрепа на твърдението на жалбоподателя по делото не са представени никакви доказателства. В показанията на свидетелката Росица Илиева, която е съпруга на жалбоподателя и е присъствала при вземането на пробата, не е посочено, че е извършена дезинфекция със спирт. Показанията на свидетелката, в частта, касаеща този въпрос, са буквално в следния смисъл: "На масата в лекарския кабинет видях, че имаше спирт и спринцовка. Медицинската сестра извърши манипулацията, взимайки кръвна проба на съпруга ми." Свидетелката не дава показания, че е извършена дезинфекция със спирт, а само че такъв е имало на масата в лекарския кабинет. От последното обаче не следва, че при дезинфекцията е бил използван спирт, тъй като наличието на спирт в лекарски кабинет е напълно логично и обосновано. Следва да се подчертае, че и без отчитане на евентуалната заинтересованост на свидетелката от изхода на процеса като съпруга на жалбоподателя, предвид разпоредбата на чл. 172 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, то от показанията й не следва, че при взимане на кръвната проба е направена дезинфекция със спирт. Предвид изложеното, твърдението на жалбоподателя не е доказано и правилно съдът го е приел за невярно. Доколкото по делото са налице данни, че дезинфекцията е извършена с кислородна вода и риванол, то това не представлява съществено нарушение на правилата по чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30/2001 г., тъй като не би могло да повлияе на резултатите от изследването. В този смисъл е изричното заключение на вещите лица от тричленната експертиза. Въпреки че не е необходимо да се обсъжда какъв би бил резултатът от кръвното изследване, ако дезинфекцията е била направена със спирт, след като такъв факт не е доказан по делото, то следва само за пълнота да се посочи, че според заключението на тричленната експертиза, дори и при дезинфекция със спирт резултатът не би могъл да бъде повлиян до такава степен, че да се промени крайния извод за наличие на съдържание на алкохол в кръвта под допустимата граница от 0,5 промила. В тази връзка следва да бъде отбелязано също, че преди извършване на кръвната проба за алкохол на служителя е била извършена проба с техническо средство "Дрегер Алкотест 7510", при която е установена концентрация на алкохол от 1,44 промила. Тази проба е извършена непосредствено след пътнотранспортното произшествие, докато кръвната проба по метода Видмарк е извършена около два часа по-късно - в 19,40 часа. Вещите лица от тричленната експертиза дават заключение, че във фазата на елиминация алкохола намалява средно с 0,15 промила на час, което в случая напълно съответства с резултатите, установени при кръвната проба - 1,27 промила. При положение, че се възприеме твърдението на касатора за извършена дезинфекция със спирт, то при изследването по метода на Видмарк би следвало да е налице по-висок резултат от този, отчетен при изследването с техническо средство, или евентуално да се получи резултат, близък до установения с техническо средство, като се отчете намаляването на концентрацията в резултат на фактора време. Не може да се възприеме за обосновано и твърдението на касатора за повлияване на концентрацията на алкохол в кръвта в резултат на използването на хранителната добавка "Натанал". Въпросът относно евентуалното влияние на тази добавка върху концентрацията на алкохол в кръвта е обсъден подробно от вещите лица в тричленната експертиза и категоричният им извод е, че при употреба на препоръчителната дневна доза от този препарат не би могло да се получи такава концентрация на алкохол в кръвта, каквато е установена при жалбоподателя. Предвид посоченото на опаковката съдържание на алкохол в препарата от 40 % /само в алкохолния вариант на препарата, но не и в безалкохолния, който според предписанията за употреба следва да се редува с алкохолния/, според вещите лица, за да се получи концентрация на алкохол като тази на жалбоподателя, би било необходимо да се изпият еднократно около 1,5 - 2 опаковки от по 100 мл непосредствено преди ПТП. Такава употреба касаторът нито твърди, нито е доказал, а отделно от това стои въпросът, че би била напълно необяснима. Дори и да се приеме, че служителят действително е употребявал тази хранителна добавка, то според тричленната експертиза, при нормален дневен прием и телесно тегло от 80 кг, алкохолното повлияване би могло да бъде около 0,261 промила. Следователно, установената концентрация на алкохол в кръвта от 1,27 промила не би могла да се дължи единствено на употребата на хранителната добавка "Натанал". Оплакването в касационната жалба, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като не е обсъдил и преценил събраните доказателства, от които се установява, че жалбоподателят е нямал "нистагъм", е неоснователно. Съдът действително не е обсъдил това възражение и събраните в тази връзка доказателства, но това не представлява съществено нарушение на процесуални правила, тъй като не е довело до формиране на необосновани и неправилни изводи от фактическа и правна страна. Според заключението на медицинската експертиза "нистагъм" е състояние, при което очите извършват бързи, спонтанни, ритмични движения /хоризонтални, рядко вертикални, ротаторни/, които не могат да се овладеят волево. При алкохолно повлияване се губи или намалява способността за гладко проследяване с очи на движещи се обекти, поради което при медицинското изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество се прави и изследване за "нистагъм". В конкретния случай, в съставения протокол за изследването на Стефан Стойков е отразена липсата на "нистагъм". Въпреки че две от вещите лица от тричленната експертиза са изразили различни становища по въпроса дали има минимално ниво на концентрация на алкохол в кръвта, при което се проявява "нистагъм", то трите вещи лица са единодушни в становището, че проявлението на това състояние не е задължително, освен това е различно при различните индивиди и се влияе от различни фактори и липсата му не може да бъде категорично доказателство за липсата на алкохолно повлияване с концентрация като тази, установена при Стойков. Първоинстанционният съд не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствени правила, като е възприел изводите на вещите лица по тричленната съдебно-медицинска експертиза. На първо място, жалбоподателят не е оспорил това заключение, нито е поискал назначаването на допълнителна експертиза или такава от друг тричленен състав. Включването в състава на тройната експертиза на вещото лице д-р Ал. Минчев, което е изготвило оспорената от жалбоподателя еднолична експертиза със същата задача, не представлява процесуално нарушение. При определяне на състава на тричленната експертиза съдът не е ограничен да включи в състава й вещото лице, което е изготвило едноличната експертиза. В случая няма данни, нито твърдения, че вещото лице д-р Минчев е пристрастно и че по отношение на него е налице някое от основанията за отвод по чл. 22, ал. 1, вр. чл. 196 ГПК, а притежаваната от него специалност обосновават извод за компетентност на вещото лице по въпросите на назначената експертиза. Неоснователно е оплакването на касатора, че всъщност липсва заключение на тричленен състав, а само сбор от мнения. С изключение на част от отговорите по въпроси 1, 4, 6 и 10 от заключението, вещите лица са единодушни, а доколкото две от вещите лица са на различни мнения по посочените точки, то това е без значение за формиране на крайния извод, тъй като различията на мненията им не водят до различни крайни изводи, колкото се отнася до съществените въпроси по предмета на правния спор. По изложените съображения по делото е доказано, че Стефан Стойков е допуснал нарушение на Етичните правила, което представлява дисциплинарно нарушение и основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". В чл. 230, ал. 1 ППЗМВР е предвидено, че дисциплинарно наказание "уволнение" се налага в случаите, посочени в чл. 227, ал. 1 ЗМВР. Сред предвидените в тази разпоредба от закона хипотези по т. 1 - 10, е тази по т. 10 - "други тежки нарушения на служебната дисциплина". В чл. 230, ал. 2 ППЗМВР е дадено нормативно обяснение на това понятие, като е посочено, че други тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, които са несъвместими с оставането на служба в МВР и за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение", са изброените в т. 1 - 5, като в т. 4 са визирани деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата. От съдържанието на цитираните разпоредба е видно, че нарушението на етичните правила за поведение, с което са уронва престижа на службата, е определено като тежко дисциплинарно нарушение, за което са налага наказание "уволнение". С извършеното от служителя Стефан Стойков деяние се нарушават етичните правила по т. 7 и т. 17, б. "б" от Етичния кодекс на държавните служители от МВР, които установяват, съответно, че полицейският служител пази доброто име на институцията, която представлява и че държавният служител, независимо от неговата категория и заемана длъжност, в качеството си на участник в пътното движение се подчинява на забраната да се управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните си задължения, както и извън установеното работно време или по времето на ползване на разрешен отпуск. С нарушението на тези етични правила е уронен престижа на службата, а извършеното нарушение по своето естество обуславя намаляване или загубване на доверието от страна на обществото в полицейската институция. По изложените съображения, като е отхвърлил жалбата против заповедта за налагане на дисциплинарно наказание първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Страната е представлявана от юрисконсулт и съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, вр. чл. 8 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да й бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав