Решение № 11425 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5844/2009 г.

Решение № 11425 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5844/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Дочка Иванова Килиджийска от гр. Карлово, обл. Пловдив, против решение № 260 от 09.03.2009 г. по адм. дело № 1445 по описа за 2008 г. на Пловдивския административен съд, с което са отхвърлени жалбите й против решение № 110 и решение № 221, издадени на 01.07.2008 г. от Директора на ТП на НОИ - Пловдив. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушения на съдопроизводствените правила на чл. 12 и чл. 171, ал. 4 от АПК, неправилно прилагане на чл. 94, ал. 1 от КСО и необоснованост. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Пловдив, е оспорил касационната жалба в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Пловдив са решение № 110 и решение № 221, издадени на 01.07.2008 г. от Директора на РУ "Социално осигуряване", гр. Пловдив. С първото решение е потвърдено разпореждане № 5303294418 от 14.03. 2008 г., с което ръководителят на пенсионното осигуряване е отменил на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО издаденото от него разпореждане № 5303294418 от 19.07.2006 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Дочка Иванова Килиджийска от гр. Карлово при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО , считано от 29.12. 2005 г. С второто решение е потвърдено разпореждане № 5303294418 от 26.03.2008 г., с което ръководителят на пенсионното осигуряване е разпоредил на основание чл. 114, ал. 1 от КСО възстановяване на неправилно изплатените суми за пенсии за периода 29.12.2005 г. - 31.03.2008 г. в размер на 5588.19 лв. заедно с лихви към 14.03.2008 г. в размер на 1304.47 лв. (общо 6892.66 лв.). За да отхвърли изцяло жалбата като неоснователна, Пловдивският административен съд законосъобразно е приел, че неправилното отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката Килиджийска в нарушение на изискването по чл. 94, ал. 1 от КСО е пряка последица от нейното недобросъвестно поведение. Изводите на съда обосновано произтичат от анализа на заявлението за отпускане на пенсия вх. № 9335 от 16.02.2006 г., в което лицето е декларирало невярно обстоятелство, а именно, че не се осигурява от 28.12.2005 г. Прекъсването на осигуряването за един ден след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и преди упражняване на правото на пенсия е обстоятелство без правно значение в хипотезата на чл. 94, ал. 1 от КСО . От 29.12.2005 г. жалбоподателката е била осигурявана въз основа на сключения от нея трудов договор, но при подаване на заявлението за отпускане на пенсия е укрила това обстоятелство. Касационните доводи за нарушения на съдопроизводствените правила на чл. 12 и чл. 171, ал. 4 от АПК са неоснователни. Фактическата обстановка по делото е правилно установена и не се налага събиране на допълнителни доказателства за установяване на правнорелевантни факти. Съгласно чл. 94, ал. 1 от КСО пенсиите за осигурителен стаж и възраст се отпускат от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок. Прекратяването на осигуряването съставлява допълнителен юридически факт от сложния фактически състав за упражняване на придобитото право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В разглеждания случай лицето е упражнило придобитото право на пенсия на 16.02.2006 г., към която дата е подлежало на задължително обществено осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО . Изложените в касационната жалба съображения за материалноправни нарушения не са съобразени с трайната съдебна практика при тълкуването на чл. 94, ал. 1 от КСО, съгласно която осигурените лица могат да упражнят придобитото право на пенсия за осигурителен стаж и възраст само при положение, че не подлежат на осигуряване на някое от основанията по чл. 4, ал. 1 - 3 от КСО . При подаване на заявлението за отпускане на пенсия на датата 16.02.2006 г. жалбоподателката е знаела, че работи по трудов договор и подлежи на осигуряване, но е декларирала, че не се осигурява от 28.12.2005 г. Невярното деклариране на известни на лицето обстоятелства е проява на недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО . Оспорените административни актове са издадени при спазване на процесуално-правните и материалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,