Решение № 10955 от 28.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9194/2010 г.

Решение № 10955 от 28.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9194/2010 г., VII о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на министъра на отбраната и въоръжените сили срещу решение № 128 от 31.05.2010 г. по преписка № 266/2008 г. на Комисията за защита от дискриминация. В нея са развити доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и се иска отмяната му.

Ответникът - Комисията за защита от дискриминация и заинтересованата страна Петър Янев Петров изразяват становище за неоснователност на жалбата.

Министерски съвет на РБ е представил писмено становище за основателност на жалбата.

Заинтересованата страна - началникът на Висше военноморско училище "Н. Й. Вапцаров" не е изразил становище по жалбата.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното:

С обжалваното решение Комисията за защита от дискриминация е постановила:

1. Установила е по отношение на Петър Янев Петров, ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" и министърът на отбраната и при участието на заинтересованата страна Министерски съвет на РБ, че ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" в качеството на работодател с определянето и заплащането на основно месечно възнаграждение на Петър Янев Петров за работата му на длъжността ръководител на обособено звено - парова централа във ВВМУ, което е по-ниско по размер в сравнение с това на редниците - огняри, кадрови военнослужещи, заети в същото звено, състояние, продължаващо към момента на обявяване на преписката за решаване, е осъществило пряка дискриминация по отношение на Петров по признак "обществено положение" по см. на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., с което е нарушило забраната по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.

1. Установила е по отношение на Петър Янев Петров, ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" и министърът на отбраната и при участието на заинтересованата страна Министерски съвет на РБ, че министърът на отбраната, неизпълнявайки вменените му задължения по чл. 275, ал. 3 от Закон за отбраната и въоръжените сили на РБ (отм.) и чл. 297, ал. 3 от действащия Закон за отбраната и въоръжените сили на РБ, довело до определяне и изплащане на по-ниски по размер основни месечни възнаграждения на цивилните служители на длъжността огняр в сравнение с тези на кадровите военнослужещи - редници огняри и заварчици, всички заети в паровата централа на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров", е осъществил пряка дискриминация по признак обществено положение по см. на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. по отношение на заетите в това звено цивилни служители, с което е нарушил забраната по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.

1. Наложила е на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. принудителни административни мерки с оглед преустановяване на установените с настоящото решение нарушения и за отстраняване на вредните им последици като предписва на длъжностното лице началника - капитан I ранг Димитър Ангелов Ангелов: 1. да изравни основните месечни възнаграждения на огнярите - цивилни служители в паровата централа с тези на огнярите - военнослужещи в същото звено; 2. - да измени основното месечно възнаграждение на жалбоподателя Петър Янев Петров съобразно образователните изисквания и ръководните функции на заеманата от него длъжност.

1. Наложила е на министъра на отбраната на РБ на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. принудителни административни мерки с оглед преустановяване на установените с настоящото решение нарушения и за отстраняване на вредните им последици, като му предписва: 1. да определи длъжностите, за които се прилага разпоредбата на чл. 297, ал. 2 от ЗОВСРБ. 2 да предложи на Министерски съвет на РБ изменения в подзаконовата нормативна уредба, регулираща основните месечни заплати на военнослужещи и цивилни, така че да се осигури практическото приложение на разпоредбата на чл. 297, ал. 2 от ЗОВСРБ за равни основни месечни възнаграждения на цивилни и военнослужещи на длъжности с еднакви образователни или функционални изисквания.

1. Определила е на основание чл. 67, ал. 2 от ЗЗДискр. 30-дневен срок за предприемане на мерки за изпълнение на решението.

1. Препоръчала е на основание чл. 47, т. 8 от ЗЗДискр. на Министерски съвет да измени подзаконовите нормативни актове, издадени на основание чл. 212, ал. 2 от ЗОВСРБ.

Решението на КЗД не е оспорено от началника на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" в частта по т. 1, т. 2 и т. 3, поради което приетата за установена дискриминация, извършена от заинтересованата страна по отношение на Петър Янев Петров и дадените й на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. задължителни предписания не подлежат на обсъждане. Подадената жалба от министъра на отбраната в тази част е недопустима поради това, че жалбоподателят не е адресат на оспореното решение и то не рефлектира неблагоприятно в неговата правна сфера. Ето защо жалбата на министъра на отбраната в тази част следва да се остави без разглеждане и се прекрати производството по делото.

Комисията е установила следните фактически и правни обстоятелства:

Заинтересованата страна Петър Янев Петров работи като гражданско лице по трудово правоотношение във ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" гр. Варна на длъжност "ръководител обособено звено Парова централа". Съгласно представените данни за щатното разписание на паровата централа, в същото фигурират 10 щатни длъжности, от които един ръководител, един технически сътрудник и 4 огняри - общо 6 бр. граждански лица и 4 бр. огняри кадрови военнослужещи. Размерът на основните трудови възнаграждения на заетите лица в звеното са: на Петров като гражданско лице на длъжност "ръководител обособено звено" същото е в размер на 470 лв.; на гражданските лица на длъжност "огняр на парен котел" - 360 лв.; на кадровите военнослужещи на същата длъжност - 546 лв.

При сравнение на длъжностните характеристики комисията е установила, че за заемането на длъжността "ръководител на обособено звено" се изисква висше инженерно образование и професионален опит минимум 5 години, а за заемане на длъжността "огняр" се изисква средно образование, като функционалните задължения определят същата като изпълнителна по своя характер - обезпечаване функционирането на централата чрез обслужване на котлите. На базата на извършената съпоставка между изискванията за образование и функционални задължения на подчинените на Петров граждански лица и кадрови военнослужещи на длъжността огняр, комисията е приела, че те са идентични. Изтъкнала е, че независимо дали длъжността се заема от гражданско лице или редник, се изисква средно образование, а функционалните задължения в мирно време са еднакви. В тази връзка е посочила, че гражданските лица и редниците по време на отоплителния сезон работят на смени и осигуряват функционирането на котлите чрез тяхното обслужване, а извън отоплителния сезон редниците дават наряди, за които им се начисляват допълнителни възнаграждения за дежурства. В този случай според комисията е следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 275, ал. 2 и ал. 3 от ЗОВС (отм.), респ. действащата към този момент - на чл. 297, ал. 2 от ЗОВС, съгласно която когато цивилни служители и военнослужещи заемат длъжности с еднакви функционални или образователно-квалификационни изисквания, основните им месечни възнаграждения са равни. Тези длъжности се определят от министъра на отбраната, но до този момент няма издаден акт по реда и на основание визираните законови разпоредби. Поради това комисията е приела, че причина за разликата в основните заплати на граждански лица и кадрови военнослужещи огняри и заварчици в паровата централа се дължи на бездействието на министъра на отбраната да определи длъжностите, за които се прилага чл. 275, ал. 2 от ЗОВС (отм.), респ. чл. 297, ал. 2 от ЗОВС. С оглед тези съображения комисията е приела, че гражданските лица биват третирани по-неблагоприятно чрез определяне на по-ниски основни месечни възнаграждения в сравнение с кадровите военнослужещи. Това по-неблагоприятно третиране се основава на общественото им положение - те получават по-ниски заплати, макар и да вършат същата работа само защото са граждански лица, а не са кадрови военнослужещи и обуславя извод за пряка дискриминация по признак обществено положение. Счела е, че особеният характер на кадровата военна служба не може да оправдае такива разлики в заплатата, тъй като за особеният характер на кадровата военна служба се заплаща отделно под формата на допълнителни възнаграждения, каквито гражданските лица не получават. На следващо място комисията е посочила, че особеният характер на кадровата военна служба предоставя редица преимущества, каквито гражданските лица по трудово правоотношение не ползват - напр. заплащане на личните осигуровки за сметка на държавния бюджет, по-висок процент за всяка година стаж, признаване на първа категория труд, право на по-дълъг срок платен годишен отпуск. Комисията е приела, че разликите в основните месечни работни заплати на гражданските лица и кадровите военнослужещи при еднакви изисквания за образование и функционални задължения не могат да бъдат оправдани с ограниченията, произтичащи от заемането на кадрова военна служба. При тези съображения комисията е постановила обжалвания резултат.

Настоящият съдебен състав намира, че от установените фактически обстоятелства по делото не може да се изведе извод за дискриминационна практика от страна на министъра на отбраната по признак обществено положение.

Съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. пряка дискриминация съставлява всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 се забранява прякото или непряко ограничаване на законните права или интереси на лицата на основание изброените в текста критерии, между които е общественото положение.

С разпоредбата на чл. 275, ал. 2 от ЗОВС (отм.) възпроизведена в чл. 297, ал. 2 от действащия ЗОВС, която към настоящия момент също е отменена със ЗИД на ЗОВС, обн., ДВ, бр. 23 от 2011 г., е предвидено, че когато цивилни служители и военнослужещи заемат длъжности с еднакви функционални или образователно-квалификационни изисквания, основните им месечни възнаграждения са равни. Съгласно ал. 3 (отм.) на чл. 297 министърът на отбраната определя длъжностите, за които се прилага ал. 2.

Прегледът на нормативната уредба на статуса на военнослужещите и цивилните лица на служба в Министерство на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и българската армия показва същностни различия на двете категории лица.

По определение от чл. 133, ал. 1 и ал. 2 от ЗОВС, военната служба е държавна служба с особено предназначение за подготовка и осъществяване на въоръжена защита на страната. Гражданите, приети на военна служба, са военнослужещи. Военната служба в мирно време се изпълнява като професия в Министерството на отбраната, в Българската армия, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, както и в други държавни органи и ведомства при условия и по ред, определени с този закон, с правилника за прилагането му, с уставите на въоръжените сили и със сключения договор. Правоотношението по изпълнение на военната служба възниква въз основа на договор за военна служба. С договора за военна служба задължително се определят наименованието на длъжността, на която военнослужещият се назначава, съответстващото й военно звание, срокът на службата, условията за обучение и повишаване на квалификацията му, условията и редът за кариерното му развитие, правата, задълженията и отговорностите на страните по договора - чл. 134а от ЗОВС. Съгласно чл. 283 от ЗОВС, статусът на цивилните служители по служебно правоотношение се урежда с този закон и със Закона за държавния служител. Статусът на цивилните служители по трудово правоотношение се урежда с Кодекса на труда и с този закон. Следователно, касае се за различни по вид правоотношения, които имат различни функционални характеристики. Образователно-квалификационните изисквания на длъжностите за военнослужещите и цивилните служители също не са еднакви. Спецификата на военната служба налага на лицата, изпълняващи военни задължения, да преминават специална военна подготовка и по отношение на тях има специфични изисквания за заемане на длъжността - физически, възрастови и ограничения за заемане на конкретна длъжност, произтичащи от придобиването на определена квалификация. По отношение на военнослужещите се изисква наличието на военна квалификация, допълнителна военна квалификация, придобито военно звание, като всички тези компоненти са свързани и се придобиват единствено в учебните заведения към МО. Подобни изисквания не са поставени към цивилните лица при заемане на съответната длъжност в МО и неговите структури. В този контекст, частичното припокриване на трудовите функции не означава еднаквост на труда по см. на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр., при който работодателят е длъжен да осигури еднакво възнаграждение. Начинът на формиране на възнаграждения за положения труд от военнослужещите и цивилните лица се формира по различен начин. Основното месечно възнаграждение на военнослужещите се определя в съответствие с присвоеното им военно звание и степента в обхвата на военното звание. Размерите на основното месечно възнаграждение по ал. 1 се определят с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната. Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се определя ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата по посочения в текста начин - чл. 212, ал. 1 - 3 от ЗОВС.

В чл. 295 от ЗОВС е предвидено, че брутното месечно възнаграждение на цивилните служители се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, визирани в чл. 296 и сл. В зависимост от вида правоотношение - служебно или трудово, основното възнаграждение се определя по правилата на Закона за държавния служител или Кодекса на труда. Видно от цитираните разпоредби е, че законодателят е регламентирал различен подход при определяне на основното месечно възнаграждение на военнослужещите и цивилните лица.

С оглед изложеното, констатираното различие в определения размер на основното възнаграждение на военнослужещите и цивилни лица, които работят в обособеното звено "Парова централа" към ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" поради липса на заповед по чл. 275, ал. 2 от ЗОВС (отм.), респ. чл. 297, ал. 2 (отм.) от ЗОВС на министъра на отбраната не съставлява пряка дискриминация на гражданските лица по признак обществено положение по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. За да е налице пряка дискриминация по признак обществено положение е необходимо да се установи, че категорията цивилни служители е третирана неравно спрямо категорията военнослужещи лица само поради различния им статус, без да е налице законна, несвързана със защитения признак причина. В разглеждания случай, установената от комисията разлика при формиране на основното възнаграждение на двете категории лица не е по защитен признак, а се дължи на законна причина - различния нормативно регламентиран статус на лицата, който предопределя различен подход при формиране на получаваното от тях възнаграждение.

При тези съображения, решението на КЗД в обжалваната част е незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон и следва да се отмени.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,