Решение № 2183 от 17.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10353/2008 г.

Решение № 2183 от 17.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10353/2008 г., V о., докладчик съдията Жанета Петрова Кметът на Столична община е подал касационна жалба срещу решението от 27.05.2008 г. по адм. д. № 1328/2008 г. по описа на Административния съд - София град, с което е била отменена издадената от него заповед № РД-15-1442/12.02.2008 г. за налагане на дисциплинарно наказание "забележка" на Диана Методиева Цекова, главен експерт в отдел "Концесиониране", дирекция "Обществени поръчки и концесиониране", направление " Финанси и стопанска дейност" при Столична община. Направено е оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. Ответницата Диана Методиева Цекова е поискала отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че Диана Методиева Цекова изпълнявала длъжността главен експерт в отдел "Концесиониране", дирекция "Обществени поръчки и концесиониране", направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община по служебно правоотношение. С писмо № 94-Д-405/10.12.2007 г. кметът на Столична община поискал от Диана Цекова писмено становище по поставените в писмото въпроси. В отговор Цекова представила доклад № 94-Д-405/12.12.2007 г. С ново писмо от 15.12.2007 г. на кмета на Столична община от нея било поискано да конкретизира информацията в доклада, поради което служителката изготвила доклад № 94-Д-405/19.12.2007 г. Със заповед № РД-15-1442/ 12.02.2008 г. кметът на Столична община наложил на Диана Цекова дисциплинарно наказание "забележка" за нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител, съставляващо виновно неизпълнение на служебните задължения и неспазване на кръга на служебните й правомощия за периода 1.04.2005 г. - 10.12.2007 г. Съдът приел, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 93, ал. 1 от Закона за държавния служител. В изпратените до Цекова писма не се посочвало, че срещу нея е започнала дисциплинарна процедура, което създало пречки за упражняване правото й на защита. Преди налагане на дисциплинарното наказание служителката не била изслушана. Наказанието се налагало за нарушения, извършени в периода 1.04.2005 г. - 10.12.2007 г., което сочело, че преклузивният едногодишен срок за търсене на дисциплинарна отговорност, считано от извършване на деянието, бил изтекъл. С оглед допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 93, ал. 1 от Закона за държавния служител, съдът отменил заповедта, без да разглежда спора по същество. Решението съответства на материалния закон. Съгласно чл. 93, ал. 1 ЗДСл дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Когато дисциплинарнонаказващият орган не е изслушал държавния служител или не е приел и обсъдил писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. В случая служителят е бил поканен да даде писмени обяснения, но не е бил изслушан, както изисква чл. 93, ал. 1 от Закона за държавния служител. С изменението на чл. 93, ал. 1 ЗДСл (ДВ, бр. 95 от 2003 г.) е било възприето алтернативно изискване за изслушване на служителя или за приемане на писмените му обяснения. Текстът повторно е бил променен със Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител (ДВ, бр. 24 от 2006 г.) и е било въведено задължение, както за изслушването на служителя, така и за приемане на писмените му обяснения. Затова не може да се сподели довода на касационния жалбоподател, че дисциплинарната процедура е била спазена с представянето на писмени обяснения на държавния служител като алтернатива на неговото изслушване. Неоснователно е и оплакването за неточно приложение на чл. 94, ал. 1 от Закона за държавния служител. Съгласно чл. 94, ал. 1 от Закона за държавния служител дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. От това следва, че дисциплинарнонаказващият орган не може да наложи наказание, ако е изтекла една година от извършване на нарушението, независимо, че не е изтекъл двумесечния срок, считано от откриването му. В случая не може и да бъде направена конкретна проверка за спазването на чл. 94, ал. 1 ЗДСл, тъй като в заповедта и в документите, към които препраща, липсва описание на нарушенията, както и датата, на която са извършени. Като е отменил незаконосъобразния административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решението, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд