Решение № 2305 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13228/2011 г.

Решение № 2305 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13228/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството е образувано по жалба на Снежана Стоянова Бозева и Спаска Димитрова Кишкина, в качеството си на наследници на Георги Панчев Очков, срещу решение № 686 на МС от 13.09.2011 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "АМ "Струма", Лот 1, от км 305+220,53 до км 322+000" на територията на област Перник и област Кюстендил, (обнародвано в ДВ, бр. 72 от 16.09.2011 г.) в частта му, с която е определено парично обезщетение за отчуждаваните части от поземлен имот с № 126003 от землището на село Дяково с ЕКАТТЕ 24791, община Дупница, посочени под № 283 в пр. № 1 от акта. Жалбоподателите, представлявани в хода на процеса от адв. Дамова, считат, че определеният с административното решение размер на обезщетението е занижен и като такъв не представлява равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на ЗДС с оглед характеристиките на имота. Позовават се на вариант втори от заключението на вещото лице и претендират присъждане на направените разноски по делото. Ответникът по делото - Министерският съвет на РБ, представляван от юрк. Василев, счита жалбата за неоснователна. Разноски не се претендират. Заинтересованите страни - Министърът на финансите, Министърът на регионалното развитие и благоустройството и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители, поддържат изложеното от ответната страна. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че жалбата е процесуално допустима като редовно подадена от надлежни страни, и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: На основание процедура по чл. 34а, във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС с Решение № 686 на МС от 13.09.2011 г. от имот с № 126003 с площ от 4 дка са отчуждени, срещу обезщетение от 233 лв., 2,107 дка за изграждането на автомагистрала "Струма", посочени под № 283 от пр. № 1 към т. 1 от акта. Стойността на определеното обезщетение от административния орган е посочена въз основа на оценка, възложена на 04.08.2011 г. и изготвена на 10.08.2011 г. Оценката на имота е извършена по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, поради липса на установени пазарни свидетелства, позволяващи определянето на пазарни цени. Имотът е разглеждан като такъв с начин на трайно ползване овощни насаждения, но е извършено оценяване единствено на земята. Сам по себе си пропускът да бъдат оценени овощните насаждение е основание да се приеме, че определеният размер на паричното обезщетение е незаконосъобразен и че оспорваният административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Административният орган е възприел изцяло посочената в оценката стойност и същата е възпроизведена като дължимо равностойно парично обезщетение в издаденото административно решение. С определение от 17.10.2011 г. по делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждавания имот, съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Поради липса на относими пазарни свидетелства, установено след справка в регистрите на Служба по вписванията - Дупница, позволяващи определянето на пазарна цена, вещото лице Б. Савов е изготвил заключението по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС. Според същото стойността на 1 дка земеделска земя, имаща характеристики като процесния имот, се равнява на 143 лева. Въз основа на така определената стойност за декар, вещото лице е посочило, че по отношение на отчуждените 2,107 дка от имота стойността на земята възлиза на 301 лева. По отношение стойността на овощните насаждения е дадено заключение съобразно методиката по Наредбата за базисните цени на трайните насаждени, в което стойността на 60 броя сливови насаждение е определена на 772 лв. Стойността е изведена, като вещото лице е съобразило възрастта на насажденията - 20 г., без оставащ период на плододаване и стойността на материала за огрев - 6,15 лв. Въз основана на стойностите за земята и насажденията, равностойното парично обезщетение за отчуждените 2,107 дка от имот с № 126003 възлиза на 1073 лева. Жалбоподателят не е представил доказателства за наличието на пазарни свидетелства, опровергаващи констатациите на ответната страна за липсата на такива, потвърдени и от приетата експертиза. При така установеното и като съобрази, че страните не оспорват установените от вещото лице характеристики на отчуждавания имот, определящи начина на изчисляване цената на земеделската земя и на овощните насаждения от сини сливи, съдът намира, че определеното от административния орган обезщетение е неравностойно спрямо стойността на отчужденото имущество. В тази връзка следва да се посочи, че видно от оценителския доклад по преписката, административната оценка е основана на невярно определени корекционни коефициенти за отстояние до основните пазари и до урбанизирана територия по отношение на имота като земеделска земя, а по отношение на овощните насаждения, както бе посочено по-горе същите въобще не са остойностени. По изложените съображения, настоящият състав, приема, че следва да кредитира и възприеме размера на посочения в приетата по делото съдебно - оценителна експертиза размер на дължимото парично обезщетение и да измени административното решение съобразно този размер. При този изход от спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да бъде уважено искането на жалбоподателите за присъждане на разноски. От приложените по делото доказателства се установяват реално направени такива в размер 200 лв. - депозит за вещо лице, 3 лв. - разноски за превод на депозита и 200 лв. - адвокатско възнаграждение или общо в размер на 403 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, Трето отделение