Решение № 238 от 20.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6464/2007 г.

Решение № 238 от 20.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6464/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на М. В. М. срещу решение № 216 от 25.10.2007 г. по гр.д. № 279 от 2007 г. на В. окръжен съд, гражданска колегия, с което е оставено в сила решение № 160 от 5.03.2007 г. по гр.д. № 1* от 2006 г. на В. районен съд за отхвърляне като неоснователен на предявения от М. В. М. срещу В. М. В. и М. М. Д. иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД за отмяна на дарение на 1/2 ид.ч. от имота по нотариален акт № 72 от 20.11.1995 г. по нот.д. № 2* от 1995 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на решението- основания за касационно обжалване по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК /отм./. Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила въззивният съд не е обсъдил представените по делото доказателства за тежкото здравословно състояние на касатора, изискващо медикаментозно лечение и лекарско наблюдение, които били свързани с парични разходи, които не могат да бъдат предварително планувани и винаги да се покриват от получаваната от касатора пенсия за осигурителен стаж и възраст. Неправилно в този смисъл бил изводът на съда, че дарителят нямал нужда от издръжка. Нуждата на М. М. от издръжка се доказвала от елементарните изчисления на размера на месечните средства, които се разходвали за задоволяване нуждите на член от семейството за 2006 г., които съгласно заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза били 215 лв. и от факта, че пенсията на касатора била с 40 лв. по-малка. Неправилно съдът е приел и че ответниците не са отказали да дават издръжка на баща си, като се е позовал на свидетелски показания за оказвана от ответниците помощ на касатора за период от време, който не е релевантен за спора- от преди завеждане на исковата молба по делото, която се счита за искане за заплащане на издръжка и от когато възниквало задължението на ответниците да дават такава издръжка. Отказът на ответниците да заплащат издръжка на касатора сочел на явна непризнателност към дарителя и бил основание за отмяна на дарението. Поради това се моли решението да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на В. окръжен съд. В срока по чл. 218г от ГПК (отм.) не е постъпил писмен отговор от ответниците по жалбата В. М. В. и М. М. Д.. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди наведените от касатора основания да обжалване на решението, счита следното: Касационната жалба е допустима- подадена е от легитимирана страна /ищец по делото/, в срока за касационно обжалване по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и срещу решение на въззивен съд, което съгласно на чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания. Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да постанови решението си за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от касатора иск за отмяна на дарението на основание чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД, въззивният съд е приел, че дарителят няма нужда от издръжка, тъй като получава пенсия, чийто размер се покрива с дохода, необходим средно като размер на едно лице за 2006 г. Приел е и че не е доказано, че ответниците са отказали да заплащат такава издръжка на дарителя. Напротив, от свидетелските показания се установявало, че ответниците са заплащали задълженията на ищеца, предоставяли са средства за издръжка на същия, изпращали са му пари. Не била налице явна непризнателност от страна на ответниците. Това решение е валидно и допустимо, но неправилно. Необосновано, като е взел предвид само заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза и доказателствата за получаваната от касатора пенсия, въззивният съд е приел, че М. М. не се е нуждаел от издръжка. Нуждата от издръжка на дарителя следва да бъде преценявана съобразно конкретните нужди на това лице, а не средно статистически. В случая, за да се прецени дали М. е имал нужда от издръжка, е следвало да се съберат доказателства за всички негови месечни доходи /от пенсия, други възнаграждения, социални помощи, доходи от отдаване под наем на недвижими имоти и др./ и за всички негови месечни разходи /за покриване на нуждите му от храна, ток, отопление, медицинско обслужване, лекарства и други/. В конкретния случай, по делото са представени медицински документи /амбулаторни листове/, от които се установява, че на дарителя са били предписвани лекарства. В нарушение на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.) въззивният съд въобще не е обсъдил тези писмени доказателства и не е включил разходите на касатора за лекарства към необходимата за издръжката му месечна сума. При определяне нуждата на касатора от издръжка съдът не е взел предвид какви лекарства М. М. е следвало да употребява месечно по предписание на лекарите, каква е цената на тези лекарства за един месец, каква част от тази цена се заплаща от НЗОК и каква лично от М. В случай, че не може сам да определи размера на месечните разходи на дарителя за лекарства, съдът е бил длъжен служебно да назначи затова съдебно-медицинска или съдебно-икономическа експертиза. На следващо място, в нарушение на процесуалните правила въззивният съд е основал решението си на свидетелски показания, установяващи ирелевантни за настоящия спор обстоятелства. Тези показания са за оказвана от ответниците помощ на ищеца през 2004 г., 2005 г. и през лятото на 2006 г. А относим към предмета на спора по настоящото дело е фактът, дали ответниците са отказали да дават издръжка на баща си за периода след поискването на такава издръжка, което в случая е станало с подаването на исковата молба по делото - на 31.10.2006 г. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр.2 от ГПК (отм.) решението на В. окръжен съд следва да бъде отменено и поради допуснатите от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.)- делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия