Решение № 210 от 22.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 327/2009 г.

Решение № 210 от 22.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 327/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Марио Бобатинов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Ц" ООД-г. София, представлявана от М. Д. Д. София срещу въззивното решение от 20.11.08 г. по г.д. № 815/08 г. на СГС, IVа с-в, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 10.12.07 г. по г.д. № 10425/06 г. на СРС, 40 с-в. С последното предявеният от "Ц" ООД срещу "Български н. х. занаяти" ООД частичен иск по чл. 79, ал. 1, предл. I-во ЗЗД за заплащане на сумата 3050 лв., като част от сумата 3286 лв., представляваща стойност на движими вещи-20 бр. метални столове с единична цена 130 лв. на обща стойност 2600 лв. и 7 бр. дървени маси с единична цена 98 лв. на обща стойност 686 лв. е отхвърлен изцяло като неоснователен. Със същото решение е отхвърлен като неоснователен и предявеният в обективно кумулативно съединение частичен иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 9250 лв. като част от сумата 1 146 814 лв., представляваща неустойка за забавено плащане на сумата 3286 лв., както и частичния иск за сумата 7750 лв. като част от сумата 1 080 000 лв., представляваща обезщетение за вреди-пропусната печалба от неизпълнение на договора от 2.06.01 г. Касаторът поддържа в касационната жалба, че въззивният съд в обжалваното решение се е произнесъл на непредявено основание. В тази връзка развива съображения, че предявеният иск черпи своето правно основание в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и по своето естество е кондикционен, обстоятелство което обосновава с произтеклото неоснователно обогатяване на ответника със стойността на предаденото му оборудване, която станала дължима в срока, уговорен от страните по протокола от 2.06.01 г. Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл. 196, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 ПЗРГПК. За да обоснове неоснователност на така предявените искове въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че протокола от 2.06.01 г. има характер на предварителен договор за съвместна дейност между страните, в съдържанието на който не са налице уговорки за съществените условия на окончателен договор за съвместна дейност, каквото е изискването на чл. 19, ал. 2 ЗЗД, поради което този договор е определен от въззивният съд за нищожен по арг. от чл. 26, ал. 1 ЗЗД - липса на esentialia negoti. ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба отменителни основания по смисъла на чл. 281 ГПК приема следното: Материалноправният въпрос, който е от значение за правилността на решението е този относно правното основание на така предявените искове. При тълкуване съдържанието на протокола от 2.06.01 г. при условията на чл. 20 ЗЗД се налага извода, че това е договор, сключен под условие (бъдещо несигурно събитие), а именно бъдещо сключване на договор за съвместна дейност. По делото е безспорно установено, че договор за съвместна дейност не е бил сключен между страните. При положение, че това условие не се е сбъднало по арг. от чл. 25, ал. 1 ЗЗД договора между страните, обективиран в подписания от тях протокол от 2.06.01 г. следва да се счита прекратен, поради което и основанието за разменените престации е отпаднало. Следователно правното основание на първия от предявените в обективно кумулативно съединение искове следва да бъде разпоредбата на чл. 55, ал. 1 предл. 3-то ЗЗД. Въззивният съд е постановил своето решение в противоречие със задължителната практика на ВКС по прилагане на чл. 55 ЗЗД, изразена в ППВС № 1/28.05.1979 г. Ето защо първия от така предявените в обективно съединение искове за сумата 3050 лв. като част от сумата 3286 лв., представляваща стойност на движими вещи - 20 бр. метални столове с единична цена 130 лв. на обща стойност 2600 лв. и 7 бр. дървени маси с единична цена 98 лв. на обща стойност 686 лв. при новото разглеждане на делото следва да бъде разгледан като кондикционен. По отношение на предявените в обективно кумулативно съединение частични искове по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 9250 лв. като част от сумата 1 146814 лв., представляваща неустойка за забавено плащане на сумата 3286 лв., както и частичния иск за сумата 7750 лв. като част от сумата 1 080 000 лв., представляваща обезщетение за вреди-пропусната печалба от неизпълнение на договора между страните от 2.06.01 г. преценката за тяхната основателност е поставена изцяло в зависимост от изхода на делото по първия от предявените в обективно кумулативно съединение частични искове, а именно кондикционния иск за сумата 3050 лв. като част от сумата 3286 лв. Предвид горното обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и поради това, че се налага извършване на нови съдопроизводствени действия на основание чл. 293, ал. 3 ГПК обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС. Водим от горното ВКС-ТК