Решение № 5829 от 29.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2970/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на „Слънчев бряг“ АД, срещу Решение № 5671 от 09.12.2025 г. на Административен съд (АС) – Пазарджик по адм. дело №725/2024 г. С обжалваното решение съдът е отменил принудителна административна мярка (ПАМ) - принудително преместване на лек автомобил марка "Форд", с рег. №[рег. номер], приложена от служител на „Слънчев бряг“ АД. Касационният жалбоподател - изпълнителният директор на „Слънчев бряг“ АД, сочи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на решението и прави искане то да бъде отменено, като бъде постановено ново решение, по съществото на спора, с което жалбата на Е. Д. Д. да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – Е. Д. Д. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата се явява основателна, но по различни от изложените в нея съображения. Видно от подадената от Е. Д. Д. жалба, той е оспорил пред АС - Пазарджик приложена принудителна административна мярка (ПАМ). По жалбата е било образувано адм. дело № 725/2024 г. на АС – Пазарджик, приключило с обжалваното в настоящето производство решение. След направена няколко пъти замяна на конституирания по делото ответник, с определение от 09.12.2024 г. първоинстанционният съд е конституирал като ответник изпълнителния директор на „Слънчев бряг“ АД. Той е бил призоваван и е участвал като страна в производството пред първоинстанционния съд. В хода на производството по делото съдът е констатирал, че разпоредилото преместването на автомобила лице - Д. П. е бил служител на „Слънчев бряг“ АД на длъжност „шофьор на автокран“, като му е било делегирано правомощие по силата на Заповед №6 от 15.05.2017 г. на изпълнителния директор на „Слънчев бряг“ АД – собственик на инфраструктурната мрежа на к.к. Слънчев бряг, община Несебър да разпорежда прилагане на мерки за административна принуда по чл. 171, т. 5, б. “б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). С обжалваното решение съдът е отменил ПАМ - принудително преместване на лек автомобил марка "Форд", с рег. №[рег. номер], приложена от служител на „Слънчев бряг“ АД. Решението е връчено на изпълнителния директор на „Слънчев бряг“ АД. При тези данни настоящият съдебен състав намира, следното: Видно от разпоредбата на чл. 168, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП могат да се прилагат от длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя. Следователно ответник в производство по оспорване на ПАМ може да бъде конкретно длъжностно лице, приложило мярката, но не и търговско дружество или изпълнителният му директор. В случая съдът е установил кое е лицето приложило ПАМ, но е конституирал като страна в производството изпълнителният директор на собственика на инфраструктурната мрежа на к.к. Слънчев бряг – „Слънчев бряг“ АД. Видно от Заповед №48 от 08.05.2024 г. на изпълнителния директор на „Слънчев бряг“ АД, на служителите в отдел „Управление на инфраструктурата“: инспектори, специалист паркинги и обществен ред, шофьор автокран, е възложено да осъществяват дейностите по заскобяване и репатриране на неправилно престояващи и паркирани превозни средства на територията на к.к. Слънчев бряг – изток. От Протокол №0004684 от 16.06.2024 г. се установява, че разпоредилия преместването на процесния лек автомобил служител на „Слънчев бряг“ АД е Д. П.. От Трудов договор №110 от 06.06.2024 г. се установява, че лицето Д. П. е било назначено в „Слънчев бряг“ АД, отдел Управление на инфраструктурата“ на длъжност „шофьор на автокран“. В хода на производството по делото е представено Писмо, вх. № 8971 от 21.10.2024 г., в което е посочено, че приложилото ПАМ физическо лице - Д. П. не работи в „Слънчев бряг“ АД от 12.09.2024 г. Същевременно лицето Д. П. е разпитано като свидетел в хода на първоинстанционното производство, като при разпита си в проведеното открито съдебно заседание на 13.10.2025 г. същото е заявило, че работи в „Слънчев бряг“ АД. Обстоятелството дали физическото лице Д. П. е работило в „Слънчев бряг“ АД в хода на първоинстанционното производство обаче е ирелевантно за конституирането на ответника по делото. Видно от данните по делото приложилото процесната ПАМ лице е шофьор на автокран в „Слънчев бряг“ АД и именно него е следвало да конституира съда в хода на първоинстанционното производство. Не са налице хипотезите на чл. 153, ал. 2 и 3 АПК, тъй като дори физическото лице Д. П. да не заема вече длъжността „шофьор на автокран“ в „Слънчев бряг“ АД, това не означава, че длъжността е закрита, нито, че са отнети правомощията на назначените на тази длъжност лица да прилагат ПАМ от вида на процесната. Предвид изложеното настоящият състав намира, че производството пред административния съд е проведено, а оспореното решение е постановено при ненадлежно конституирана страна. Решението се явява недопустимо. То следва да се обезсили, а делото - да се върне на Административен съд – Пазарджик, за ново разглеждане от друг състав, с правилно конституиране като ответник на приложилото ПАМ лице, в съответствие с изискването на чл. 153, ал. 1 АПК. Тъй като обжалваното съдебно решение е недопустимо съдът не следва да обсъжда изложените в касационната жалба доводи по съществото на спора. При действието на чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение