Решение № 3139 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10320/2020 г.

Решение № 3139 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10320/2020 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. К., чрез адв. Чавдаров като процесуален представител, против решение № 556 от 05.08.2020 г., постановено по адм. дело № 379/2020 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Претендира се присъждане на направените разноски за двете инстанции. Ответникът - кметът на [община], чрез пълномощника си юрк. Видаркинска, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по съществo e основателна по следните съображения, различни от изложените в нея: С обжалваното решение Административен съд - Пазарджик отхвърля жалбата на Н. К. против заповед № 325/26.02.2020 г. на кмета на [община], с която на основание чл. 178, ал. 1 във вр. с ал. 6 и чл. 223, ал. 1, т. 6 и 7 ЗУТ е забранено ползването и достъпа до невъведен в експлоатация от компетентния орган строеж от пета категория, представляващ: "Стругарска работилница", находящ се в поземлен имот с идентификатор 10450.502.993 (УПИ XXIII-4200, кв. 71) по кадастрална карта и кадастралните регистри на [населено място], който се състои от три самостоятелни строежа с посочени размери за всеки от тях, изградени сключено, а именно: гараж с идентификатор 10450.502.993. 3, второ помещение и навес без идентификатори, които не са нанесени в кадастралната карта. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обосновава извод, че са налице визираните в чл. 178, ал. 1 ЗУТ предпоставки, което налага прилагането на мярката по ал. 6 на същата разпоредба. Като се позовава на необорените от жалбоподателя констатации в съставените в хода на административното производство актове, съдът приема, че в процесните постройки е обособена "стругарска работилница", представляваща строеж – пета категория, който се ползва без да е въведен в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 ЗУТ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящият състав не споделя извода на съда, че административният акт е издаден при спазване на изискванията за форма. В оспорената заповед като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 178, ал. 1 във вр. с ал. 6 и чл. 223, ал. 1, т. 6 и 7 ЗУТ. Във фактическите основания е отбелязано, че се касае за три строежа, с конкретно предназначение за два от тях, които се ползват за "стругарска работилница". В съставения констативен акт № 2/17.02.2020 г. и в заповедта е посочено, че строежите представляват съответно гараж, второ помещение и навес. За гаража е установено наличието на издадено строително разрешение № 63 от 17.11.1980 г. на името на Г. Пенкин, представляващ сграда с идентификатор 10450.502.993. 3 по КККР на [населено място]. Второто помещение не е индивидуализирано с конкретно предназначение, но видно от техническите му характеристики то е второстепенна постройка на допълващото застрояване с обслужващ характер. Третият строеж представлява навес. При тези данни следва да се приеме, че са установени три отделни строежа, които не се ползват по предназначение, а за стругарска работилница. Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 54, ал. 1 и 4 и чл. 147 ЗУТ процесните строежи са такива на допълващото застрояване от шеста категория и не подлежат на въвеждане в експлоатация - чл. 178, ал. 2 ЗУТ. Въпросът дали са законни е извън предмета на делото. В конкретния случай е налице смяна ползването на предназначението им за стругарска работилница. Неправилно административният орган и съдът приемат, че трите строежа представляват един такъв от пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "в" ЗУТ. Според разпоредбата на чл. 178, ал. 1 ЗУТ не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177. Съгласно чл. 178, ал. 4 ЗУТ не се разрешава строежи или части от тях да се ползват не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация. Следователно, налице е противоречие между посоченото в заповедта правно основание и фактическото такова за издаването й. Фактическото състояние на ползване на строежите не по предназначение сочи към правното основание на чл. 178, ал. 4 във вр. ал. 6 и чл. 223, ал. 1, т. 6 ЗУТ, а не към посоченото в заповедта - чл. 178, ал. 1 ЗУТ. Ако административният орган счита, че е налице основанието в акта, то е следвало да прецени дали процесните строежи подлежат на въвеждане в експлоатация. Така констатираното нарушение на формата на административния акт е съществено, тъй като препятства правото на защита на жалбоподателя, което обосновава и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Допуснатите нарушения при издаване на оспорената заповед са относими към отменителните основания на чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК и като такива, засягащи самото съдържание на волеизявлението на административния орган налагат отмяната й като незаконосъобразна. Като достига до извод в обратен смисъл, съдът постановява обжалваното решение в противоречие със закона. Това налага неговата отмяна като неправилно и постановяване на друго, с което да се отмени заповед № 325/26.02.2020 г., издадена от кмета на [община]. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от касационния жалбоподател за присъждане на разноски, [община] следва да му заплати такива в размер на 380 лева, от които 80 лева - внесени държавни такси за двете инстанции и 300 лева - адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство съгласно представения договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение