Решение № 12322 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11583/2018 г.

Решение № 12322 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11583/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Георгиев и М. Георгиева срещу Решение № 129/04.07.2018 г. на Административен съд – Сливен по адм. дело № 276/2017 г., с което е отхвърлено оспорването им на Заповед № 1183/16.11.2006 г. на кмета на община Нова Загора, одобряваща изменението на подробен устройствен план– план за регулация на урегулиран поземлен имот XI-1836, 1837, кв. 74 по плана на гр. Нова Загора на основание § 8 ПРЗУТ. Ответниците Р. Иванов и П. Георгиева, чрез адв. Пейкова, са на становище за недопустимост, евентуално – неоснователност, на жалбата. Претендират разноски. Останалите ответници не вземат участие в процеса. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Потвърдената от съда заповед е издадена от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ЗУТ (в относимата редакция към датата на заповедта), в изискуемата форма по чл. 59, ал. 2 АПК и при отсъствието на съществени пороци от процесуален и материално-правен характер. Неучастието в административното производство по издаване на акта не е нарушение от категорията на съществените, пораждащо отменяемост на заповедта само на това основание. Касаторите са обжалвали същата по съдебен ред, оспорването им правилно е прието от първоинстанционния съд за допустимо и с разглеждането му по същество са реализирали правото си на защита в пълен обем. Административният съд е осъществил контрол за законосъобразност на заповедта на всички основания по чл. 146 АПК. Параграф 8, ал. 1 ПРЗУТ (в релевантната редакция на текста преди изменението му с ДВ, бр. 61 от 2007 г.) урежда самостоятелно правно основание за изменение на плана извън хипотезите на чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, към които не препраща. Според разпоредбата "след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява. Това е основание за изменение на дворищнорегулационните планове при условията и по реда на този закон. Общинската администрация служебно изменя дворищнорегулационните планове по писмено искане на заинтересуваните собственици, като поставя в съответствие новите вътрешни регулационни линии по съществуващите граници на поземлените имоти". Прекратяването на отчуждителното действие е автоматично – вж. Тълкувателно решение № 3/28.03.2011 г. по тълк. дело № 3/2010 г., ОСГК на Върховния касационен съд. При прекратеното отчуждително действие на регулационния план, одобрен със Заповед № 379/21.11.1991 г. на кмета на общината, и липсата на доказателства за уредени сметки по регулация са били осъществени предпоставките по § 8, ал. 1 ПРЗУТ на исканото изменение. Вътрешната регулационна линия на УПИ XI-1836, 1837 към имота на оспорващите е поставена в съответствие със съществуващата граница на поземления имот. Изводите на административния съд относно регулационното положение на имотите, предвижданията на неприложения план от 1991 г. и неуредените сметки по регулация са мотивирано основани на приетата съдебно-техническа експертиза. Затрудняването с възстановената регулация на достъпа до имота на касаторите е неотносимо към материалната законосъобразност на акта за одобряването й. ПИ № 1828 е включен в територията на УПИ XII заедно с имот № 1827, а изискването по чл. 14, ал. 4 ЗУТ за задължително лице (изход) към улица има за обект урегулирания поземлен имот, не съставляващите го поземлени имоти. Макар и затруднен, достъпът е осъществим през имот № 1827 – вж. отговора на въпрос № 2 от допълнителното заключение на техническата експертиза. За разрешаването на този проблем са налице други, уредени от ЗУТ, способи, приложими независимо от разпоредените със заповедта регулационни последици. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК. Неоснователността на касационната жалба е условие за присъждане в полза на ответниците Р. Иванов и П. Георгиева на платените от всеки от тях и заявени в срок разноски за адвокатски хонорар. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение