Решение № 8050 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12296/2019 г.

Решение № 8050 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12296/2019 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. М. срещу Решение № 5212/29.07.2019 г. на Административен съд-София град (АССГ), постановено по адм. дело № 3010/2018 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на В. М. против полицай Д. Д., служител в отдел "Охранителна полиция" (ООП) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) и срещу "Център за градска мобилност" ЕАД, гр. София (ЦГМ) за действия, с които са нарушили Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Касаторът излага съображения, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила, материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че с отмяната на хода по същество на делото, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение. В нарушение на процесуалните правила съдът не е изяснил и всички факти и обстоятелства, и неправилно е преценил събраните по делото доказателства. Излага съображения, че ЦГМ няма право да налага глоби и санкции, в качеството на административен орган и, че неправомерно полицай Д. им е оказал съдействие за установяване на самоличността му. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски. Касаторът се представлява от адв. Иванова. Ответникът по касация – полицай Д. Д. – служител в сектор "Общинска полиция" при отдел "Охранителна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Не претендира разноски. Ответникът по касация – "Център за градска мобилност" ЕАД оспорва касационната жалба. Моли същата да се отхвърли, а обжалваното съдебно решение да се остави в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. ЦГМ се представлява от юрк. Владимирова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебен контрол съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е започнало по жалбата на В. М., с наведени оплаквания за неправомерно обработване на личните му данни от полицейски служители, чрез предоставяне на личната му карта на трети лица – контрольори в ЦГМ, за употреба, въпреки изричното му несъгласие. Установено е, че на 09.12.2017 г., около 16, 00 ч. жалбоподателят (сега касатор) заедно с детето си, пътувал в автобус № 73, посока пазар "Борово". При извършена проверка по редовността на пътниците, контрольори от ЦГМ установили, че М. пътува без билет и го помолили да слезе на спирката, за да му бъде съставен акт или да заплати глоба. Жалбоподателят отказал. Полицейските служители Д. и В. Н., този ден били изпратени за съдействие на контрольори от ЦГМ, при извършване на проверките. Полицай Д. се легитимирал и поискал личната карта на М. Последният отказал да я даде. Извън автобуса, на тротоара Н., след като се представила, също поискала личната карта на М. Жалбоподателят дал личната си карта на Н., а тя я предала на Д. На 09.12.2017 г. Д. Д. съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) по чл. 64, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) срещу В. М. От полицай Д. е изготвена и докладна записка по случая. В рамките на съдебното дирене, съдът е изслушал гласни доказателства – показанията на свидетелката В. Н. От показанията и съдът е установил, че проверката на всяко лице се отразява в докладна и други служебни документи, с които се удостоверява извършеното по време на работа. Същевременно се прави проверка и на самото лице, чрез справка от дежурния в управлението, напр. дали се издирва, извършител ли е на престъпление и др. Докладна записка в случая е изготвена от Д., тъй като той бил старши на екипа. Установено е, че по силата на договор №СОА16-ДГ56-523/11.05.2016 г., сключен между Столична община (СО) и СДВР е създадено звено "Общинска полиция". Със Заповед от 01.03.2017 г. на кмета на СО е наредено на началника на звено "Общинска полиция" да организира изпълнението на задачи, свързани с дейности по опазване на обществения ред, безопасността на движението и подпомагане на контролната и административно-наказателна дейност на органите на местно самоуправление на територията на СО през 2017 г., вкл. оказване на съдействие на служители на ЦГМ по предварително изготвен план-график. Със Заповед №РД-09-97/11.11.2016 г. изпълнителният директор на ЦГМ са определени контрольорите по редовността на пътниците, които могат да съставят АУАН по чл. 35, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 във вр. с чл. 34, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства и вярно и точно е установил фактите по делото. Решението е обосновано, постановено при правилно разпределяне на тежестта на доказване и при спазване на материалния закон. Правилно съдът е определил предмета на спора и с оглед на това е изпълнил задълженията си по чл. 170, ал. 3 АПК и правилно е разпределил доказателствената тежест между страните. След като безспорно е установено, че М. не е разполагал с редовен превозен документ, което било израз на гражданската му позиция, че проверката по редовността на пътниците е била извършена от служители на ЦГМ, че М. е отказал да се възползва от възможностите предвидени в Наредба за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община /Наредбата/, приета с Решение № 520 от 26.09.2013 г. на СОС, отменена, но действала към 09.12.2017 г. и е бил поканен да слезе от превозното средство, правилни са изводите на съда, че полицай Д. е използвал личните данни на М. правомерно, съобразно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗМВР. Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗЗЛД, в относимата му редакция, с този закон се определят правила във връзка със защитата на физическите лица при обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване. При упражняване на правомощия по чл. 70, ал. 1, т. 1-2 и т. 5 от ЗМВР полицейските органи обработват лични данни, включително с цел съдействие на контрольор по редовността на пътниците, който по чл. 34 и сл. от Глава Пета от Наредбата, е актосъставител на акт за установяване на административно нарушение по ЗАНН. По делото липсват доказателства лични данни да са били "предоставени" по смисъла на ЗЗЛД на служителите на ЦГМ, както твърди касаторът. Няма приложени доказателства за издаден акт от служителите на ЦГМ на касатора. Неоснователни са наведените доводи в касационната жалба за допуснати нарушения на процесуалните правила, поради това, че съдът е отменил определението си, с което е бил даден ход по същество (с което не се слага край на делото и не се прегражда по-нататъшното му развитие) вследствие на изменение на обстоятелствата, при спазване разпоредбите на ГПК. Неоснователни са възраженията на касатора за нищожност на действията по установяване на самоличността му и по обработване на личните му данни, като цитираните две Заповеди № СОА 18 рд09412/02.05.2018 г. и № СОА 18-1903-452/10.05.2018 г. са неотносими към процесния спор и същите не са оказали влияние върху правилността на акта. Неоснователни са и възраженията за противоречие на свидетелските показания на разпитаната по делото свидетелка. Показанията на свидетелката Н. са ясни, последователни и се подкрепят от събраните по делото доказателства, поради което правилно съдът ги е кредитирал. Като е приел, че няма допуснати нарушения при обработване на лични данни първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора претенцията на ответника по касация – "Център за градска мобилност" ЕАД за присъждане на разноски, се явява основателна и такива следва да й се присъдят за процесуално представителство от юрисконсулт в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Върховния административен съд и предвид правната и фактическа сложност на делото. Предвид изложеното и на основаните чл. 221, ал. 2 предложение първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение,