Решение № 212 от 15.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5652/2007 г.

Решение № 212 от 15.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5652/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /2007 г./ във вр. с чл. 218а б. "а" ГПК (отм.). Атанас Г. В. от гр. Х. облажва и иска да се отмени Решение № 206 от 10.07.2007 г. по гр.въз.д. № 222/2007 г. на Хасковския окръжен съд, с което е оставено в сила Решение № 862 от 23.01.2007 г. по гр.д.№ 1491/2001 г. на Хасковския районен съд по отхвърления иск по чл. 322 ал.1 ГПК (отм.) за обезщетяване на вреди, претърпени в следствие на наложена обезпечителна мярка. Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, отменителни основания по см. на чл. 218б б. "в" ГПК /отм./. В срока по чл. 218г ГПК (отм.) не е постъпило писмено възражение от ответника по касация. По подадената касационна жалба, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК (отм.) съдържа мотивирано изложение на релевираните отменителни основания и е процесуално допустима. С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на А. В. е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърления иска за обезщетяване на имуществени вреди, настъпили в резултат на постановена по искане на ответника Г. Г. обезпечителна мярка по чл. 316 "забранено извършване на строителни работи", заявен на основание чл. 322, ал. 1 ГПК (отм.), след като е приел, че между вредите, чието възмездяване се претендира по реда на чл. 322, ал. 1 ГПК (отм.) и поведението на ответника няма причинна връзка и няма основание за присъждане на претендираните суми. Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо и правилно. Атанас В. е притежател на право на строеж върху общински терен, надлежно учредено с НА № 22/2000 г. След започване на строителството, въз основа на определение от 8.03.2001 г., постановено по гр.д. № 371/2001 г. на Хасковския РС е допуснато обезпечение по предявения от Г. Г. иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) като "считано от 9.03.2001 г. е забранено извършване на строителни работи в имота". Наложената обезпечителна мярка е отменена от Хасковския ОС на 23.04.2001 г., след като е прието, че предявеният от Г. Г. установителен иск е недопустим и делото прекратено. Претенцията на А. В. е базирана на твърдението, че в резултата на наложената строителна забрана, като обезпечение на бъдещ процесуално недопустим иск на ответника Г, са му причинени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи - нереализиран доход от сключени договори с наематели за офис на 1 етаж - за забавата от 48 дни в размер на сумата 1548.38 лв., за магазини 1 и 2 за забавата от 48 дни в размер на сумата 2 322.58 лв., за кафе- сладкарницата със склад в рамките на забавата в размер на сумата 3 096.77 лв., за кафе със склад- в размер на сумата от 1 548.38 лв., или общо в размер на 8 516.11 лв. За да отхвърли заявения иск, решаващият съд е приел, че липсва причинна връзка между претендираните имуществени вреди- пропуснати ползи от отказаните договори и наложената обезпечителна мярка "спиране на строителните работи" за срок от 48 дни, в рамките на строителството на обекта. Фактическите и правни изводи на съда базирани на събраните по надлежния ред и аналитично обсъдени писмени доказателства по делото. Законосъобразно е прието, че договори за наем на несъществуващи търговски площи/ непостроени, а дори и несъобразени с реализирания изменен архитектурен проект на сградата/ не могат да бъдат годно доказателство за вреди, изразяващи се в пропуснати ползи-очакван наем от обекти в пристройката към бар-дискотека "М" гр. Х. Разпоредбата на чл. 322, ал. 1 ГПК (отм.) е частна хипотеза на общия принцип за непозволено увреждане и репарирането на вреди от непозволено вмешателство в чуждата правна сфера и съставлява имуществен коректив на едно, макар и позволено от закона процесуално поведение на страната в исковия процес, но доколкото то е неоснователно, за възмездяване на настъпили вреди, пряка и непосредствена последица. За да бъдат признати пропуснатите ползи като вреда от непозволено увреждане, то следва претендиращата тяхното възмездяване страна да установи по категоричен начин, че тези вреди биха настъпили единствено и само по причина на твърдяното увреждане в рамките на чл. 322, ал. 1 ГПК (отм.). При данните по делото, обоснован и законосъобразен е изводът, че отказаните договори за наем, поради непостроените в срок търговски площи и административни помещения, не се дължат на спиране на строителната дейност по отмененото обезпечение, а са резултат на забавяне на строителството по други причини-спиране на строителството и промяна на арх. проект, за който ответникът няма вина и не може да носи отговорността за забавата. В тази насока решаващият съд се е позовал на безспорно установените данни, че законността на строителство е атакувано по реда на чл. 216, ал. 5 ЗУТ, в резултат на което обжалване органите на ДНСК са отменили строителните му книжа и строежът е спрян по административен ред, че сградата с описаните обекти според експертното заключение е променяна именно с оглед на указанията на органите на строителния надзор, обсъдил е данните са сроковете по договора за строителство с ЕТ "С"-Хасково, данните за датата на въвеждане в експлоатация с Разрешение за ползване № 244/13.12.2002 г. на РДНСК Хасково, Акт обр.15 "Акт за установяване годността за приемане на строежа"-подписан на 5.12.2002 г., и е констатирал, че именно това спиране и промяна на проекта е довело за реализиране на строежа за 27 месеца и 5 дни, вместо договорените 24 месеца. Релевираните доводи, че неправилно съдът приема, че липсват убедителни доказателства за наличието на причинна връзка между забавянето на строежа и допуснатото в полза на ответника по иска обезпечение, тъй като стоежът е спрян по административен ред от контролните органи на РДНСК и че промяната на архитектурния проект, забавила строителството, не се дължи на наложената обезпечителна мярка, са неоснователни. Изводите на съда, че не са доказани като вреди евентуалните пропуснати ползи-очакван наем от обекти в пристройката към бар-дискотека "М" гр. Х., са обосновали и законосъобразния извод, че не са налице предпоставките на закона за уважаване на заявения иск по чл. 322, ал. 1 ГПК (отм.). Вреда, подлежаща за репариране няма след като "отказаните " договори за наем за обекти, преди те да са изградени съобразно на одобрен архитектурен проект, не съставляват годно правно основание за пряко придобиване на претендираното имуществено благо, поради което и правилно е констатирано, че ответникът не може да носи отговорност за неизпълнението на двата договора за наем, тъй като обектите, отдавани под наем са предвидени по изменения инвестиционен проект на строителя. По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал. 1 ГПК (отм.), състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия