Решение № 15214 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11380/2020 г.

Решение № 15214 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11380/2020 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Георгиева, от [населено място], подадена срещу решение № 4734 от 26.08.2020 г. по адм. дело № 1046/2020 г. на Административен съд- София-град, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 1040-21-714 от 18.12.2019 г. на Директора на ТП на НОИ-София-град, и са присъдени разноски. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Твърди, че е имала сключен и друг трудов договор, по който са внасяни осигурителни вноски. Ответникът- директорът на ТП на НОИ-София-град чрез юрисконсулт Д. Велянова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - София-град е решение № 1040-21-714 от 18.12.2019 г. на Директора на ТП на НОИ-София, с което е потвърдено разпореждане № РВ-3-21-00668815/28.10.2019 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО е наредено лицето да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение поради професионална болест – чл. 56 за периода 17.08.2017 г. до 14.01.2019 г. в размер на 3221,19 лева-главница. Съдът е приел, че Георгиева към посочения период не е имала право на парично обезщетение, тъй като няма качеството на осигурено лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от КСО. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че в ТП на НОИ – гр. София са представени удостоверения- Приложение № 9 към Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване – болнични листове на Е. Георгиева с причина бременност и майчинство, и определен период на временната неработоспособност от 15.04.2018 г. до 14.01.2019 г. включително. Въз основа на данните подадени от "ВАТО 2014"ЕООД по реда на цитираната по-горе наредба, на Георгиева е изплатено парично обезщетение за 348 работни дни в размер на 3 221,19 лева. При извършена последваща проверка в Търговския регистър е установено, че дружеството е със статут "развиващ дейност", като по партидата на осигурителя липсват обявени годишни финансови отчети за извършена дейност от 23.08.2011 г. до момента. Съгласно данните от информационната система на НОИ за дружеството е установено, че от името на "ВАТО 2014" ЕООД има подадени уведомления за сключени трудови договори с общо 42 лица за периода от 02.2015 г. до 01.2019 г., между които и Е. Георгиева, сключен на 18.07.2017 г. на длъжност "търговски представител" с основано трудово възнаграждение 2 200 лева, който считано от 14.01.2019 г. е прекратен. От страна на дружеството са подавани данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от 02.2015 г. до 01.2019 г. Като декларираният осигурителен доход за лицата е близък или равен до максималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година. Дължимите по данни от декларация обр. № 1 осигурителни вноски за ДОО на дружеството за работещите по трудови правоотношение за времето от 02. 2015 г. До 01. 2019 г. са в размер на 59 573,59 лева. Липсват данни за преведени осигурителни вноски за ДОО за горепосочения период. Направен е извод, че лицата за които има подадени данни за сключени трудови договори нямат качеството на осигурени лица по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО, тъй като не се установяват данни реално да са упражнявали трудово дейност като една от императивно изискуемите предпоставки по чл. 10, ал. 1 от КСО за възникване на осигурително правоотношение. С оглед резултата от извършената проверка и липсата на доказателства за извършвана стопанска дейност от дружеството, респ. трудова дейност от лицата, за които има подадени декларации по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, контролните органи са дали задължителни предписания № 3 Д-1-21-00577539/11.06.2019 г. за заличаване на подадените данни за осигурителен стаж и осигурителен доход в Регистъра за осигурените лица за периода 2015 г. до 2019 г. включително данните за Е. Георгиева за периода м. 07. 2017 г. до м. 01. 2019 г. Предписанията са връчени по реда на чл. 110, ал. 4 от КСО, и на основание чл. 13, ал. 3 от Наредба № Н-8/29.12.2015 г. подадените от дружеството данни са заличени служебно. На основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО е издадено разпореждане № РВ-3-21-00668815/28.10.2019 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за възстановяване от Е. Георгиева на сумата от 3 221, 19 лева. Разпореждането е обжалвано по реда на чл. 117 от КСО и потвърдено с решение № 1040-21-714/18.12.2019 г. на Директора на ТП на НОИ София-град. С оглед на така установеното от фактическа страна касационният довод за неправилност на съдебното решение е неоснователен. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Съгласно чл. 48 а, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Параграф 1, т. 3 от ДР на КСО определя осигуреното лице като физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4 а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип е изведен в чл. 10 от КСО. Но в случая е безспорно установено, че жалбоподателката не е започвала трудова дейност в "ВАТО 2014"ЕООД, и не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване правото на обезщетение за безработица, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност. Защитими са само трудови и осигурителни права, които реално са възникнали. Допуснатите от търговеца нарушения в документооборота не могат да заместят нереализираните се в правния мир факти. Административният орган е направил извод за добросъвестност на заявилото обезщетение за безработица лице. Налице е хипотезата на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, тъй като след изплащане на обезщетенията са представени документи и данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Неоснователни са наведените оплаквания за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с оглед на твърденията на Георгиева, че за процесните периоди е имала сключен и друг трудов договор, който все още не е прекратен и са внасяни осигурителни вноски. Доказателства в тази насока не са представени нито пред административния орган, нито в съдебното производство. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,