Решение № 13129 от 4.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13572/2018 г.

Решение № 13129 от 4.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13572/2018 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Тодоров от [населено място], подадена чрез упълномощен адв. Гроздев, против решение № 635 от 01.08.2018 г., постановено от Административен съд - Хасково, по адм. д. № 614/2016 г. В касационната жалба се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението. Касационният жалбоподател твърди, че оспореният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, както и е необоснован, доколкото съдът е приел, че издаденият индивидуален административен акт не е нищожен. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на административния акт, като развива тезата, че земеделският производител е изпълнил задълженията си като е подал заявление до Общинска служба по земеделие – гр. Мъглиж за извършване на проверка на засадените култури, предмет на договора, във връзка с измръзването им от настъпилите неблагоприятни климатични условия, като такава проверка е била извършена и е съставен Констативен протокол от 28.01.2016 г. Посочва, че е подал същевременно и молба да изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за удължаване на срока за подаване на второ заявление за плащане, но произнасяне по нея от страна на компетентния орган не е налице. Моли Върховния административен съд да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да прогласи нищожността на обжалвания ИАА, алтернативно да го отмени като незаконосъобразен и да присъди направените по делото разноски. Ответникът - Директорът на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Хасково, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и относимата материалноправна уредба и е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона и при спазване административно-производствените правила. Според участващия по делото прокурор са налице и фактическите основания за издаване на оспорената заповед - към дата 07.01.2016 г. ползвателят на помощта не е изпълнил свое договорно и нормативно задължение, установено съобразно т. 5. 1 от Договор № 24/112/07464 от 06.11.2012 г., както и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване стопанства на млади фермери" от ПРСР за периода 2007 - 2013 г., изразяващо се в неподаване на заявка за второ плащане от ползвателя в договорно и законово установения срок, окомплектована с всички изискуеми документи. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на М. Тодоров за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 635 от 01.08.2018 г. е отхвърлена жалбата на М. Тодоров против Заповед № 03-260-РД/73 от 04.02.2016 г. на Директора на ОД на ДФЗ – Хасково и жалбоподателят е осъден да заплати в полза на ОД на Държавен Фонд "Земеделие"- Хасково сумата в размер от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Хасково е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентния за това орган в изискуемата писмена форма, подписан е от издателя му, поради което не са налице основания да бъде преценен като нищожен и същият съдържа необходимите реквизити - фактически и правни основания. Първоинстаницонният съд е извършил подробен фактически и правен анализ и се е произнесъл по всички оплаквания на оспорващия земеделски производител. Преценил е, че при издаване на атакувания акт са спазени административнопроизводствените правила и не са допуснати отклонения и противоречия с приложимите специални материалноправни норми. Първостепенният съд е извел заключение, че посочените в жалбата причини, довели до необходимостта от удължаване срока за подаване на заявка за второ плащане не следва да бъдат преценявани в производството, тъй като с влязло в сила съдебно решение (Решение № 15596 от 19.12.2017 г. по адм. д. № 1585/2017 г. на тричленен състав на ВАС, Четвърто отделение) е отхвърлена жалбата на М. Тодоров срещу Уведомително писмо за отказ да се сключи анекс от Държавен фонд "Земеделие" с № 02-240-6500/291#9 от 21.04.2016 г. на Директора на ОД на ДФ "Земеделие" – Стара Загора. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че М. Тодоров в качеството си на ползвател по Договор № 24/112/07464 за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства за млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) не твърди към посочената в заповедта дата 07.01.2016 г. да е подал заявка за второ плащане по договора, а само е посочил, че неподаването в срок на заявлението се дължи на изложени обективни причини, поради които е поискал удължаване на срока за подаване на второ заявление за плащане. При това положение е счетено, че след като че към момента на издаване на оспорения акт са били налице всички посочени в него предпоставки да бъде отказано изплащането на финансовата помощ, то законосъобразно, на основание т. 5. 1 от Договор № 24/112/07464 от 06.11.2012 г. и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., ДФ "Земеделие" отказва да извърши второ плащане и изисква връщане на изплатените суми по първото плащане заедно със законните лихви към тях. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав установи, че оспореното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Обжалваният съдебен акт е правилен, тъй като при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обстойно обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в касационната жалба са инвокирани твърдения за нищожност и незаконосъобразност на Заповед № 03-260-РД/73 от 04.02.2016 г. на Директора на ОД на ДФЗ – Хасково, който акт не е предмет на настоящото касационно производство. Върховният административен съд извършва съдебен контрол върху постановеното първоинстанционно съдебно решение, а не спрямо индивидуалния административен акт, който е оспорен с първоинстанционната жалба. Въпреки това доколкото от касационната жалба би могло да се извлече оплакване срещу изводите на първостепенния съд, настоящият съдебен състав счита, че следва да обсъди възраженията на касационния жалбоподател. Същият релевира оплакване за нищожност на оспорената от него заповед, обективирана в нотариална покана за доброволно изпълнение с твърдение, че тя не е издадена от компетентен орган. Това твърдение е обсъдено от първостепенният съд и той е изложил обосновано заключение за валидност на административния акт, който е обективиран в нотариална покана за доброволно изпълнение с изх. № 01-260-6500/111 от 09.02.2016 г., издадена от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"-Хасково, който е компетентният административен орган, в съответствие със заповед № 03-РД/203 от 18.02.2015 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която на директорите на областните дирекции на ДФ "Земеделие" са делегирани правомощия, включително да приемат решения и да издават заповеди за одобрение/отказ за финансиране на заявленията за подпомагане, подадени по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. Във връзка с твърденията на касационния жалбоподател за допуснати противоречия с приложимите материалноправни разпоредби при издаване на атакувания административен акт, настоящият съдебен състав счита, че също са неоснователни. Първоинстаницонният съд точно се е позовал на събраните по делото писмени доказателства, намиращи се в административната преписка, които не са оспорени по предвидения за това ред от жалбоподателя в първоинстанционното производство. В мотивите на обжалвания съдебен акт правилно е установено, че констатациите на административния орган се потвърждават от назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза, която съответства на събраните по делото писмени доказателства. От приетата по делото ССЕ е установено по безспорен начин, че заявка за второ плащане не е подадена, не е заведена нито в деловодните системи на ОД на ДФ "Земеделие" гр. Хасково, нито на ОД на ДФ "Земеделие" гр. Стара Загора, както и няма обработена такава в системата ИСАК, което е задължително при подаване на заявки. Експертът е констатирал, че заявката (л. 90 от делото) е по образец, съгласно изискванията на Наредба № 9/03.04.2008 г. на Министъра на земеделието и храните, но същата не съдържа подпис, дата и име на лицето, което я подава. Вещото лице е посочило, че такава заявка не е подавана самостоятелно, а само като придружаваща Молбата на жалбоподателя от 09.03.2016 г. и към придружаващите я документи, съгласно изискванията на Приложение № 4 към Наредба № 9/03.04.2008 г., липсват дати, подписи и име, а датите на издаване на някои документи са в периода 26.01.2016 – 02.03.2016 г. При тези данни първоинстанционният съд е извел обоснован извод за законосъобразност на оспорената пред него заповед, обективирана в нотариална покана за доброволно изпълнение, тъй като в първоинстанционния процес категорично е доказано, че ползвателят не е изпълнил сключения от него Договор № 24/112/07464 за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства за млади фермери" от ПРСР за периода 2007 – 2013 г. В т. 1. 1 от него е предвидено, че Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892 лева за изпълнение на всички инвестиции, основните дейности и цели, заложени в бизнес плана по проект № 24/112/07464 и включени в Приложение 1 и 2. В т. 2. 2 от Договора е уговорено помощта да се изплаща на два етапа. Регламентирано е второто плащане (т. 2. 4), в размер на 24 446 лева да бъде изплатено при нарастване на икономическия размер на стопанството с 7. 75 икономически единици. Според т. 4. 4 от Договора, Фондът отказва да извърши второто плащане и изисква да се възстанови цялата сума на полученото първо плащане заедно със законната лихва към него, когато (буква "е") ползвателят не е подал заявка за второ плащане в рамките на срока, определен в Наредба № 9 от 03.04.2008 г., придружена с всички документи, което в случая не е сторено, и този факт е потвърден от приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза. По изложените съображения решаващият състав на Върховния административен съд счита, че обжалваното решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на сторените по делото разноски се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,