Решение № 586 от 12.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1781/2008 г.

Решение № 586 от 12.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1781/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218а б. "а" ГПК (отм.). Д. Н. Т. от гр. С. обжалва и иска да се отмени Решение Nо 274 от 23.11.2007 г. по гр. в.. д. Nо 48/2007 г. на Видинския окръжен съд, с което е оставено в сила Решение от 5.06.2006 г. постановено по гр. д. Nо 1014/2005 г. на Видинския районен съд по отхвърления иск за съдебна делба на магазин в гр. В.. Поддържа се, че решението на въззивния съд е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила, отменителни основания по см. на чл. 218б б. "в" ГПК (отм.). В срока по чл. 218г ГПК (отм.) не е постъпило писмено възражение от ответниците - с фирма "М" гр. В. и М. Р. Г. Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Касационната жалба са подадена в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК (отм.), съдържа мотивирано изложение на въведените отменителни основания и е процесуално допустима. С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция е оставил в сила решението на районен съд по отхвърления иск за съдебна делба на магазин в гр. В.., след като на базата на самостоятелни фактически и правни изводи е приел, че ищецът не е доказал наличието на съсобственост по отношение на процесния недвижим имот, подлежаща на съдебна делба. Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 34 ЗС установява, че всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, т. е. за иска да реализира по съдебен ред субективното потестативно право да се ликвидира съсобствеността по отношение на конкретен обект на правото на собственост и превръщането му в индивидуална собственост съгласно уредените от закона способи. Това искане може да бъде удовлетворено ако е налице делима според естеството и предназначението си ОБЩА / съсобствена / ВЕЩ, и искът да е заявен от лице, имащо качеството на съсобственик срещу лицата, съпритежатели на правото на собственост- по арг. на чл. 282, ал. 2 ГПК (отм.) и чл. 75, ал. 2 ЗН във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС. При данните по делото, правилен и законосъобразен е извода на въззивния съд, че с оглед на липса на установена между лицата, страни по делото съсобственост, заявеният иска за съдебна делба следва да бъде отхвърлен. Ищецът Д. Н. Т. е твърдял, че с ответника Е с фирма "М" гр. В. в производство по несъстоятелност/, представлявано от синдик И. С., са съсобственици на следния недвижим имот- магазин гр. В., ул. "Търговска " 35, целият от 121 кв. м., състоящ се от търговска зала, офис, склад, сервизни помещения и обслужващи площи, построен с отстъпено право на строеж върху общинска собственост, при права 1/6 идеална част за него и 5/6 идеални части за ответника. Легитимацията си на съсобственик с посочените права от 1/6 идеална част, Д. Т. е установил с влялото сила Решение от 28. 05. 2005 г. на ВКС, постановено по гр. д. Nо 385/2005 г., с което е обявен за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предварителен договор от 8.03.2000 г., сключен от една страна от Е. Р. М. Г. с фирма "Мирис-90 Р. М." / в несъстоятелност/ и нейния съпруг- М. Р. Г. като продавачи и Д. Н. Т. -като купувач за продажба на 1/6 идеална част / съответстваща на 20 кв. м./ от магазин, находящ се на първия етаж от двуетажна масивна сграда на ул. "Търговска " 35 гр. В., състоящ се от търговска зала, офис, склад, сервизни помещения и обслужващи площи от 121 кв. м., построен с отстъпено право на строеж върху общинско място- парцел XX -442 в кв. 317 по плана на града. С обжалваното решение, зачитайки правата на Д. Т. по отношение на делбения имот- магазин гр. В., ул. "Търговска " 35, целият от 121 кв. м, въззивният съд е отхвърлил заявеният от него иск за делба, като е приел, че липсват доказателства, установяващи факта, че останалите 5/6 идеални части са собственост на посочените като ответници-съсобственици лица: Е. Р. М. Г. с фирма "Мирис-90 Р. М." / в несъстоятелност/ и нейния съпруг - М. Р. Г. Фактическите и правни изводи на съда са обосновани, логични и правилни. Съдът е базирал фактическите си констатации, зачитайки данните по приложените гр. д. Nо 718/2001 г. на Видинския РС, с което, на основание чл. 431, ал. 2 ГПК е отменен НА Nо 152/1999 г./ за признаване право на собственост придобито по приватизационна сделка/ след като искът предявен от Е. "М" гр. В. по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) срещу три физически лица, за признаване, че последните не са собственици на магазина, е отхвърлен. На базата на това съдебно решение съдът прави извод по настоящото дело, че ищецът Д не е доказал, че титулярите в процесната съсобственост са ответниците. За този извод намира основание и в Решение Nо 23/23. 02. 2006 г., постановено по гр. д. Nо 621/2005 г., с което е оставено без уважение искането на Е. "М" за отмяна действията на съдия изпълнител по изп. д. Nо 71/97 г. за извършен въвод във владение на имота в полза на В. Й. и Е. Й., поради влязлото в сила с което искът чл. 336, ал. 1 ГПК (отм.) е бил отхвърлен Правилни и законосъобразни са изводите на решаващия съд, че Договора по чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗППДОбП (отм.), сключен с Общината за продажба на процесния магазин за промишлени стоки от 19.05.1995 г. н може да легитимира ответниците Е с фирма "Мирис-90 Р. М." / в несъстоятелност/ и нейния съпруг- М. Р. Г., след като договорът има характеристиката на предварителен договор, защото в приложение 1 няма индивидуализация на обекта, предмет на сделката. Релевираните доводи с касационната жалба за необоснованост на изводите на съда поради липсата на доказателства, легитимиращи ответниците за собственик на процесния имот, са неоснователни. Констативният НА Nо 152/99 г., издаден на основание договор за покупко-продажба от 19.05.1995 г. с община В. по реда на чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗППДОбП (отм.), квалифициран законосъобразно като предварителен, обосновано не е ценен като годен титул за собственост, както и по причина, че е налице вляло в сила решение, с който същият е отменен по повод на отречени права на собственост на лицето, посочено по акта като собственик. Постановеният от въззивния съд съдебен акт е обоснован и съобразен със закона, поради което и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал. 1 ГПК (отм.) състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия