Решение № 9134 от 23.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2062/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на А. А. А., гражданин на Ирак, роден на [дата]., действащ лично и със съгласието на адв. В. Лилов, назначен за негов представител по чл. 25 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), против решение 320 от 11.01.2024 г., постановено по адм. д. 11372 по описа за 2023 г. на Административен съд София-град. Оспорва решението, като неправилно, навеждайки всички касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, както и отмяната на Решение 15959 от 27.10.2023 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България в обжалваната от него пред първата инстанция част на това решение, и връщане на преписката на административния орган с указания да се изследва възможността да му бъде предоставена международна закрила. Ответникът Председателят на ДАБ при Министерския съвет не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва от негово име касационната жалба, а по същество иска потвърждаването на атакувания съдебен акт. Участващият по делото представител на Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок за касационно обжалване по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт, в производство по реда на чл. 84, ал. 3 ЗУБ, е отхвърлена жалбата на А., непридружен непълнолетен, против Решение 15959 от 27.10.2023 г., издадено от Председателя на ДАБ, в частта му, с която на първоинстанционния и касационен жалбоподател е отказано предоставянето на хуманитарен статут. Административният съд е установил следното от фактическа страна: С молба, рег. РД 09-4577 от 02.12.2022 г. по описа на отдел Регистрационно-приемателен център София, Овча купел (л. 87 от първоинстанционното дело), жалбоподателят А. А. А., нелегално преминал от Турция иракски гражданин и непридружен малолетен към датата на регистрацията по смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУБ, поискал предоставяне на международна закрила. Личните данни на кандидата, първоначално, при подаване на молбата са установени въз основа на декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в която лицето посочило, че е гражданин на Сирия, родено в гр. Камишли, Сирия л. 69, пак там. Впоследствие, в хода на административното производство същият представил копия от национална лична карта и задграничен паспорт, издадени от Ирак. На същата дата, 02.12.2022 г., е съставен регистрационен лист за чужденеца, с приложение. В административното производство лицето е представлявано от адвокат В. Лилов, определен за негов представител от Председателя на Националното бюро за правна помощ на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за правната помощ с Решение 3535 от 15.12.2022 г. В отговор на писмо на ДАБ, с писмо, рег. М-1893/25.01.2023 г., компетентната специализирана дирекция в Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС), уведомила, че ДАНС, съобразно правомощията си по чл. 41, ал. 1, т. 1 от Закона за Държавна агенция Национална сигурност (ЗДАНС), не възразява на А. да се предостави закрила в Република България, ако отговаря на условията по ЗУБ. Във връзка с извършена промяна на личните данни на чужденеца, а именно, че е гражданин на Ирак, а не на Сирия, до ДАНС било изпратено писмо (л. 26, пак там) с молба за ново становище на основание чл. 58, ал. 10 ЗУБ. В отговор, с писмо, рег. М-9787/08.06.2023 г. (л. 23, пак там), от ДАНС отново било дадено положително становище по молбата за международна закрила, подадена от А.. В хода на административното производство, с първоинстанционния и касационен жалбоподател са проведени две интервюта в присъствието на назначения му представител по чл. 25 ЗУБ, преводач от/на кюрдски език и социален работник В. С. Б., определена да присъства на изслушването на непридружения непълнолетен по време на административното производство по молбата му за предоставяне на международна закрила със Заповед ЗД/Д-С-КС-063/21.02.2023 г. на и.д. директор на Агенцията за социално подпомагане (АСП) (л. 51, пак там). На 08.12.2023 г. от директора на Дирекция Социално подпомагане , район Красно село е представен Социален доклад, изх. ПР/Д-С-КС/733-001 от 07.12.2023 г. (л. 100, пак там), от който се установява, че основните грижи за непридружения непълнолетен жалбоподател се полагат от служители на Регистрационно-приемателен център София, Овча купел, където детето е настанено. Няма данни за здравословни проблеми, майката на детето е в Турция а бащата в Ирак. Според доклада, детето е спокойно и в стабилно емоционално състояние, като докато пребивава в регистрационно-приемателния център не съществуват преки и непосредствени рискове за неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. На 27.10.2023 г. Председателят на ДАБ издал Решение 15959, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ и поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от с.з., отказал да предостави на А. статут на бежанец и хуманитарен статут. При така установената фактическа обстановка, административният съд е приел подадената от А. жалба за процесуално допустима за раззглеждане по същество, но за неоснователна. Преценил е, че частично оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 48, ал. 1 ЗУБ орган, при спазване на материалния закон (чл. 9 ЗУБ) и на административнопроизводствените правила. Счел е, че решението на Председателя на ДАБ е постановено след изясняване на релевантните за случая факти и след обстоен анализ на бежанската история на лицето и на приложените по делото справки от дирекция Международна дейност при ДАБ относно обстановката в Ирак и в Турция, където непълнолетният е живял със семейството си преди да дойде в България. Подчертал е, че компетентният административен орган не е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Приел е, че Председателят на ДАБ е извършил дължимата преценка за най-добрия интерес на непридружения непълнолетен, който е А. да живее в семейна среда, заедно с майка си, сестра си и брат си в Турция. Направил е извод, че турската страна се явява трета сигурна държава по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ. Мотивирал се е, че лицето е пребивавало в нея със семейството си необезпокоявано след доброволното и легалното им напускане през месец юли 2021 г. на държавата по произход Ирак. Съдът е обсъдил предпоставките по чл. 9 ЗУБ, обосноваващи предоставянето на хуманитарен статут. Приел е, че не са налице основания да се приеме, че А. е напуснал страната си на произход и страната на пребиваване, в която живеят понастоящем майка му, сестра му и брат му, поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция обстоятелства, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ. Счел е, че срещу него не са били предприемани такива действия от официалните власти или от конкретна групировка, която съответната държава не е в състояние да контролира. Обосновал се е, че детето не твърди да е изтезавано или подложено на нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Като се позовал на практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по тълкуването на чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, е изложил доводи, че по делото не се установяват и обстоятелствата по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Анализирал е бежанската история на А., при съобразяване на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. Съобразил е, че майката, сестрата и брата на жалбоподателя все още живеят и работят в Истанбул, а той е подал молба за международна закрила, като непридружен непълнолетен, едва след като е заловен от българските власти в София. Взел е предвид приетият през април 2013 г. в Турция Закон за чужденците и международната закрила (LFIP), с който е създадена специална правна рамка за убежището в Турция, потвърждаваща задълженията на турската страна към всички лица, нуждаещи се от международна закрила, независимо от страната им на произход. Формирал е извод, че доколкото А. е пребивавал легално в Турция заедно със семейството си и тъй като е непълнолетен, е нормално да се завърне при семейството си и там да получи защита. С тези мотиви съдът е обосновал неоснователността на подадената до него жалба от А., поради което я е отхвърлил. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при обективно изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на непридружения непълнолетен. Правилно административният съд е приел, че липсва основание за предоставянето на хуманитарен статут, тъй като А. не е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства. Бежанската му история не разкрива факти за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната му по произход (чл. 9, ал.1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ), поради което административният съд законосъобразно е потвърдил индивидуалния административен акт в оспорената част. В първоинстанционното производство е представена и подробно обсъдена от решаващия съд справка от Дирекция Международна дейност към ДАБ, разкриваща общото положение в Ирак и отразяваща актуалното ниво на сигурност в Иракски Кюрдистан и конкретно положението на кюрдите в гр. Арбил, родното място на детето. Съгласно същата, според данни на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището (АЕСУ) провинция Арбил е регион, на чиято територия се наблюдава ниско ниво на безогледно насилие, а според данни от февруари 2023 г. на Numbeo (най-голямата база с информация за условията на живот, включително разходи, жилищни показатели, здравеопазване, трафик, престъпност и замърсяване) Арбил има висок индекс за сигурност - 69, 42 и нисък общ индекс за престъпност 30, 58. В справката е отразено също, че в автономния регион Иракски Кюрдистан, като цяло, съществува известна ситуация на несигурност, която обаче, според настоящия състав, не сочи на непосредствена заплаха за живота и здравето на непълнолетния чужденец. В съдебния акт, предмет на касационен контрол в настоящото производство, след анализ на приобщените към делото доказателства, е направена задълбочена преценка и на личното положение на кандидата за закрила. Обсъдени са всички обстоятелства, свързани с личната история на лицето, в контекста на въпроса относно сигурността на страната му на произход. В този смисъл, правилно е посочено в обжалваното решение, че, в настоящия случай, е неприложим и чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО, тъй като, както индивидуалното положение на лицето, така и обстановката в страната му на произход, не разкриват опасност от понасяне на насилие, поради наличие на вътрешен въоръжен конфликт. В двете проведени с непридружения непълнолетен интервюта, лицето изнася противоречиви твърдения относно причините, поради които майка му е напуснала, заедно с него, брат му и сестра му, страната му на произход Ирак и е заминала легално със семейството за Турция. От една страна посочва, че майка му е напуснала Ирак поради отправени към нея от братята й заплахи заради нежеланието й да се омъжи повторно след развода с баща му. От друга твърди, че не знае дали майка му е отказала на вуйчовците му да се омъжи повторно. Такива противоречиви твърдения са налице и по отношение на причината за напускане на държавата на пребиваване Турция. Безспорно установено е по делото, че семейството на А. той, майка, сестра и брат са преминали от Ирак в Турция легално с туристически визи, които са подновявани регулярно. В Турция са живели в Истанбул, като, съгласно изложеното от търсещия закрила и майка му, и брат му и сестра му са работили. Детето посочва, че майка му го е изпратила в България Защото положението не беше добро (интервю с А. от 23.02.2023 г. л. 47-50 от първоинстанционното дело), но същевременно, на въпрос на интервюиращия за близки роднини в държава-членка на Европейския съюз дава информация, че има такива в Германия, които са близки на майка му Но тя няколко пъти ги пита дали искат да ме вземат при тях, дори им предложи пари, но те отказаха . В съдебното заседание пред първата инстанция, с което е даден ход на делото по същество (л. 115, пак там), като причина за желанието си да получи международна закрила, излага: Ако Господ дава да ми дадете статут, аз искам да отида в Германия. Имам роднини там и искам при тях да остана. От всичко изложено може да се направи обоснован извод, че, в процесния случай, не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за дете, чиято майка иска да му осигури (както и на себе си и останалите членове на семейството в Турция) по добри условия за живот и реализация. Търсенето на по-благоприятни условия за живот обаче не е основание за получаване на международна закрила. Отделно от това, дори да се приеме, че съмненията на детето за преследване на майка му от вуйчовците му са основателни, това са мотиви за напускане на страната по произход от личен и семеен характер, като, макар твърдените заплахи да могат да бъдат квалифицирани като лични такива, същите не представляват тежко посегателство по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, тъй като не са поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт . Неоснователно е възражението в касационната жалба за неправилност и необоснованост на изводите на първоинстанционния съд, че Турция се явява трета сигурна държава по смисъла на т. 9 от пар. 1 на ДР на ЗУБ. Действително, както е посочил касационният жалбоподател, Турция поддържа географското ограничение на Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и я прилага само за бежанци с произход от европейски страни. Въпреки това и видно от справката за актуалното състояние в Турция, изготвена от Дирекция Международна дейност към ДАБ, със Закона за чужденците и международната закрила (LFIP) от месец април 2013 г., турската държава е приела всеобхватна и вдъхновена от Европейския съюз специална правна рамка за предоставяне на убежище, в която са утвърдени задълженията на турските власти към всички лица, нуждаещи се от международна закрила, независимо от страната им на произход. Този закон предоставя три вида статут на международна закрила, в съответствие с политиката на Турция за географски ограничения на Конвенцията за бежанците от 1951 г., един от които за бежанци от неевропейска страна на произход и един за лица, които не отговарят на критериите за допустимост на статут на бежанец или на условен статут, но биха били подложени на смъртно наказание или изтезания в страната си на произход, ако бъдат върнати, или биха били изложени на индивидуализиран риск от безогледно насилие (т.нар. статут на субсидиарна закрила). По делото е установено, че детето е пребивавало необезпокоявано с майка си, сестра си и брат си в Турция от юли 2021 г. до ноември 2022 г., като престоят им е бил легален на базата на туристическа виза, подновявана ежемесечно. Няма данни чужденецът или семейството му в Турция да са били принуждавани да напускат същата страна, респективно да се завръщат в Ирак. Същевременно няма данни майката на А. да се е възползвала от възможността да подаде молба за международна закрила на своя син в Турция, където такъв да му е предoставян. Поради това и с оглед изложеното относно реформата на турското законодателство, позволяваваща да се даде защита на всички лица с произход извън Европа, търсещи или нуждаещи се от международна закрила, не може да се обоснове извод, че при връщането му в Турция, А. няма да бъде приет и няма да бъде допуснат до територията й. Още повече, че лицето е непълнолетно и там е неговата майка. В тази връзка следва да се посочи, че, както административният орган, така и съдът са изследвали фактите и обстоятелствата по казуса в тяхната съвкупност, защитавайки най-добрия интерес на детето по смисъла на чл. 6а ЗУБ, във вр. с чл. 23 от Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила. При определяне на висшия интерес на детето държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството, благоденствието и социалното развитие на непълнолетното лице, на съображения, свързани със сигурността и безопасността, както и на мнението на непълнолетното лице, в зависимост от неговата възраст или степен на зрялост. В Турция се намират майката на А., неговият брат и сестра, поради което мотивиран е изводът на първоинстанционния съд, че детето би продължило да се развива там в семейна среда. Не кореспондира на данните по делото касационното оплакване, че случаят на А. попада в хипотезата на чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Тази норма следва да се тълкува във връзка с останалите разпоредби на чл. 9 ЗУБ, като урежда такива причини, стоящи извън волята на конкретното лице, от които да може да се направи предположение, че правата, живота и сигурността му се явяват застрашени (засегнати) в държавата му по произход. Такива обстоятелства, случили се с него, чужденецът не посочва, нито твърди при интервютата. Неоснователно е възражението за съотносимост между фактическата обстановка по казуса на А. и тази по дело C621/21 (WS срещу Интервюиращ орган на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет), образувано пред СЕС, по което е постановено решение на голям състав на Съда от 16 януари 2024 г. Жалбоподателката по въпросното дело с инициали WS е турска гражданка, с кюрдска етническа принадлежност, която се развежда със съпруга си, за който е установено, че я е биел, докато са били в брак и са живеели в Турция. Случаят с непридружения непълнолетен е съвсем различен, като единствената прилика между двата казуса е наличие на развод в семейството. Твърдения за упражнявано върху него насилие в семейството от бащата или вуйчовците си, докато е живеел в страната си на произход, лицето не излага. В заключение и при съобразяване на разпоредбата на чл. 218, ал. 2, предл. последно АПК, следва да се посочи, че, при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд е направил анализ на събраните доказателства и правилен правен извод за липсата на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по ЗУБ, респективно за законосъобразност на административното решение в частта му, оспорена от жалбоподателя. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето и казаното от него по време на проведените интервюта, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви са обосновани на приобщените по делото доказателства, логични са и са непротиворечиви. По тези съображения и при липсата на сочените касационни основания за отмяна на атакувания съдебен акт, същият, като правилен, следва да бъде оставен в сила. Предвид непредявяването на претенции за присъждане на разноски, този въпрос съдът не обсъжда. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия