Решение № 21 от 22.11.2023 г. на ВКС по т.д. № 20228002902703/2022 г.

Производството е по чл. 307 ал. 2 във вр. с чл. 303, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на К. В. Д. за отмяна на на решение №265655 от 08.09.2021 г., постановено по гр.д. №8216/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, І-24 състав. В молбата се твърди, че: 1.) атакуваното решение противоречи на решение №10481/ 22.07.2021 г., постановено по в.гр.д. №1727/2020 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав, – основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК; 2.) вследствие на нарушаване на процесуалните правила молителката е била лишена от възможността да участва по гр.д. №8216/2018 г. на СГС и не е била надлежно представлявана – основание за отмяна по чл.303, ал.1, т. 5 ГПК и 3.) атакуваното решение е постановено при нарушаване на процесуалните правила, тъй като молителката не е била представлявана от особен представител по чл. 29 ГПК – основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК. В молбата за отмяна се твърди, че въз основа на искова молба, депозирана от К. Д. на 12.07.2016 г., с решение №8671/18.12.2019 г. по гр.д. №12695/2016г. на Софийски градски съд са прогласени за нищожни клаузите на чл. 3, ал. 1. чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2, чл. 7, ал. 2, чл. 12, ал. 1, чл. 23, ал. 1 и чл. 23. ал. 2 от сключения между К. Д. и „Юробанк България" АД договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL49738/24.09.2008 г.; клаузите на т. IV, V, VI и VII от допълнително споразумение от 23.03.2009 г. и клаузите на чл. 2, чл.З, чл. 4, чл. 5 и чл.7 от допълнително споразумение от 11.04.2011г. като с решението ответникът.Юробанк България" АД да ми възстанови на основание чл. 55. ал. 1. ЗЗД сумата от 6 469.01 швейц. франка - платена без основание, съставляваща формираната в периода 11.07.2011 г.-11.07.2016 г. разлика между размера на договорената възнаградителна лихва и заплатената такава и сумата от 10 473.23 евро - платени без основание курсови разлики в периода 11.07.2011 г.-11.07.2016 г. В молбата се сочи, че с решение № 10481/22.07.2021г. по в.гр.д. №1727/2020 г. на Софийски апелативен съд, въззивният състав е обезсилил първоинстанционното решение в частта, с която е прогласена за нищожна клаузата на чл. 7. ал. 2 от договора за кредит, отменил е решението и е отхвърлил исковете в частта, в която са прогласени за нищожни клаузите на клаузите на т. IV, V, VI и VII от допълнително споразумение и клаузите на чл. 2. чл. З. чл. 4. чл. 5 и чл. 7 от допълнително споразумение от 11.04.2011 г. като в останалата част САС е потвърдил първоинстанционното решение. В молбата се твърди, че ( след депозирането на исковата молба на К. Д. на 20.06.2018 г.), „Юробанк България" АД е предявила срещу молителката осъдителен иск, въз основа на който е било образувано гр.д. №8216/2018 г. на Софийски градски съд. На ответницата е бил назначен особен представител, който според нея не е защитил интересите й по най-добрия възможен начин и не е обжалвал постановеното осъдително решение №265655/08.09.2021 г.. по гр.д. №8216/2018г. на СГС, чиято отмяна се иска. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е обосновано в молбата със становището за идентичност в предмета на двете влезли в сила съдебни решения в контекста на разясненията, дадени в т. 5 от ТР №7/31.07.2017г. по тълк.д. №7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според които основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл. 303. ал. 1. т. 4. във връзка с чл. 307. ал. 4 ГПК е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. Наличието на поддържаната предпоставката за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е мотивирана с твърдение, че вследствие на нарушаване на процесуалните правила молителката е била лишена от възможността да участва по гр.д. № 8216/2018г. на СГС и не е била надлежно представлявана. В молбата се сочи, че К. Д. от около 10 години живее и работи във Великобритания, като за този факт е била уведомила, както банката, така и държавата в лицето на НАП и НОИ, видно от представената справка от 02.02.2022 г. от НАП за задължителното здравно осигуряване на молителката и от представеното писмо/оферта за превалутиране, изпратено на 19.05.2016 г. по електронен път от г-жа Елена Димова – Дженкова - служител в „Юробанк България" АД, до К. Д.. Според молителката в случая е налице нарушение на процесуалните правила, тъй като по делото СГС не е изискал справка от НАП да бъде предоставена информация относно подадени заявления по чл.40а ЗЗО, нито е поискал от НАП справка за регистрирани трудови договори. Акцентира се върху факта, че СГС е изискал справка от НОИ относно това дали ответницата има регистриран трудов договор, но подобна справка е следвало да бъде изискана от съответната ТД на НАП. а не от НОИ. Отделно в молбата се поддържа, че молителката не е била надлежно представлявана, тъй като назначеният й особен представител - адв. Ирена Пандова, не е била компетентна по този вид дела и не е защитила правата и законните интереси на молителката в пълна степен с оглед изложените бланкетните и необосновани възражения срещу исковата молба, липсата на възражения за наличие на неравноправни, съответно нищожни клаузи от процесния договор за банков кредит, както и неподаването на въззивна жалба срещу постановеното осъдително решение. Изложените по-горе аргументи за наличието на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК се поддържат и по отношения на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК със становището, че вследствие нарушаване на съответните правила, молителката е била или съответно не е била представлявана от лице по чл. 29 ГПК. Подчертано е, че в случай на предприета адекватна защита от страна на адв. Пандова делото е щяло да бъде висящо пред въззивната инстанция и респективно са щели да бъдат уважени възражения за нищожност на клаузи от процесния договор за кредит и за надплатени въз основа на тези клаузи суми. С молбата за отмяна се иска присъждане на разноските, направени от молителката в производството по чл. 303 и сл. ГПК. В срока по чл. 306, ал. 2 ГПК ответникът по молбата „Юробанк България" АД е депозирал писмен отговор, в който твърди, че не са налице поддържаните основания п о чл. 303, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение №265655/08.09.2021 г. по гр. д. №8216/2018 г. на СГС. Претендират се разноски за производството по отмяна. Сочи, че искането за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК е недопустимо, респ. неоснователна, тъй като молбата следва да бъде подадена в тримесечен срок от влизане в сила на последното решение, а към настоящия момент няма второ влязло в сила решение, което да противоречи на друго влязло в сила решение между страните. Отделно се излагат доводи за липсата на обективен идентитет, тъй като в случая не са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. С отговора на молбата за отмяна се оспорват доводите на молителката за наличие на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК като се твърди, че в молбата не е посочено какво е допуснатото от съда нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че СГС е изпълнил всички изисквания на разпоредбите на чл. 37 - 58 ГПК по призоваване на ответницата и размяната на книжата, включително, че съдът се е съобразил с нормите на чл. 46 и чл. 47 ГПК с оглед невъзможността исковата молба бъде връчена лично на ответника или на друго лице. Акцентира се, че в исковата молба е посочен адресът, за който страните са се споразумели, съгласно чл. 31 от договора за кредит. С оглед прогласения принцип в чл. 20а от ЗЗД и свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД банката застъпва становището, че в процесния случай, че молителката като неизправен длъжник, недобросъвестно не е посочила на банката промяната на своя адрес. Що се отнася до поддържаното от молителката основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 6 от ГПК, ответната банка счита същото за недопустимо с твърдението, че разпоредбата на чл. 29 ГПК е неотносима за спора. Отделно се сочи, че молителката напълно неоснователно вменява вина на съдебния състав, че не е избрал подходящ особен представител, тъй като съдът няма правомощията да избере процесуалният представител на страната, а само може да назначи този, който е посочен от съответната адвокатска колегия. В проведеното открито съдебно заседание на 16.10.2023 г. пълномощниците на страните поддържат съображенията, изложени в молбата за отмяна и в писмения отговор. Представени са писмени бележки от пълномощника на молителката, в което се излагат доводи за неоснователност на възраженията на ответната банка. ВКС, Търговска колегия, състав на първо отделение, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира следното: По поддържаното от молителката основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК за отмяна на решение №265655/08.09.2021 г. по гр. д. №8216/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, І-24 състав. С влязло в сила решение №265655/08.09.2021 г. по гр. д. №8216/2018 г. на СГС, ГО, І-24 с-в, чиято отмяна се иска, К. Д. е осъдена да заплати на „Юробанк България“ АД сумата 94 519.63 швейцарски франка, представляваща част от дължима главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL49738/24.09.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.06.2018 г., както и сумата 17 330.73 лв. – разноски по делото. Исковата молба на „Юробанк България“ АД е била депозирана в СГС на 20.06.2018 г. С решение от 18.12.2019 г. по гр.д. №12695/2016г. на Софийски градски съд, ГО, І-19 състав, по иска на К. Д. срещу „Юробанк България“ АД са прогласени за нищожни клаузите на чл. 3, ал. 1, чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2, чл. 7, ал. 2, чл. 12, ал. 1, чл. 23, ал. 1 и чл. 23. ал. 2 от сключения между К. Д. и „Юробанк България" АД договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL49738/24.09.2008 г.. Прогласени са за нищожни и клаузите на т. IV, V, VI и VII от допълнително споразумение от 23.03.2009 г. към договора за кредит и тези на чл. 2, чл.З, чл. 4, чл. 5 и чл.7 от допълнително споразумение от 11.04.2011г. към договора за кредит. С решението ответникът „ Юробанк България" АД е осъден да заплати на К. Д. на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата от 6 469.01 швейц. франка - платена без основание, съставляваща формираната в периода 11.07.2011 г.-11.07.2016 г. разлика между размера на договорената възнаградителна лихва и заплатената такава, сумата от 10 473.23 евро - платени без основание курсови разлики в периода 11.07.2011 г.-11.07.2016 г. и сумата 760 лв. – разноски. Исковата молба е била подадена на 12.07.2016 г. пред СРС. С решение № 10481/22.07.2021г. по в.гр.д. №1727/2020 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 с-в, въззивният състав е обезсилил първоинстанционното решение в частта, с която е прогласена за нищожна клаузата на чл. 7. ал. 2 от договора за кредит, отменил решението в частта, в която са прогласени за нищожни клаузите на клаузите на т. IV, V, VI и VII от допълнително споразумение и клаузите на чл. 2, чл. 3, чл. 4, чл. 5 и чл. 7 от допълнително споразумение от 11.04.2011 г. като САС е отхвърлил исковете в тази част. В останалата му част е потвърдено първоинстанционното решение. Въззивното решение по в.гр.д. №1727/2020 г. на САС е обжалвано с касационни жалби, както от ищцата К. Д., така и от ответника „Юробанк България“ АД. С определение № 50002/04.01.2023 г. по гр.д. № 1337/2022 г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на решение № 10481/22.07.2021 г. по в.гр.д. №1727/2020 г. на САС в обжалваната от ищцата К. Д. негова част. С определение от 27.04.2023 г. касационният състав е спрял производството делото, на основание чл. 631 ГПК вр. с чл. 633 ГПК, до произнасяне на Съда на Европейски съюз по дело С- 117/2023 г. Производството е възобновено с определение от 07.11.2023 г. и понастоящем продължава да е висящо пред ВКС. Съгласно чл. 303 ал. 1, т. 4 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато между страните, за същото искане и на същото основание има постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Според чл. 307, ал. 4 ГПК в случаите по чл. 303 ал. 1, т. 4 ГПК съдът отменя неправилното решение. От изложеното следва, че за да бъде уважена молбата по чл. 303 ал. 1, т. 4 ГПК е необходимо и двете решения, които си противоречат, да са влезли в сила. Решението № 10481/22.07.2021г. по в.гр.д. № 1727/2020 г. на САС, с което молителката обосновава наличието на предпоставките за отмяна на решение №265655/08.09.2021 г. по гр. д. №8216/2018 г. на СГС, не е влязло в сила, поради което в тази й част молбата се явява преждевременно заведена, което обуславя нейната неоснователност. Едва след влизане в сила на решението по спора, образуван по исковата молба на К. Д., молителката би могла да твърди и да обоснове тезата, че конкретни правни въпроси, включени в предмета на двете дела, по които се формира сила на пресъдено нещо, са разрешени от съдилищата по различен начин. Неоснователно е твърдението на пълномощника на молителката, застъпено с писмените бележки, че в случая са налице две влезли в сила решения, доколкото касационният състав е допуснал касационно обжалване на решението по в.гр.д. №1727/2020 г. на САС само в обжалваната от ищцата К. Д. част, но не и в тази, обжалвана от „Юробанк България“ АД. За да е основателна молбата по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е необходимо конкретният спор между страните за същото искане и на същото основание да е решен окончателно с две влезли в сила противоречиви решения. Следва да се има предвид, че в случая не се касае за недопускане на касация по един обективно съединен иск, спорът по който да е решен окончателно. Касационното обжалване от К. Д. обуславя висящност на спора по същото правоотношение, предмет на решението, което се иска да бъде отменено. Спорът между страните за наличието и респективно за размера на задължението на кредитополучателя продължава да бъде висящ след допуснатата касация от ВКС, поради което настоящият състав не може да приложи разпоредбата на чл. 307, ал. 4 ГПК и да преценява правилността на невлязлото в сила решение на Софийски апелативен съд. По поддържаното от молителката основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на решение №265655/08.09.2021 г. по гр. д. №8216/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, І-24 състав. Настоящият състав намира за неоснователна молбата на К. Д. за отмяна на решение №265655/08.09.2021 г. по гр. д. №8216/2018 г. на СГС на поддържаното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК с твърдението, че молителката, вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва по делото, както и че не е била надлежно представлявана. От една страна в молбата за отмяна не се сочат кои процесуални правила са били нарушени от Софийски градски съд, за да се обоснове наличие на причинна връзка между тяхното нарушаване и невъзможността на К. Д. да участва в производството. В молбата и в писмената защита се излагат доводи, че решаващият съд е могъл да предприеме допълнителни мерки във връзка с разпоредбата на чл. 48, ал. 3, изр. посл. ГПК за установяване местоработата на ответницата, без обаче да се твърди, че същата е била в трудови правоотношения в България. От друга страна, от събраните по делото доказателства не се установяват факти, които да са довели до нарушение на правото на участие, поради което и с оглед разясненията, дадени в т. 5 от Тълк. решение №7/31.07.2021 г. по тълк.д. №7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, не може да се направи обоснован извод, че решението, чиято отмяна се иска, е постановено при посочените в чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК обстоятелства. Фактът, че на 19.052016 г. длъжностно лице на банката е изпратило на молителката имейл с оферта за превалутиране не дрогира договорното задължение на кредитополучателя да уведоми банката за промяна в адреса. В исковата молба банката е посочила адрес за призоваване на К. Д. – София, ул. “Опълченска“ № 38, вх. В ап. 14, който адрес фигурира в договора за кредит от 24.09.2008 г. и в допълнителните споразумения от 23.09.2009 г. и 11.04.2011 г.. В чл. 27 от договора за кредит е предвидено, че кредитополучателят, който е променил адреса за кореспонденция (настоящ адрес), е длъжен да уведоми банката, като в противен случай всички съобщения, изпратени на първоначално посочения адрес, се считат за точно и валидно изпратени. Във връзка с върнатото в цялост съобщение с препис от исковата молба и указанието за срока за отговор с отбелязване, че „на горепосочения адрес няма такова лице“, на 07.09.2018г. решаващият съд е разпоредил да се направи справка в ГРАО за адреса на ответницата, както и да се изпълни процедурата по чл. 47, ал. 1 ГПК за връчване на уведомленията. В представената справка от НБД Население е отразено, че адресътв гр. София, ул. “Опълченска“ № 38, вх.В ап. 14 е постоянен и настоящ адрес на К. Д.. След като призовкарят е констатирал при три посещения, че ответницата не може да бъде намерена на този адрес, е залепил уведомление по чл.47, ал. 1 ГПК. С разпореждане от 08.11.2018 г. съдът е постановил да се изиска справка от НОИ за ответницата – има ли регистриран трудов договор, както и да се посочи името и адреса на работодателя. По делото е представена справка за липса на данни за работодател, както и справка за актуалното състояние на трудовите договори от НАП, от която е видно че последният трудов договор на К. Д. в България към 09.11.2018г. е прекратен на 01.04.2011г. С определение от 13.01.2019 г. съдът е назначил за особен представител на ответницата адвокат Ирина Панчева, определена от Софийската адвокатска колегия, която в качеството си на особен представител на К. Д., е депозирала писмен отговор на исковата молба на 15.02.2019 г. и отговор на допълнителната искова молба на 21.05.2019г. Адвокат Панчева е участвала в проведените по делото открити съдебни заседания на 24.06.2019 г. и 07.10.2019г. и е представила писмени бележки. При тези данни, касационният състав намира, че молителката не установява твърдението си, че вследствие на нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва по делото. Съдът е връчил съобщенията и на призовките при спазвате на правилата по чл. 37 и сл. ГПК. Не може да се приеме, че К. Д. не е била надлежно представлявана по делото, доколкото на нея е бил назначен особен представител по реда и при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК и същият е участвал в производството по делото. Подаването, респ. неподаването на въззивна жалба срещу решението е дискреция на особения представител. Несъгласието на молителката с качеството на осъществената правна защита от особения представител, не е основание да се приеме, че същата не е била надлежно представлявана по смисъла на втората хипотеза на чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК. По поддържаното от молителката основание по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК за отмяна на решение №265655/08.09.2021 г. по гр. д. №8216/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, І-24 състав. По същество аргументите на молителката за наличието на предпоставката за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК са аналогични на тези, с които се поддържа искането за отмяна на решението на основание чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК, а именно, че същата не е била надлежно представлявана. В тази връзка изложените по-горе съображения за неоснователност и недоказаност на това твърдение, са относими и за неоснователността на искането по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК. От данните по делото не се установява нарушение от страна на съда при опреД.ето и назначаването на особен представител. Допълнително следва да се има предвид, че в случая особеният представител на К. Д. е бил назначен по реда и при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК, а не при условията на чл. 29 ГПК, което изключва твърдението, че в производството пред СГС молителката е била представлявана от лице по чл. 29 ГПК при нарушаване на съответните правила. С оглед липсата на предпоставките по чл. 303, ал.1, т. 4, т. 5 и т. 6 ГПК молбата за отмяна на решение №265655/08.09.2021 г. по гр. д. №8216/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, І-24 състав, следва да бъде оставена без уважение. С отговора на молбата за отмяна са претендирани разноски за настоящото производство, но такива не следва да се присъждат в полза на ответната банка, тъй като нито са уточнени по размер, нито са представени доказателства за тях. Мотивиран от горното, настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, първо отделение,