Решение № 16040 от 6.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2919/2011 г.

Решение № 16040 от 6.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2919/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Векоестейт" ООД, гр. Смолян, срещу решение № 1731/10.12.2010 г. по адм. дело № 1376/2010 г. на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт (РА) № 211000124/3.05.2010 г. на ТД на НАП, гр. Смолян, потвърден с решение № 426/16.06.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОУИ", гр. Пловдив при ЦУ на НАП не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в хода по същество на делото. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че на жалбоподателя правилно е отказан данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.). Приел е за безспорно установено, че с процесните два автомобила жалбоподателят не е извършвал "основна дейност" по смисъла на легалното определение, съдържащо се в чл. 65 ППЗДДС (отм.). По отношение на автомобил "Тойота Рав - 4", от приложени по делото обяснения на лицата Емилия Поповска и Николай Поповски, съдът е приел за установено, че тези лица са ползвали автомобила, нямат сключени граждански или трудови договори с "Векоестейт" ООД, че Поповска обслужва лично автомобила с консумативи и поддръжка. Установено е, че липсват пътни листове за автомобила, фактури за гориво и резервни части. Прието е още, че в автомобила не е налице "трайно вградено допълнително техническо оборудване" по смисъла на закона, тъй като монтираната решетка може да бъде демонтирана по всяко време. От съдебната автотехническа експертиза по делото съдът е установил, че към дата на придобиване автомобилът е регистриран като лек, а не като товарен. По отношение на автомобил "Ландроувър Дискавъри" по делото също е установено, че е управляван от лицето Венелин Кулишев, който не е в трудови правоотношения с дружеството, както няма и сключени граждански договори с него. Автомобилът е използван от последния и Невена Кулишева, а не за дейността на фирмата, представени са обяснения, че разноските по обслужване на автомобила са техни лични. Съдът е установил, че по делото не са налице пътни листове и фактури за гориво и резервни части за автомобила, следователно автомобилът не е използван за дейността на фирмата. Също така от заключението по съдебната автотехническа експертиза, съдът е приел, че не може по категоричен начин да се установи дали автомобилът е товарен или не. Постановеното решение е правилно. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че по отношение на процесните автомобили е налице изключението, предвидено в чл. 65, ал. 2 ЗДДС (отм.). Съгласно цитираната разпоредба, ал. 1, т. 2 на чл. 65 не се отнася за лекотоварните автомобили, които по смисъла на този закон са леки автомобили, но са предназначени за превоз на товари, или за леки автомобили, в които има трайно вградено техническо оборудване, което е за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. Следователно едно от изключенията, при които получателят по облагаемата доставка по чл. 65 ЗДДС (отм.) може да приспадне начисления данък като данъчен кредит, е за придобити леки автомобили, само когато те са с трайно вградено техническо оборудване за целите на стопанската дейност на регистрираното лице. Както правилно е установил първоинстанционният съд, процесните два автомобила не са използвани за целите на стопанската дейност на регистрираното лице. Автомобилите са управлявани от лица, които не са в трудови или облигационни отношения с дружеството жалбоподател. Същите лица са обслужвали лично автомобилите с консумативи и поддръжка, липсват пътни листове, фактури за гориво и резервни части, закупувани от дружеството. Твърдението в касационната жалба, че дружеството жалбоподател е с вписан предмет на дейност: "транспортна дейност, превоз на товари, пътници в страната и в чужбина, международни превози", само по себе си не е основание в конкретния случай да се признае данъчен кредит на жалбоподателя, тъй като не е доказано, че автомобилите са използвани именно за извършването на такава дейност, каквото е законовото изискване, визирано както в чл. 65, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.), така и в чл. 65, ал. 2 ЗДДС (отм.). Същевременно по делото не е установено по безспорен и категоричен начин, че двата процесни автомобила представляват товарни такива, което обстоятелство би изключило приложението на чл. 65, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.). От заключението по съдебната автотехническа експертиза по делото не може да се даде категоричен отговор на въпроса дали автомобил "Ландровер Дискавъри" е товарен или не. Вещото лице е изложило, че в свидетелството за регистрация автомобилът е посочен в графа D като товарен автомобил, а в гафа J (категория на превозното средство) - M1G. Като пояснение вещото лице е посочило, че видно от свидетелството за регистрация, автомобилът е регистриран като "товарен автомобил" и същевременно като "автомобил за превоз на пътници, в който броят на местата за сядане, без място на водача, е повече от 8, с повишена проходимост". Изложено е още, че ако автомобилът е регистриран като товарен автомобил, съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 а) ЗДП, то е следвало в графата "категория на превозното средство" в свидетелството за регистрация да бъде посочено N1 вместо M1G. Що се касае до автомобил "Тойота Рав 4", последният е регистриран в свидетелството за регистрация като лек автомобил. Обстоятелството, че впоследствие е пререгистриран в товарен автомобил е ирелевантно, тъй като за прилагане хипотезата на чл. 65, ал. 2 ЗДДС (отм.) е меродавен моментът, в който доставката се смята за извършена, защото това е датата на възникване на данъчното събитие и е налице задължение регистрираното лице да начисли ДДС. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се следват разноски. На ответника също не се присъждат разноски, тъй като такива не са претендирани. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК