Решение № 4664 от 08.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15563/2008 г.

Решение № 4664 от 08.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15563/2008 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Сименс" ЕООД, гр. София, срещу решение № 967/07.10.2008 г. по ахд № 3306/2008 г. на Административен съд София-град (АССГ), първо отделение, 15 състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 22500207/09.10.2007 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП - гр. София, офис "Средни данъкоплатци", потвърден с решение № 569/08.04.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. София при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяна на обжалваната част от РА. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. София при ЦУ на НАП, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на първоинстанционното решение Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и като извърши задължителната служебна проверка за допустимост на решението по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Преди да се произнесе по оплакванията за неправилност на решението, съдът следва да провери служебно, както и във връзка с възражението на прокурора, неговата допустимост. Решението е недопустимо като постановено по недопустима - просрочена жалба срещу РА. Дружеството - касатор е обжалвало РА по административен ред пред по-горестоящия орган със жалба, постъпила в ТД София-град на 26.10.07 г. Срокът за произнасяне на решаващия орган по чл. 155, ал. 1 от ДОПК изтича на 10.12.2007 г. (работен ден). Даже и да се приеме, че споразумението без дата от 2007 година за продължаване на срока за произнасяне е постигнато преди изтичането му и последният е надлежно продължен с три месеца, считано от датата на изтичане на законоустановения срок по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, то този продължен срок за произнасяне изтича на 10.03.2007 г. съгласно чл. 22, ал. 3 от ДОПК. Към тази датата директорът на дирекция "ОУИ", гр. София не е бил постановил решение, поради което е налице мълчаливо потвърждение, подлежащо на обжалване в 30-дневен срок от изтичане на срока за произнасянето съгласно чл. 156, ал. 5 от ДОПК. Жалбата до съда е подадена на 18.04. 2008 г. - след изтичане на срока за обжалване и влизане в сила на мълчаливо потвърдения РА. Постановеното на 08.04.2008 г. решение на директора на дирекция "ОУИ" (след изтичане на продължения срок за произнасяне) е без значение при броенето на срока за обжалване пред първоинстанционния съд предвид становището на мнозинството от ОС на ВАС, приело ТР № 7/2008 г. - последното задължително за съдилищата и настоящия състав относно правното значение на решението на директора на дирекция "ОУИ", постановено след изтичане на срока за произнасянето му. Сроковете за обжалване на един административен акт са винаги преклузивни и при непостъпване на жалба срещу акта, последният влиза в законна сила и се ползва със стабилитет, който не може да бъде нарушен по редовните способи за съдебен контрол. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, първо "а" отделение