Решение № 6117 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7047/2017 г.

Решение № 6117 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7047/2017 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Д. Е. против решение № 353/15.03.2017 г., постановено от Административния съд-Б. по адм. д. № 319/2016 г.

С обжалваното решение е отхвърлена исковата молба на Р. Д. Е. против Столична дирекция на вътрешните работи - гр. С. и Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Б., както следва: искът за претърпени имуществени вреди в размер на 7017 лв. за времето от 03.06.1998 г. до датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на отнемане на автомобила -03.06.1998 г. до окончателното изплащане на сумата; искът за претърпени неимуществени щети в размер на 15 000 лева, вследствие бездействието на органите на МВР и лишаване от правото на ищеца да ползва превозното си средство, ведно със законната лихва от датата на отнемането - 03.06.1998 г. до окончателното изплащане на сумата и искът за пропуснати ползи в размер на 1000 лв. вследствие на неупражняване правото на собственост, ведно със законната лихва от 03.06.1998 г. до окончателното изплащане на същата. Със същото решение Р. Е. е осъден да заплати на ОД на МВР-Б. разноски по делото в размер на 1340 лева.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК - допуснати от съда съдопроизводствени нарушения, които са съществени, необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго от настоящата инстанция по съществото на спора, с което да се уважат предявените искове.

Ответникът - Областната дирекция на МВР-Б. чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения в писмено възражение. Иска се отхвърляне на касационната жалба и присъждане на разноски за касационната инстанция. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че се уважи касационната жалба.

Ответникът - Столична дирекция на вътрешните работи чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки. Претендира се разноски.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна по съдебния спор, за която решението е неблагоприятно. По основателността й съдът приема следното:

С решението, предмет на обжалване пред настоящата инстанция, административният съд за втори път се произнася по спора. Това е резултат от обезсилването по реда на касационното обжалване на първоначално постановеното решение по спора. Касационният съдебен състав е приел, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба. След връщане на делото в административния съд, новият съдебен състав, на който то е разпределено оставя без движение исковата молба съобразно указанията в касационното решение и дава възможност на ищеца в 7-дневен срок от съобщението да изпълни указанията на съда, състоящи се в необходимостта да се конкретизират вредите, да се конкретизира вредоносния административен акт, както и да се посочи цената на исковете и ответниците по всеки един от тях.

Във връзка с разпореждането на съда, ищецът е подал поправена искова молба на 20.06.2016 г., за която, съдът е приел, че не изпълнява всички негови указания и с определение № 914/22.06.2016 г. оставя без разглеждане исковата молба, връща я на ищеца и прекратява производството по делото. Това определение е отменено с определение № 10902/18.10.2016 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. д. № 9448/2016 г. Върховният административен съд е приел, че ищецът е уточнил периода на исковата си молба - от датата на отнемане на автомобила до предявяването на исковата молба, както и общият размер на обезщетението - 50 000 лева. ВАС е посочил, че предявяването на исковата молба е известно като дата - 03.01.2014 г., но ищецът допълнително следва да уточни с какво точно обстоятелство свързва "отнемането на автомобила му". След връщане на делото на административният съд, последният съобразявайки указанията на ВАС, дадени в определението, оставя без движение исковата молба и дава възможност на ищеца да направи нужните уточнения. Във връзка с това ищецът на 21.11.16 г. подава поправена искова молба, в която уточнява следното: като вредоносни посочва действията и бездействията на длъжностни лица на ответниците са довели до лишаване на ищеца от ползването на автомобила му във връзка с което претендира обезщетяване от 20 000 лева на имуществени вреди, изразяващи се в намаление стойността на автомобила, за периода от датата на отнемането му - 03.06.98 г. до датата на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на отнемането му -03.06.1998 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира обезщетяване в размер на 10 000 лева на пропуснатите ползи вследствие неползването на автомобила за същия периода, както и по предходния иск. Претендира и обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, изразяващи се в неудобства, стрес, дискомфорт за същия период. Претендира и законна лихва от 03.06.1998 г. до датата на окончателното изплащане на обезщетенията.

С определение, постановено в съдебно заседание, проведено на 14.02.2017 г. във връзка с искане на процесуалния представител на ищеца, съдът е допуснал изменение на исковите претенции чрез намаляването им, както следва - искът за претърпените имуществени вреди да се счита предявен за сумата от 7000 лв., искът за пропуснатите ползи за сумата от 1000 лева, а искът за неимуществените вреди за сумата от 15 000 лева.

С решението си съдът е приел за установено, че ищецът е собственик на автомобил "Мазда", модел "323 Ф" срег. № *** АА, който е откраднат през 1998 г. и който автомобил е установен в С. при опит за пререгистрацията му в КАТ, и е задържан от органите на МВР. Установено е, че в Първо РПУ-СДВР се е водила проверка с рег. № 10926/10.06.1998 г., изпратена на 11.06.1998 г. в РУП - Б. за присъединяване към ЗМ № 1311/98 г. по описа на 01 РУП-Б. Установено е, че на 25.06.98 г. преписките са изпратени на Районна прокуратура-Б., откъдето на 29.06.1998 г. са препратени по компетентност на РП-С. Съдът е посочил, че с постановление на СРП № 25982/20.10.2010 г. е постановен отказ за образуване на досъдебно производство, което е потвърдено с постановление на СГП от 03.11.11 г. Установено е, че Е. подава молба вх. № 7256/02.12.11 г. до началника на 01.РУП-Б. за връщане на автомобила му. Съдът е установил, че Е. чрез адв. Чолаков е подал искане и до директора на ОД на Полицията -Б. свх. № 21373/15.05.2012 г. за връщане на автомобила му. Установено е, че две писма, както следва рег. № 43067/07.11.2012 г. и с рег. № 48599/13.12.2012 г., изпратени до Е., за да се яви в ОД на МВР-Б. за получаване на автомобила му не са получени от него, като известията за доставянето им са се връщали с отбелязване, че не са потърсени. Съдът е посочил, че по твърдение на самия ищец, писмо с рег. № 43067/07.11.12 г. било получено от него.

Въз основа на справка от ОД на МВР-Б., съдът е установил, че автомобилът се намира и съхранява в района на авторемонтна работилница при "УССД" към ОД на МВР- Б., находяща се на ул. "Покровнишко шосе" в гр. Б.

Въз основа на съдебно-техническа експертиза, съдът е приел, че автомобилът се съхранява на открито, в специално обособена площадка с ограничен достъп, както и, че пазарната стойност на автомобила към 14.04.98 г. е била 7984 деноминирани лева, а към 15.02.15 г. е 968 лева. Установено е, че под действието на климатичните условия, бояджийското покритие на автомобила е частично увредено и изхабено. Установено е, че гумите са годни за употреба, а купето е снабдено със седалки, контролни уреди на таблото и лостове за управление в наличност.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че не са установени незаконосъобразни действия и/или бездействия на ответниците при и по повод административна дейност. Прието е, че длъжностните лица от РУП -Б. своевременно са изпълнили задълженията си и са изпратили преписката на прокуратурата. Съдът е посочил, че след изпращането й на СРП липсват данни за движението на преписката. Съдът е приел, че за целият този период за СДВР или ОД на МВР-Б. не е имало законно основание за връщане на автомобила поради липсата на произнасяне от прокуратурата, за което ответниците не следвало да носят отговорност. Посочено е от съда, че органите на ответниците, нямат пряко отношение към продължителността на произнасяне по проверката или пък по произнасяне за връщане на лекия автомобил, като до произнасянето на СГП не и имало основание за връщането му на собственика. Въз основа на писмените документи, представени от ОД на МВР-Б., съдът е приел, че след произнасянето на СГП, ищецът е канен да получи автомобила си, но същият не се е явил, като той не е направил това и към датата на съдебното решение.

Съдът е посочил, че с оглед начина на съхраняване на автомобила, той е претъпял амортизация, но по него не са открити механични увреждания, липсващи части или други дефекти в резултат на умишлена интервенция. Съдът е приел, че след 2012 г. претендираните от ищеца вреди са му причинени по изключително негова вина.

Съдът е приел, че ищецът не е доказал и размера на претендираните от него неимуществени вреди, посочвайки, че от разпитаните по делото свидетели се установявало, че за него са били създадени неудобства от задържането на автомобила му, но съдът същевременно е посочил, че той не е изискал връщането му от СРП, а след прекратяване на преписката не се е явил, за да получи автомобила си. По тези съображения, съдът е преценил исковете като недоказани и ги е отхвърлил. С оглед изхода на спора, на осн. чл. 143 АПК е присъдил разноски на ответника ОС на МВР - Б.

Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно. При постановяването му съдът е допуснал множество съдопроизводствени нарушения, които са съществени, изразяващи се в следното:

Видно от поправените искови молби, представени от ищеца при повторното разглеждане на делото от административния съд е, че той е твърдял, че за времето, през което е престоял автомобилът в поделенията на МВР, той е бил лишен от правото си да го ползва, автомобилът е станал напълно неизползваем, както и не са извършени никакви действия от страна на органите на МВР производството по предварителната проверка на МВР да приключи и автомобилът да му бъде върнат в разумен срок. По натам, ищецът е твърдял, че са му причинени вреди в резултат на бездействието на ответниците по опазване на правата и имуществото, изразяващи се в неупражняване на регламентираните в ЗМВР правомощия, нарушаване на правото на собственост и увреждане на имуществото му. Налице са били и твърдения за бездействие на служители на РДВР-Б., изразяващи се в неполагане на достатъчно грижи и усилия за опазване на имуществото му, предоставено им за съхранение до приключване на предварителното производство, както и бездействие на служители на Първо РПУ при СДВР-С. изразяващи се в неполагане на достатъчна грижа и усилие за приключване на полицейската проверка в разумен срок, както и бездействие за опазване на събраните в хода на проверката документи и протоколи за извършени действия. Ищецът е твърдял, че през цялото това време е бил лишен от възможността да ползва по предназначение автомобила си във връзка с което е посочил като общ размер на претендираните от него вреди сумата от 50 000 лева, която е разбил по претенции, както следва - 20 000 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в намаляване стойността на отнетия автомобил, 10 000 лева за пропуснати ползи вследствие неупражняване право на собственост и владение на въпросния автомобил и 20 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се претърпени неудобства, стрес и дискомфорт вследствие на лишаването му от правото да ползва свободно личното си МПС. С последваща поправена искова молба, представена на 21.11.16 г. ищецът уточнява и периодите на всеки един от тези искове, както следва от датата на отнемането на автомобила, която той сочи, че е 03.06.1998 г. до датата на исковата молба, която както е посочено в определението на тричленния съдебен състав на ВАС е 03.01.14 г. С петитума на поправените си искови молби, ищецът говори общо за действия и бездействия на ответниците и иска осъждането им.

От съдържанието на уточнените искови молби, което макар и да е непоследователно в изложението, може да се изведе волята на ищеца относно предявените искове, които според настоящия съдебен състав са както следва:

• С първия се претендира обезщетяване на вреда, изразяваща се в намаляване стойността на автомобила, причинена от неполагането на достатъчно грижи и усилия за опазване на имуществото му, предоставено за съхранение до приключване на предварителното производство;

• С вторият иск се иска обезщетяване на вреда, изразява ще се в пропуснати ползи от неупражняването правото на собственост и владение на автомобила в резултат на бездействието на служители на Първо РПУ при СДВР да положат дължимата грижа и усилие за приключване на полицейската проверка в разумен срок и бездействието им да опазят документите по преписката, в която се намирали резултатите от проверката.

• С третия иск се иска обезщетяване на преживените стрес и дискомфорт от бездействието на органите на МВР, в резултат на което ищецът е бил лишен от ползването на автомобила му.

Налице е било обаче противоречие между обстоятелствената част и петитум на исковата молба по първите два предявени иска, изразяващо ща се в това, че по първият иск, ищецът е изложил конкретни съображения само по отношение на ответника ОД на МВР-Б., но не и такива по отношение на СДВР, а по вторият иск, ищецът е изложил съображения само по отношение на ответника СДВР, но не и по отношение на ОД на МВР. Съдът, преди да се произнесе е следвало да изчисти това противоречие в исковата молба, като укаже на ищеца да уточни дали тези два иска се предявяват и срещу двамата ответници или само срещу някой от тях, респективно първият срещу ОД на МВР-Б., вторият срещу СДВР, като в случай, че исковете се предявяват и срещу двамата ответници да се посочат конкретни съображения, въз основа на които, ищецът насочва първия си иск и срещу СДВР, както и конкретни съображения въз основа на които той насочва втория си иск и срещу ОД на МВР- Б. Също така, при положение, че първите два иска са насочени и срещу двамата ответници, ищецът е следвало да уточни, дали иска солидарното им осъждане, като посочи и обстоятелствата въз основа на които това се иска, или разделното им осъждане, като в този случай конкретизира претенциите си по размер по отношение на всеки един от тях.

Съдът е следвало да даде подобни указания на ищеца и относно третия му иск за присъждане на неимуществени вреди, а именно, дали се иска солидарното осъждане на ответниците, като в този случай се посочат съображения въз основа на които това се иска, или се иска тяхното разделно осъждане, като в последната хипотеза се уточни размера на иска по отношение на всеки един от тях.

От друга страна, в обжалваното решение, съдът не е индивидуализирал исковете по посочения по-горе начин, нито в доклада, направен в съдебно заседание на 17.01.2017 г., нито в обжалваното решение. Това съдопроизводствено нарушение, допуснато от съда е с характер на съществено, тъй като се отразило на защитата на страните по спора. Индивидуализацията и квалификацията от съда на предявените пред него искове на най-ранен етап от съдебното производство дава възможност на страните по спора да преценят релевантните факти и обстоятелства по всеки един от тях, респективно да организират защитата си за доказването им, което съдът не е направил в конкретния случай.

Решението е и вътрешнопротиворечиво относно броя на исковете по които е постановено. В мотивите на решението на административния съд се говори за искова молба и за един иск с пр. осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ ( § втори, in fine от мотивите на съдебното решение). С диспозитива на съдебното решение, съдът е отхвърлил исковата молба срещу СДВР и ОД на МВР-Б., като е разграничил по претенции три иска.

От констатираното следва, че освен, че е налице противоречие между мотиви и диспозитив на съдебното решение относно броя на предявените искове, то съдът се е произнесъл по нередовна искова молба и по трите иска, по причини, посочени по-горе. Както се посочи по-горе в решението, обстоятелствена част по първия иск в исковата молба има само срещу ОД на МВР-Б., но не и срещу СДВР, въпреки че съдът е отхвърлил иска и срещу двамата ответника. По отношение на вторият иск - за обезщетяване на пропуснати ползи, обстоятелствена част в исковата молба има само по отношение на СДВР, въпреки че съдът е отхвърлил този иск и срещу двамата ответника. Третият иск, както се посочи по-горе не е уточнен относно отговорността на ответниците - солидарна или разделна и ако е солидарна-защо, а ако разделна да се индивидуализират претендираните суми по отношение на всеки един от тях.

Съдът е допуснал съдопроизводствено нарушение също така приемайки за установена една фактическа обстановка, без да посочи от кои точно доказателства по делото тя следва. Не става ясно въз основа на какви доказателства, съдът приема за установени следните обстоятелства - че ищецът е собственик на автомобила, че той е бил противозаконно отнет и то през 1998 г. и установен при опит за пререгистрацията му в КАТ-С. и задържан от органите на СДВР. Съдът е приел също така, че в 01РУП -СДВР се е водила проверка с рег. № 10926/10.06.1998 г., без да посочи източника на тази информация. Приел е, че тя е присъединена към ЗМ № 1311/98 г. по описа на 01РУП-Б., без отново да посочи въз основа на кой източник на информация приема това и без да изиска по делото за прилагане преписката водена в РУП-Б. Не става ясно също така въз основа на какви доказателства, административният съд е приел, че на 25.06.1998 г. преписка ЗМ № 1311/98 г. по описа на 01 РУП-Б. и рег. № 10926/10.06.98 г. на 01 РУП-СДВР са изпратени в РП-Б. Не става ясно и въз основа на информация от кой източник, намиращ се по делото, съдът е приел, че с постановление на РП -Б. на 29.06.1998 г. преписките са изпратени на РП-С.

Постановлението на РП-Б. не се намира по делото. По делото се намират множество писма от различни органи на МВР, както и такива от РП-Б. и РП-С., които обаче не се сочат от съда като обосноваващи изводите му относно установената от него фактическа обстановка. При това положение, касационната инстанция не може да направи преценка, кои от събраните по делото доказателства са кредитирани от съда и кои не, респективно да прецени правилността на тази преценка.

Решаващият извод на административният съд е, че от събраните по делото доказателства не се установявали незаконосъобразни действия или бездействия на служители на СДВР и ОД на МВР, приемайки, че пред тези органи са образувани преписки по случая още през 1998 г. ( без преписките да са по делото) и още същата година са изпратени до РП-Б., респективно РП-С. От решението на съда не става ясно, които са документите въз основа на които съдът е формирал извода си. След като преписките не са по делото, то съдът е формирал извода си въз основа на други ( вероятно косвени )доказателства, без обаче да ги индивидуализира и да се обоснове, защо приема, че еднозначно водят до извода, който е формирал.

От друга страна, съдът е посочил, че съгласно справка ( лист 85 ) по азбучниците за 1998 г. в СРП не е установено да е завеждана прокурорска преписка по името на ищеца, без обаче да посочи, защо не кредитира тази информация или ако я кредитира, какъв е изводът му, формиран въз основа на нея. Тоест, липсва обсъждане и на този документ.

Съдът не е изложил никакви съображения по твърдението на ищеца, че са изчезнали документи от преписката, в които се намирали резултатите от проверката. По делото се намират два документа от Софийска районна прокуратура - справка ( лист 85-ти от дело № 470/14 г. на АС-Б. ), подписана от Д. Ж. и справка ( лист 155 от същото дело), подписана от В. И., в които е посочено, че по азбучниците за 1998 г. не е завеждана прокурорска преписка на лицето Р. Е., нито във входящите дневници от дата 29.06.1998 г. и след това, е завеждана преписка от РП-Б. При тази информация, съдът е следвало да се обоснове, защо приема, че още през 1998 г. преписката по случая е постъпила в СРП, каквито съображения не е изложил в решението си.

Съдът не е изложил мотиви и по релевантния за спора въпрос, правилно ли е съхраняван въпросният автомобил през исковия период. Обстоятелството, че въпросният автомобил е съхраняван при еднакви условия с всички останали на съхранение автомобили и със служебните автомобили, не може да замести нуждата преценката му, дали условията на съхранение на въпросния автомобил са били правилните, за да се съхрани неговата годност.

Всичките тези съображения, мотивират настоящия съдебен състав да отмени решението на административния съд като неправилно и върне делото на друг съдебен състав на АС-Б. за новото му разглеждане.

Настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че в конкретния случай, не е налице хипотезата на чл. 227, ал. 1 и 2 АПК, тъй като с предходното решение на ВАС, първоначалното решение на АС-Б. е обезсилено, а не е отменено, поради което и с оглед буквалното тълкуване на посочените норми, следва, че когато касационната инстанция се е произнесла, но не по правилността на обжалваното пред нея решение, то при следващо произнасяне по касационна жалба по спора, ВАС разполага с всички правомощия по чл. 222 АПК.

Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд