Решение № 8934 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13025/2012 г.

Решение № 8934 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13025/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на "Люко - К" ЕООД против Решение без номер от 29.03.2012 г., постановено по адм. дело № 9/2011 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 324/21.07.2006 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - София, офис "Възраждане" в частта, потвърдена с Решение № 2092/24.10.2006 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ"), с който на жалбоподателя са определени данъчни задължения по ЗДДС за периодите 1.11.2000 г. - 30.11.2000 г., 1.06.2001 г. - 30.06.2001 г., 1.03.2002 г. - 30.04.2002 г., 1.12.2002 г. - 31.12.2002 г., 1.11.2003 г. - 30.11.2003 г. и 1.01.2004 г. - 31.01.2004 г., произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 64, т. 2 от ЗДДС (отм.) във връзка с чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като твърди, че е постановено при неправилно тълкуване на процесуални и материални правни норми и при безкритично възприемане на становището на приходната администрация, без да са обсъдени всички доказателства по делото - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В открито съдебно заседание пред касационната инстанция е направено възражение за изтекла давност, което е подробно детайлизирано с писмена защита. Претендира разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП") я оспорва, а по отношение възражението за погасителна давност счита, че ако по делото има данни за събрани вземания, приложението на този институт е безпредметно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалбата и неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното без номер от 29.03.2012 г., постановено по адм. дело № 9/2011 г. по описа на СГС е отхвърлена жалбата на "Люко - К" ЕООД против РА № 324/21.07.2006 г. на ТД на НАП - София в частта, потвърдена с Решение № 2092/24.10.2006 г. на ДД "ОУИ", с който са определени данъчни задължения по ЗДДС за периодите 1.11.2000 г. - 30.11.2000 г., 1.06.2001 г. - 30.06.2001 г., 1.03.2002 г. - 30.04.2002 г., 1.12.2002 г. - 31.12.2002 г., 1.11.2003 г. - 30.11.2003 г. и 1.01.2004 г. - 31.01.2004 г., произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 64, т. 2 от ЗДДС (отм.) във връзка с чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). СГС е приел за доказано, че РА е действителен и законосъобразен данъчен акт, защото по отношение данъчните фактури, издадени от ЕТ "Тони - Димчо Йолов", "Сео нулшен" ЕООД не е установено, че данъкът по тях е начислен по смисъла на чл. 66, ал. 6 от ЗДДС (отм.), респективно не е налице предпоставката на чл. 64, т. 2 от ЗДДС за възникване на право на данъчен кредит за получателя им "Люко - К" ЕООД. Относно данъчните фактури издадени от "Крумстрой " ЕООД (с предишно наименование "Кавалер 2003" ЕООД), ЕТ "Валди - Владимир Найденов", "Ади ком 21" ЕООД и "Ади ком 21" ЕООД първоинстанционният съд е приел за установено, че законосъобразно с РА е отказано право на данъчен кредит на ревизираното лице на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), защото издателите на фактурите не са представили поискани им документи, които са от значение за данъчното облагане на "Люко - К" ЕООД, а представените от ревизираното лице документи са само такива, които се намират и в данъчната администрация, а не всички поискани. Допълнително съдът е изложил съображения, че за фактурите, издадени от "Ади ком 21" ЕООД не е доказано, че отразяват реални доставки дори и от извършената проверка в счетоводството му. В касационното производство жалбоподателят за пръв път прави възражение за изтекла погасителна давност за част от установените с атакувания пред СГС ревизионен акт данъчни задължения. Съгласно приложимия към датата на възникване на задълженията закон - чл. 140, ал. 2 от Данъчно-процесуалния кодекс (ДПК) с изтичане на десетгодишен давностен срок се погасяват всички публични вземания независимо от спиране или прекъсване на давността, като давностният срок тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Сега действащата разпоредба на чл. 171 от ДОПК е с аналогично съдържание. Институтът на погасителната давност като материалноправен се урежда от материалноправните норми (независимо от това дали се съдържат в процесуален закон), действащи към момента на възникване на задължението, от което следва, че за задължението за ДДС за данъчен период 1.11.2000 г. - 30.11.2000 г. давностният срок е започнал да тече на 1.01.2001 г., за задълженията за ДДС за данъчен период 1.06.2001 г. - 30.06.2001 г. давностният срок е започнал да тече на 1.01.2012 г., за задълженията по ЗДДС за данъчен период 1.03.2002 г. - 30.04.2002 г. давностният срок е започнал да тече на 1.01.2003 г. и за задълженията по ЗДДС за данъчен период 1.12.2002 г. - 31.12.2002 г. давностният срок е започнал да тече на 1.01.2004 г. (срокът за тяхното деклариране и плащане е 15.01.2003 г.). Институтът на погасителната давност като материалноправен следва да бъде приложен и от касационната инстанция пред която за първи път е направено съответното волеизявление на длъжника на установени с РА задължения. Към датата на датата на приключване на съдебното дирене в касационното производство давностният срок е изтекъл само за част от установените с РА № 324/21.07.2006 г. на ТД на НАП - София, за които е направено такова възражение. По отношение задълженията по ЗДДС за данъчен период 1.12.2002 г. - 31.12.2002 г. давностният срок е започнал да тече на 1.01.2004 г. и и към настоящия момент не е са изтекли десет години, поради което и възражението за погасяването им по давност е неоснователно. Касационната инстанция намира, че с обжалваното съдебно решение правилно и законосъобразно е отхвърлена жалбата на "Люко - К " ЕООД против законосъобразен РА за установените задължения в резултат от непризнаване на право на данъчен кредит по фактури, издадени от фактури, издадени от ЕТ "Тони - Димчо Йолов", "Сео нулшен" и "Крумстрой " ЕООД, но в тази част РА следва да бъде отменен поради погасяване на тези задължения по давност на основание чл. 140, ал. 2 от ДОПК. По делото няма данни за изпълнение на РА, а и изпълнението на обжалвания пред СГС данъчен акт не е било предмет на съдебен контрол и не имало възможност за служебно събиране на доказателства в тази насока. По делото липсват и изрични твърдения от ответната страна за изпълнение на установените с РА данъчни задължения, а не са и ангажирани доказателства за този факт, от които процесуалният представител на ДД "ОДОП" счита, че би трябвало да се обосноват изводи за безпредметност на възражението за абсолютна давност. При липса на фактически установявания не е възможно и формулирането на съответни правни изводи от касационната инстанция. По изложените съображения касационната инстанция намира, че РА № 324/21.07.2006 г. на ТД на НАП - София в частта, потвърдена с Решение № 2092/24.10.2006 г. на ДД "ОУИ" следва да бъде отменен в частта относно определени данъчни задължения по ЗДДС за периодите 1.11.2000 г. - 30.11.2000 г., 1.06.2001 г. - 30.06.2001 г. и 1.03.2002 г. - 30.04.2002 г. поради изтичане на абсолютната погасителна давност. В този смисъл е и трайната съдебна практика. По отношение данъчните задължения, установени на "Люко - К" ЕООД с обжалвания пред СГС ревизионен акт, в резултат от отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от ЕТ "Валди - Владимир Найденов" в данъчен период 1.12.2002 г. - 31.12.2002 г. касационната инстанция намира, че оспореното съдебно решение е правилно. По отношение на този доставчик отказът да бъде признато право на данъчен кредит е на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), защото при редовно връчено искане по реда на чл. 32 от ДОПК издателят на фактурите не е представил никакви документи от значение за данъчното облагане на ревизираното лице. Допълнително представените справка-декларация, дневник за продажби и данни за предаването им на магнитен носител, както и проверката им от съдебната експертиза, не са достатъчни за установяване на всички относими към възникване на правото на данъчен кредит обстоятелства. По отношение на тези спорни фактури не може да се приеме, че е доказано по несъмнен начин извършването на доставки, както се твърди в писмената защита на касационния жалбоподател. Притежаването само на данъчна фактура, включително и включването й в счетоводните регистри, подавани пред НАП, не е достатъчно за възникване на право на данъчен кредит за нейния получател, ако не е установено, че тя отразява облагаема доставка. За съществуването на облагаема доставка и ревизираното лице има възможност да представи намиращи се при него доказателства, независимо от поведението на неговия доставчик, за което по принцип не следва да носи отговорност. В случая жалбоподателят се е възползвал от тази предоставена му от процесуалния закон възможност, но ангажираните от него доказателства не са достатъчни, за да обоснован извод за наличие на право на приспадане на данъчен кредит. Относно фактурите, издадени от "Ади ком 21" ЕООД първоинстанционният съд е приел, че не отразяват реални доставки, поради което и на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), защото издателят им не е намерен на декларирания адрес, не е налице право на данъчен кредит за "Люко - К" ЕООД. Този извод на СГС е правилен, защото по делото липсват преки доказателства за извършване на фактурираните доставки, а само относно тяхното счетоводно отразяване. Доводите в писмената защита на касационния жалбоподател относно тези фактури са идентични с разгледаните и обсъдени в предходния абзац, поради което не следва да бъдат възпроизвеждани отново. По отношение оплакванията относно отказано право на данъчен кредит по три фактури, издадени от ЕТ "Юли - комерс - Ю. Христов" следва да бъде посочено, че в тази част РА е отменен с решение № Решение № 2092/24.10.2006 г. на ДД "ОУИ" и не е било предмет на съдебен контрол, поради което е недопустимо да бъдат обсъждани от настоящата касационна инстанция. По отношение съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Люко - К" ЕООД против РА относно отказ да бъде признато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Ади ков 21" ЕООД в касационната жалба и писмената защита липсват конкретни оплаквания, но касационната инстанция на основание чл. 218, ал. 2 от АПК извърши служебна проверка и не установи нищожност, недопустимост или нарушение на материалния закон. Относно общите оплаквания в касационната жалба и писмената защита на решения на Съда на Европейския съюз и практиката на Европейския съд по правата на човека, следва да бъде посочено, че спорните данъчни периоди са от преди 1.01.2007 г. и не е налице възможност за пряко позоваване на общностното право, а цитираните решения на ЕСПЧ не са пряко относими към настоящия казус. Отмененият ЗДДС, който е приложим при проверка законосъобразността на обжалваното съдебно решение в относимите норми е в съответствие с принципите на общностното право в областта на облагането с данък върху добавената стойност. Наличието на облагаема доставка е основен елемент от механизма на функциониране на данъка върху добавената стойност и без осъществяването й като проявление на независима икономическа дейност не е възможно да възникне право на приспадане на начисления данък. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция не следва да бъдат определяни разноски в полза на нито една от страните. По изложените съображения, Върховен административен съд, осмо отделение,