Решение № 2342 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8334/2012 г.

Решение № 2342 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8334/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Красимира Гамакова, действаща и като ЕТ "Хоризонт - Красимира Гамакова", против Решение № 731 от 14.05.2012 г., постановено по адм. д. № 282/12 г. по описа на Административен съд гр. Бургас /АС/, с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу Ревизионен акт /РА/ № 021101187/20.10.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 23/13.01.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Бургас. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено обжалваното решение и по същество отменен обжалваният РА. Ответникът директора на Дирекция "ОУИ" гр. Бургас, при ЦУ на НАП, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил /РА/ № 021101187/20.10.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 23/13.01.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Бургас. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурата визирана в ДОПК. Ревизията е започнала въз основа на ЗВР на Красимира Вълкова Гамакова за дейността й като ЕТ "Хоризонт - Красимира Гамакова", с предмет - установяване на задължения за данък по чл. 34 - 36 от ЗКПО за периода 1.01.2006 г. - 31.12.2006 г., данък по чл. 194 - 204 от ЗКПО за периода 1.01.2007 г. - 31.12.2010 г., данък по чл. 35 - 38 от ЗОДФЛ за периода 1.01.2006 г. 31.12.2006 г., данък по чл. 42 - 49 и чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 1.01.2007 г. - 31.12.2010 г. и задължения за ДДС с ревизиран период 1.04.2006 г. - 31.03.2011 г. В частта относно отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди: м. 07, м. 08, м. 09, м. 10.2010 г. м. 07, м. 08 и м. 10 2010 г., общо в размер на 3595,34 лв., ведно с начислените лихви, по фактури, издадени от "Денис и Крие" ЕООД, "Джорданс - 2" ООД, "ВИК Инвестмънт" ЕООД, "ИГ - Баумекс" ООД, "Лили 2007" ЕООД, ЕТ "Фиеста - Теменужка Асенова" и ЕТ "Деа - Петко Христов", подробно съдът е обсъдил събраните в хода на извършените насрещни проверки доказателства и е достигнал до извода, че по доставките, за които са издадени процесните подробно индивидуализирани в решението на съда фактури не е реализирана реална сделка по покупката от страна на ЕТ "Хоризонт - Красимира Гамакова" на стоки - плодове и зеленчуци. Установено е, че доставчиците не са издали процесните фактури, не са ги отразили в дневниците за продажби, а мнозинството от тях заявяват, че нямат никакви търговски взаимоотношения с ревизирания търговец. Липсват други данни, въз основа на които да се направи обоснован извод, че от страна на жалбоподателя са осъществени сделки по покупка на плодове и зеленчуци. При наличието само на фактури, за които се отрича въобще да са издавани от вписаните в тях доставчици, съдът е приел, че не може да се направи обоснован извод за наличието на реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. В тази смисъл, съдът е приел, че законосъобразно от органа по приходите е прието, че данъка е начислен неправомерно по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и е отказал на това основание правото на данъчен кредит по спорните фактури. В хода на съдебното обжалване съдът е приел, че не са ангажирани други доказателства, различни от тези в проведеното ревизионно производство, поради което не би могло да се формират други, различни от тези на органа по приходите, фактически и правни изводи. Относно определени допълнителни задължения на основание чл. 48 от ЗДДФЛ за отчетната 2009 г., съдът е приел, че фактическото основание за определяне на задълженията е наличието на фактурирани разходи по фактури, издадени от "Денис и Крие" ЕООД, "Джорданс 2" ООД, "ИГ Баумекс" ООД, ЕТ "Деа - Петко Христов", които разходи ревизиращият орган е приел, че не са извършени, с оглед извода за нереалност на доставките по издадените от тях фактури към жалбоподателя. Със стойността на непризнатия разход по фактурите, издадени през 2009 г. в размер на107958,35 лв. е увеличен финансовият резултат на търговеца и е определен данък за довнасяне в размер на 16 193,75 лв. За отчетната 2010 г. органът по приходите не е признал разхода по фактури, издадени от ЕТ "Фиеста - Теменужка Асенова", "ВИК Инвестмънт" ЕООД и "Лили 2007" ЕООД, с оглед формирания извод за нереалност на доставките. Със стойността на непризнатия разход в размер на 71808,40 лв. е увеличен финансовия резултат на търговеца и е определен данък за внасяне в размер на 10771,26 лв. Процесните разходи са без икономическа обоснованост, респективно съставени са данъчни документи, които не отразяват вярно посочените в тях стопански операции, поради което, следва да се приеме, че тези разходи не са документално обосновани и не следва да се признават за целите на ЗКПО и със стойността на издадените фактури, съдът е приел, че законосъобразно е увеличен финансовият резултат на търговеца на основание чл. 26, т. 2, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, с оглед на което законосъобразно са определени допълнителните задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за отчетните 2009 г. и 2010 г., ведно със съответните лихви за забава. За отчетната 2009 г., съдът е приел, че органът по приходите правилно е начислил данък по чл. 42 от ЗДДФЛ в размер на 29,15 лв., след като е констатирал, че за м. 04.2009 г. търговецът има назначени работници и е изплатил възнаграждение по трудово правоотношение, върху което е следвало да начисли авансовия данък по чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ. За отчетната 2008 г. на същото основание приходният орган е констатирал закъснение на авансовата вноска за м. 11.2008 г., за което правилно е начислил лихва в размер на 0,19 лв. За отчетните 2006 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. органът по приходите, според съдът законосъобразно е начислил съответните лихви върху невнесените дължими месечни авансови вноски по чл. 43 от ЗДДФЛ - авансов данък за доходи от стопанска дейност, респ. - чл. 36, ал. 4 от ЗОДФЛ (отм.) - приложим за отчетната 2006 г. Размерът на авансовите вноски, върху които е начислена лихвата за забава е определен съобразно нормите на чл. 56 от ЗКПО (отм.) и чл. 83, 84 от ЗКПО, като няма спор, че авансовият данък не е внесен в определените срокове, съобразно приложимите разпоредби - чл. 56, ал. 7 от ЗКПО (отм.) и чл. 90, ал. 1 от ЗКПО, поради което лихвата за просрочие е дължима, съобразно нормата на чл. 58, ал. 1 от ЗКПО (отм.), респ. чл. 9 от ЗКПО. Решението е правилно. Въз основа на установената по делото, в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. В касационната жалба не се съдържат конкретни доводи досежно спора по същество относно приложимите материалноправни разпоредби и размера на определените задължения, а възраженията са процедурни и са били предмет на обсъждане в решението на АС. Неоснователно е възражението в жалбата за неправилно определяне на субекта, по отношение на който следва да се проведе ревизията и невъзможността да се определи дали е по отношение на физическото лице или ЕТ. Както правилно е приел АС предмет на ревизионното производство е била дейността на лицето в качеството му на ЕТ "Хоризонт - Красимира Гамакова" и това, че в заповедта за възлагане на ревизия е посочено лицето Красимира Вълкова Гамакова не опорочава проведеното ревизионно производство. Многократно в практиката си ВАС е подчертавал, че физическото лице и ЕТ са идентични за целите на данъчното производство, тъй като ЕТ не е юридическо лице. Това се установява и от разпоредбите на ЗДДФЛ, като съгласно чл. 26, ал. 1 облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба, включваща и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от търговския регистър. Неоснователен е довода в касационната жалба за нарушения на сроковете за провеждане на ревизията, тъй като така както е приел АС, тези доводи, ако не налагат извода за нищожност на РА, могат да бъдат констатирани от съда, но с оглед задължението му по реда на чл. 160, ал. 1 от ДОПК да се произнесе по същество на спорното материално право, не може да обосноват незаконосъобразност на РА. Неоснователен е довода за недоказаност на липсата на реалност на доставките, поради неправилност на констатациите при извършените насрещни проверки на доставчиците, тъй като е неподкрепен с доказателства. Насрещните проверки са извършени в съответствие с изискванията на ДОПК, поради което довода, че органа по приходите не е доказал липсата на реалност на доставките е неоснователен. След като касаторът счита, че събраните в хода на ревизията доказателства са недостатъчни да обосноват спорния факт, то негова е доказателствената тежест да ангажира доказателства за установяване положителния релевантен факт, а именно реалност на процесните доставки. Неоснователен е последния довод в жалбата за липса на отговорност на ЕТ, тъй като предприятието на едноличния търговец е било прехвърлено на трето лице, тъй като задълженията са възникнали от търговската дейност на едноличния търговец - прехвърлител. Съгласно чл. 15, ал. 3 от ТЗ при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието, какъвто е настоящият случай. Прехвърлянето е станало в хода на ревизионното производство като по делото липсват данни касаторът за е изпълнил задължението си визирано в чл. 77, ал. 1 от ДОПК. С оглед на изложеното и при липса на други касационни доводи, настоящият състав намира, че обжалваното решение като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 1, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение