Решение № 13166 от 5.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10184/2009 г.

Решение № 13166 от 5.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10184/2009 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК Образувано е по касационна жалба подадена от адв. В. Велчев- пълномощник на Калин Николаев Лилов от гр. Правец, срещу решение № 251 от 21.04.2009 г. постановено от Административен съд - София-област/АССО/ по адм. дело № 1066/2008 г. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател моли да се отмени обжалваното решение. Претендира разноски. В о. с. з. на ВАС касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. Ответникът- Кметът на община Правец не изпраща представител и не заявява становище по жалбата. Заинтересованите страни Славка Йонова, Ганчо Кошински, Васил Кошински и Цанка Димитрова в писмено становище чрез адв. Христова, техен пълномощник, а вторият- и лично, оспорват касационната жалба и претендират разноски за защита пред ВАС. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на АССО за правилно, предвид приетото заключение на СТЕ и изпълнените указания на ВАС по решение № 13351/5.12.2008 г. Предвид горното предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административния съд е образувано по оспорване на Заповед № 269 от 31.07.2007 г. на кмета на община Правец. С нея, на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ кметът наредил изземване на източната част от имот - ливада от 0,963 дка, находяща се в местността "Скърнава", представляващ имот № 015045 по картата на възстановената собственост на землището на гр. Правец, възстановен на наследниците на Васил Василев Кошински с решение № 1А - А от 20.02.2007 г. на Общинска служба "Земеделие и гори" гр. Правец по т. 1, от Калин Николаев Лилов, който го ползва без основание и го предоставил на наследниците на Васил Василев Кошински. С Решение № 178/27.03.2008 г. по адм. дело № 461/2007 г., образувано по жалба на настоящия касатор против тази заповед на кмета на община Правец, състав на АССО отхвърлил жалбата на Калин Николаев Лилов. С Решение № 13351 от 5.12.2008 г. по адм. д. № 8200/2008 г., образувано по жалба на Калин Николаев Лилов, ВАС отменил това решение на Административен съд София- област, и върнал делото за ново разглеждане от друг състав, с указания за поставяне на допълнителна задача на вещото лице, което след замервания на място да установи точната площ на частта от имота, подлежаща на изземване, след което да измени оспорената заповед относно предмета на изземването и да индивидуализира "източната част" от имот по площ и по букви, съобразно скица, приложена към заключението на вещото лице, представляваща неразделна част от решението. При новото разглеждане на делото съдът приел жалбата за частично основателна и изменил Заповед № 269/31.07.2007 г. на Кмета на Община Правец, като добавил, че в частта й по т. 1, се изземва източната част на имот пл. № 015045 по картата на възстановената собственост на землището на гр. Правец, по оцветени в кафяв цвят букви АБВГДЕА, щрихована с кафяви щрихи, по скица, съставляваща приложение по съдебно-техническата експертиза на вещото лице Дамянова, подписана от съдебния състав и представляваща неразделна част от съдебното решение. За да достигне до този извод първостепенният съд, в изпълнение на указанията на ВАС, назначил допълнителна СТЕ, която кредитирал като обективна и неоспорена. С нея установил, че процесния имот, респ. неговата източна част, обозначена по букви АБВГДЕА и защрихована в кафяв цвят по скицата на в. л./л. 30 от делото/, не е идентичен с имот пл. № 015062,който е съседен на процесния, с обща имотна граница, обозначена по букви БВГД. След замерване на място и графично измерване вещото лице установило, че площта на частта, подлежаща на изземване е 342 кв. м. и заема източната част на имот пл. 015045, обозначена с букви АБВГДЕА на скица към СТЕ, щрихована с кафяви щрихи. Съдът съобразил и указанията, дадени от Върховен административен съд- да измени оспорваната заповед относно предмета на изземването и да индивидуализира "източната част" от него. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, и при съобразяване с нормата на чл. 224 АПК, АССО е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ по искане на собствениците, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им. От тази законова разпоредба, представляваща бърз административен способ, следва правния извод, че административният ред за изземване на земеделски имоти, по отношение на които собствеността е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, включва единствено изследване на трите законови предпоставки, а именно: наличие на възстановено право на собственост върху земеделска земя, имотът да се ползва от други лица, различни от собствениците и това ползване да е без правно основание. В настоящия случай те са били налице. Писмени доказателства, които да установят надлежно правно основание, на което жалбоподателя владее имота не са представени в производството пред първоинстанционния съд, а и пред настоящия състав. Безспорно е установено наличие и на последната предпоставка за издаване на оспорената заповед - заявителите са се легитимирали като собственици с решение на ОСЗГ/л. 10 от делото/, с което е възстановено право им на собственост по отношение на имота и скица, съставляваща неразделна част от решението, с което се възстановява правото на собственост в стари реални или възстановими граници. Тук следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 18ж, ал. 1, изр. последно от ППЗСПЗЗ влязлото в сила решение, придружено със скица удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт. Именно по този регламентиран от правната норма начин заявителите са установили правата си по отношение на имота, предмет на изземване. В тази връзка практиката на ВАС е константна и безпротиворечива. Доводът за "липса на яснота" дали жалбоподателят действително е навлязъл в границите на процесния имот, са неоснователни, предвид еднозначното в тази насока заключение на вещото лице и неоспорения протокол на помощната комисия от 18.07.2007 г. Както бе посочено по-горе, в случая е безспорно установено, че площта на частта, подлежаща на изземване е с размер от 342 кв. м., заемаща източната част на имот пл. № 015045, означена на приложената на л. 30 от делото скица № 3 от СТЕ. Предвид изложените съображения и спазените указания на ВАС, настоящият състав на ВАС преценява като неоснователни доводите, че в заповедта е посочено изземване на неконкретизирана част от процесния имот, респ. че тази част не е индивидуализирана по площ, граници и местонахождение. Тъкмо този порок е преценяван в решението по адм. д. № 8200/2008 г. на ВАС, образувано по жалбата на Калин Николаев Лилов. Твърдението за "иззета" от съда компетентност на кмета не намира опора в закона, по аргумент от чл. 173, ал. 1 АПК и предвид обстоятелството, че в случая административния орган действа в условията на обвързана компетентност. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба. Решението е съобразено с материалния и процесуалния закон. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се установи то да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото се явява неоснователно. Искането за разноски, направено от заинтересованите страни чрез адв. Христова за защита пред ВАС е основателно и доказано, предвид представеното на л. 11 от делото адв. пълномощно за внесена сума в размер на 250 лева, поради което, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 228 АПК искането следва да бъде уважено и касаторът следва да бъде осъден да им ги заплати в посочения размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,