Решение № 14897 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2428/2019 г.

Решение № 14897 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2428/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Л. Колджиев от [населено място], подадена чрез адвокат М. Колджиева, против Решение № 2195/19.12.2018 г., постановено по административно дело № 605/2018 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 407/23.05.2018 г. на Кмета на Община Гоце Делчев, нареждаща премахване на незаконен строеж "Ограда", находящ се в югоизточната част на имот с идентификатор 17395.501.3280 по КККР на гр. Гоце Делчев. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при погрешни правни изводи. Твърди се, че съдът не съобразил допуснатите в хода на административното производство нарушения, неспазената форма на акта, както и несъответствието му с материалния закон, тъй като процесният строеж следвало да се квалифицира като търпим. Касационната жалба се поддържа от адвокат Колджиева, която моли за отмяна на съдебното решение и отмяна на заповедта, алтернативно ако се счете, че спорът не е изяснен от фактическа страна – делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на съда. Ответната страна, Кмет на Община Гоце Делчев, не се явява и не взема становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Благоевград е заповед, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено на Л. Колджиев да премахне строеж "Ограда", находящ се в югоизточната част на имот с идентификатор 17395.501.3280 по КККР на гр. Гоце Делчев, квалифициран като незаконен по смисъла на 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - изграден без разрешение за строеж. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и на материално-правните разпоредби. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. Констатираните в хода на административното производство релевантни факти, касаещи вида, характеристиките и местонахождението на строежа, не са оборени от оспорващия, напротив потвърдени са посредством заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Относно периодът на извършване на строежа, съдът е приел за доказано твърдението на жалбоподателя, а именно, че оградата е била построена през 2000 г., което обстоятелство е от значение са определяне на приложимата хипотеза, свързана с евентуална търпимост на строежа. При това установяване, правилен е изводът за приложимост на § 16, ал. 3 ПР ЗУТ, който определя незаконен изграден в периода 30.06.1998 г. до 2.01.2001 г. за търпим, при условие, че е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъде деклариран от собственика пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон. В конкретния случай, не е твърдяно и не е доказано деклариране на строежа пред одобряващите органи, поради което разпоредбата на § 16, ал. 3 ПР ЗУТ е неприложима и строежът не може да се квалифицира като търпим. Неоснователни са поддържаните в касационната жалба възражения, касаещи съществени нарушения в хода на административното производство. Тези възражения са поддържани и пред Административен съд – Благоевград, който подробно и мотивирано ги е отхвърлил като неоснователни. Основното възражение на жалбоподателя е свързано с твърдението, че други лица са извършители на строежа, както и, че не е единствен негов собственик. Тези обстоятелства не обуславят незаконосъобразност на заповедта на собствено основание. Като адресат на заповед за премахване на незаконен строеж може да бъде посочен както неговия извършител, така и неговия собственик и/или възложител, а така също и лицата, носители на вещни права върху имота, в който е изграден строежа. Това са и лицата, за чиято сметка се извършва принудителното премахване на строежа, съгласно разпоредбите на чл. 225, ал. 6 и чл. 225а, ал. 5 ЗУТ. Компетентния административен орган разполага с оперативна самостоятелност да определи на кого от посочената категория лица да възложи задължението по премахване на констатиран незаконен строеж. В конкретния случай, административния орган е посочил за адресат на заповедта един от съсобствениците на строежа, с което е изпълнил изискванията на закона, като обстоятелството, че сред адресатите на заповедта не е посочен и другия съсобственик на имота, ограден с процесната ограда, не представлява съществено нарушение и не е основание за отмяната й. Спазена е и законоустановената форма при издаване на заповедта, като същата съдържа както фактически, така и правни основания, които се характеризират с необходимата конкретика и обоснованост. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила. Проведени са три открити съдебни заседания, в хода на които са уважени доказателствените искания на страните, с оглед на техните твърдения и възражения, приетите доказателства са допустими и относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което същото следва да бъде оставен в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,