Решение № 12249 от 1.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9291/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодексАПК Образувано е по касационна жалба на Б. А. М., гражданин на Сирия, чрез адвокат Д. Рангелова, против Решение 7089/22.08.2025 г. на Административен съд Хасково (АС Хасково), постановено по адм. дело 1441/2025 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 3957/10.07.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет/МС/. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се твърди, че анализа на изложената в решението обстановка в Сирия е формален, не е съобразена личната бежанска история на чужденеца и необосновано е прието, че липсват предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Моли касационната инстанция да отмени съдебното решение и спорът да бъде решен по същество. Ответникът по касация Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, представляван от юрк. Хичовски, оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Представя два броя справки от 31.09.2025 г. и 20.10.2025г. за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирийска арабска република. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че административното производството е започнало с подаването на молба за международна закрила рег. УП 35628/14.04.2025 г. до ДАБ от Б. А. М., гражданин на Сирия, роден на [дата] в Сирия, гр.Амуда, област Хасака, етническа принадлежност- [заличен текст], религия [заличен текст], с основно образование, неженен. На 15.04.2025 г. с кандидата е проведено интервю, резултатите от което са отразени в протокол. В хода на интервюто чуждият гражданин е посочил, че е напуснал Сирия през 2012 г., нелегално, без документи. В Турция останал приблизително 10 години. В България влязъл нелегално през 2025 г., заедно с още 10 лица. С помощта на трафикант се качили в кола, движеща се в посока Румъния, но били задържани от полицията. В интервюто чужденецът поддържа, че в Турция бил подал молба за убежище и му издали кимлик. Напуснал тази страна, защото там живеел трудно, плащали му по-малко, отколкото на турските работници, трудно си намирал и жилище. Споделил е, че не членува в политически партии, не бил арестуван, не бил осъждан, нямал проблеми, заради изповядваната от него религия. Срещу него не било оказвано насилие и не бил получавал заплахи. Не бил отбил военната си служба и не бил получавал призовка за това. Относно причините да напусне Сирия обяснява, че е сторил това заради войната и заради прояви на расизъм от арабите спрямо лица като него, макар че лично нямал проблеми. Крайната му цел била Германия, но подал молба за закрила в България, защото бил задържан тук. При така установеното, първоинстанционният съд намерил за правилни изводите на административния орган за липса на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като жалбоподателят не е посочил да е имал проблеми с официалните власти или с организация, както и да е бил подложен на преследване, заради своята религия, политическа принадлежност или народност. Съдът е приел, че бежанска история на чужденеца не съдържа елементи, обуславящи обстоятелството, че той се нуждае от закрила. Основният мотив, който кандидатът за закрила изтъква за напускането на Сирия, е общата обстановка на несигурност в страната и нежеланието му да постъпи на военна служба. В тази връзка е прието от съда, че причините от личен характер за напускане на страната по произход не представляват основание за предоставяне на статут на бежанец. Съдът е приел, че по отношение на чуждия гражданин не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество - не е имал проблеми с властите, които да обосновават у него основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др. Чужденецът не е бил лично преследван в Сирия, поради което не са налице основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Относно предпоставките за предоставяне а хуманитарен статут, съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не може да се обоснове извод за наличието на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция (чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ), или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ), или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, поради безогледно насилие в държавата му по произход Сирия, в случай на въоръжен конфликт (чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ). Самият чужденец не навежда факти и твърдения за наличие на основанията за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9 от ЗУБ. Решаващият съд е изложил съображения, че ситуацията в Сирия непрекъснато се променя, но от справките, изготвени от Дирекция Международна дейност при ДАБ, на базата на насоките за Сирия на Агенцията за убежището на Европейския съюз, не се установява наличие на въоръжен конфликт в тази страна, достигащ граници, представляващи заплаха за живота и здравето на цивилното население. При така установеното съдът е приел, че от доказателствата по делото не се установява, че към настоящия момент на цялата територия на Сирия конфликтът достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в Сирия, в конкретен регион, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. В заключение, съдът е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Решението е правилно. Съдът подробно е обсъдил представените по делото доказателства, въз основа на които правилно е установил относимите към спора факти. Изводите на съда са логични и последователни и се основават на правилен анализ на доказателствата по делото, поради което довода на касатора за необоснованост на решението е неоснователен. Решението съответства и на материалния закон. Съгласно чл.8 ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл.8 ал.4 от ЗУБ преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящия случай, в конкретната бежанска история на Б. А. М., не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл.8 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Доказателствата в производството не установяват, че по отношение на търсещият закрила има наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване, поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, най-вече от проведеното с чуждия гражданин интервю, не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. По тези съображения изводът на първостепенния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца, по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, е обоснован и правилен. Не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. Правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно, поради липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. В случая, касаторът не е бил принуден да напусне Сирия, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл.9 ал.1 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. От анализа на изяснените обстоятелства и от обясненията на чужденеца е видно, че в тях не се съдържат никакви причини за обоснован страх от преследване по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо убеждение. Кандидатът не е бил принуден да напусне страната си по причина на непосредствена заплаха за неговия живот, сигурност или свобода поради ситуация на военен конфликт, а желанието му е било да дойде в Европа, за да намери работа. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че в проведеното интервю чуждият гражданин е посочил, че е бил тръгнал за Германия, но подал молба за закрила в България, защото са го хванали тук. Информацията относно актуалното положение в Сирия дава основание да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата по произход на касатора. Установява се, че в Сирия не е налице въоръжен конфликт и степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и при произнасянето на първоинстанционния съд, не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице, поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Следва да се посочи, че ситуацията в Сирия, сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл.9 от ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че съдът не е взел под внимание всички елементи, които обосновават извод за опасност за живота на жалбоподателя в страната му. Напротив, по безспорен начин по делото е доказано, предвид актуалната обществено политическа обстановка в Сирия, че хиляди сирийци се завръщат в родината си, както и че завръщането на кандидата за международна закрила в родината му не би довело до неблагоприятни последици за него. По делото не са налице и основанията за прилагане на принципа "non refoulment" /забрана за връщане/, установен в член 33, §1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците /чл. 4, ал. 3/, съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако касаторът бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. С оглед изложеното и при липсата на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски не се претендират по делото, поради което съдът не присъжда такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение