Решение № 7514 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2195/2016 г.

Решение № 7514 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2195/2016 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Поизводството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Национален филмов център"със седалище в гр. С. против решение № 8233/29.12.2015 г. по адм. д. № 3881/2015 г. на Административен съд С. - град, с което съдът е отменил заповед № 61/9.04.2015 г. на изпълнителния директор на ИА"НФЦ". Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е извел действително вложения смисъл във въведеното с т. IV. 4 от заповед № 75/2014 г. на изпълнителния директор на ИА "НФЦ" условие за кандидатстване за финансиране по чл. 30 от Закона за филмовата индустрия. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което оспорването бъде отхвърлено като неоснователно. Претендира разноски за съдебното производство. Ответниците "Агитпроп" ООД, Г. Б. Б. и Б. Б. М., чрез пълномощник, оспорват касационната жалба. Искат присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на "Агитпроп" ООД, Г. Б. Б. и Б. Б. М. срещу заповед № 61/9.04.2015 г. на изпълнителния директор на ИА "НФЦ", с която административният орган не е допуснал до финансиране кандидатствал на първа редовна конкурсна сесия за документално кино в секция "Проекти за дебютни документални и научно-популярни филми" проект "Изход" - 15Д019/д с продуцент "Агитпроп" ООД; сценаристи и режисьори Г. Б. и Б. М. Като фактическо основание на заповедта органът е посочил обстоятелството, че в управлението на продуцентското дружество "Агитпроп" ООД участват Б. и М., които са посочени като режисьори на проекта. Издателят на акта се е позовал на разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т. 5 ЗФИ и т. IV. 4 от заповед № 75/2014 на изпълнителния директор. С посочената точка от заповедта органът е въвел специално изискване към участниците, а именно: "Продуцентът и режисьорът не могат да бъдат едно и също лице". Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на закона. За да отмени обжалваната заповед, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но в противоречие с материалноправните разпоредби. Първоинстанционният съд е обсъдил в съвкупност релевантните за спора факти и доказателства. Установил е, че надлежно е проведен конкурс по реда на Раздел II "Държавно подпомагане на филмопроизводството" от Закона за филмовата индустрия. Макар и предложен за финансиране от Националната художествена комисия, проектът, с който кандидатства в конкурса "Агитпроп" ООД, не е одобрен за финансиране от изпълнителния директор на ИА "НФЦ". Съдът е приел, че не е нарушено въведеното от органа със заповед № 75/2014 г. специфично изискване. Съдът е заключил, че въведените конкретни ограничения са точно изброени и като такива не могат да бъдат разширявани или променяни по тълкувателен път. Решението е правилно. Съгласно чл. 30, ал. 2, т. 5 ЗФИ заповедта за откриване на конкурсната процедура за държавно подпомагане на проекти за създаване на български филм по чл. 28, ал. 1, т. 1 ЗФИ съдържа специални изисквания към участниците, когато такива са наложителни. В случая, с т. IV. 4 от заповед № 75/30.07.2014 г. компетентният орган е въвел изискване продуцентът и режисьорът на филмовия проект да не бъдат едно и също лице. Това специално изискване е ясно и не се нуждае от тълкуване. В конкретния случай продуцент на проекта "Изход" е "Агитпроп" ООД - юридическо лице, търговско дружество. Като сценаристи и режисьори на проекта са посочени физическите лица Г. Б. и Б. М.. Действително, в търговското дружество, регистрирано по ф. д. № 15261/1998 г. на СГС, управители са Б. и М. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗФИ Изпълнителната агенция поддържа единен публичен регистър на филмовите продуценти, а според чл. 19, ал. 4 ЗФИ на регистрация подлежат лица, регистрирани като търговци по законодателството на държава-членка на Европейския съюз или на друга държава от Европейското икономическо пространство или Швейцария. Неоснователен е касационният довод, че въведеното специфично изискване по т. т. IV. 4 в заповед № 75/30.07.2014 г. не е формулирано според вложения от издателя на акта смисъл, но тази неточност не лишава участниците от възможността да разберат смисъла на забраната, е неоснователен. В дискреционната власт на административния орган е да наложи специални изисквания към участниците, когато това е наложително. В т. IV. 4 от заповед № 75/2014 г. се съдържа волеизявление, което създава ограничение, поради това то следва да е ясно и разбираемо за адресатите. Продуцентът в случая е търговско дружество, регистрирано като търговец по законодателството на Р. Б., т. е. по Търговския закон и като юридическо лице не е и не може да бъде едно и също лице с режисьорите, които са физически лица. Така формулирана забраната може да бъде приложена само в случаите, в които продуцентът е едноличен търговец. Доводът в касационната жалба, че целта на забраната е била да обхване всички случаи, в които продуцентът в същото време е и собственик на търговско дружество не намира опора в заповедта, в която са обявени изискванията за конкурса. Под "търговец" по смисъла на чл. 19, ал. 4 ЗФИ, вр. с част II " Видове търговци" на Търговския закон се разбира всеки правен субект, който е регистриран като такъв в съответствие със законодателството на страната. Като е отменил оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с материалния закон, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор, своевременно направеното искане от касационните ответници за присъждане на сторените по делото разноски, приложеното пълномощно за процесуално представителство и доказателства за реално направени разходи, в полза на "Агитпроп" ООД, Г. Б. Б. и Б. Б. М. следва да бъдат присъдени разноски за производството в размер на 720 лв. Воден от горното, Върховният административен съд