Решение № 11122 от 31.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13379/2011 г.

Решение № 11122 от 31.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13379/2011 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община - район Люлин срещу Решение № 3948/12.08.2011 г., постановено по адм. дело № 4155/2010 г. по описа на Административен съд-София град. В касационната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му. Ответникът Андрей Милчев Иванов не изразява становище по касационната жалба. Ответната страна "Искра - 12" АД в депозирано до съда писмено възражение изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е обявил нищожността на заповед № РД-09-148/19.05.2010 г., издадена от гл. архитект на район Люлин - Столична община, с която на основание чл. 99 от АПК е отменено разрешение за поставяне № 1/18.01.2010 г., издадено от гл. архитект на район Люлин - Столична община, с което е разрешено поставянето на преместваеми обекти "5 бр. павилиони за промишлени стоки", № 36, 37, 38, 39 и 40. За да постанови този правен резултат административният съд е приел, че не са били налице изискуемите от закона предпоставки на чл. 99, т. 2 АПК и главният архитект не е бил оправомощен да отмени влязлото в сила разрешение за поставяне на преместваеми обекти. Така постановеното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Административните актове се ползват със стабилитет. С издаването на акта компетентността на административния орган по конкретния въпрос се изчерпва, затова той не може да издаде нов акт по същия въпрос - чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, нито да отмени или измени вече издадения, освен в изрично посочените в закона случаи. Повторен акт, вън от техните хипотези, е нищожен. Разпоредбата на чл. 99 от АПК предвижда възможността влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, да бъде отменен или изменен от непосредствено по - горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, при наличието на посочените в т. 1 до 7 предпоставки С обжалваната пред административния съд заповед, издадена на основание чл. 99, т. 2 от АПК, е отменено разрешение за поставяне на преместваеми обекти, тъй като същото противоречи с материално - правните разпоредби. В случая е налице противоречие между мотиви и диспозитив. Ако разрешението за поставяне е издадено при съществено нарушение на изискванията за законосъобразност, то налице ще бъде хипотезата на т. 1, чл. 99 АПК. Съгласно чл. 100 от АПК искането за възобновяване може да се прави от административния орган, прокурора и Омбудсмана, а не от трето лице, както е в случая, а съгласно чл. 102, ал. 1 АПК това може да стане в едномесечен срок от влизане в сила на разрешението, а в случая са изтекли повече от три месеца. Не е налице и основанието по чл. 99, т. 2 АПК за възобновяване на производството. Основанието по т. 2 от чл. 99 АПК, на което се е позовал административния орган, е откриването на нови доказателства и обстоятелства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната. Административният орган е приел за нови доказателства договорът, с който е учредено правото на строеж в полза на заинтересованата страна Андрей Иванов и издаденото разрешение за строеж № II-365/12.12.2001 г., заедно с одобрените към него проекти и протокол за откриване на строителна площадка и даване на строителна линия и ниво. Същите обаче не могат да се приемат за нови доказателства. По делото е приложен протокол от 12.02.2007 г. за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, който протокол се цитира в оспорената заповед и очевидно е, че този протокол е бил известен на ответника още от датата на създаването му. В същия протокол е отбелязано, че при съставянето му е представено разрешение за строеж № II-365/12.12.2001 г. Поради това, както правилно е приел административният съд, те не могат да се квалифицират като нови доказателства, които да не са били известни на административния орган при произнасянето му по преписката за разрешаване поставянето на преместваеми обекти. С оглед горното обжалваното решение се явява правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение,