Решение № 8263 от 30.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1634/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал.7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) гр.София при ЦУ на НАП срещу решение 6097 от 27.12.2024 г., постановено по адм. дело 934 по описа на Административен съд гр. Хасково за 2023 г. С обжалваното решение е обявена нищожността на ревизионен акт (РА) Р-16002621000443-091-001/09.08.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение 864/21.06.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП гр.София при ЦУ на НАП. Първоинстанционното съдебно решение се обжалва като неправилно с твърдение за постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че изводите на съда, относно валидността на квалифицираните електронни подписи на органа по приходите, издал заповедта за възлагане на ревизията (ЗВР) и заповедите за нейното изменение (ЗИЗВР), както и на органите по приходите, съставили ревизионния доклад (РД) и издали ревизионния акт, са в противоречие с представените по делото удостоверения за квалифицирани електронни подписи на доставчика на удостоверителни услуги. Твърди се, че за всеки от органите по приходите е установено, че са разполагали с квалифицирани електронни подписи за периода, в който е извършено подписването на процесиите актове. Счита, че поставените електронни подписи представляват усъвършенствани електронни подписи , който съгласно чл. 3, т. 11 от Регламент /ЕС/ 910/2014 г. отговарят на изискванията, посочени в чл. 26 от същия. Подписите са създадени от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис , което съгласно чл. 3, т. 23 от този регламент трябва да отговаря на изискванията, предвидени в приложение II към него. На трето място, подписите се основават на издадено квалифицирано удостоверение за електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 15 от Регламент /ЕС/ 910/2014 г. Това удостоверение е издадено от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги и отговаря на изискванията, предвидени в приложение I към този регламент. Изискването електронният подпис на титуляря да се счита за квалифициран електронен подпис по смисъла на този чл. 3, т. 12 от Регламент /ЕС/910/2014 г., е този електронен подпис да е свързан по уникален начин с титуляря на подписа и да може да го идентифицира, което следва да се провери от националния съд. Касаторът излага съображения, че назначените две експертизи за изследване на положените КЕП върху ЗВР, РД и РА неправилно са кредитирани от съда. Първото заключение е оспорено като некомпетентно изготвено, тъй като вещото лице е формирало извод, че документът не е подписан с електронен подпис единствено след извършена проверка в сайта на Държавна агенция Електронно управление , без да бъде извършен никакъв анализ на горепосочените изисквания, които са относими към валидността на електронния подпис. При изготвянето на втората експертиза изобщо не е отчетен фактът, че валидността на електронните подписи следва да бъде преценявана към датите на подписване на съответните документи, които изрично са посочени в отговора на доставчика на удостоверителните услуги. Издадените сертификати на А. А. Д. имат определен срок на валидност от 02.03.2020 г. до 02.03.2021 г., от 01.03.2021 г. до 01.03.2022 г., от 28.04.2020 г. до 28.04.2021 г. до 28.04.2021 г., от 27.04.2021 г. до 27.04.2022 г. на П. С. Д. - от 01.06.2021 г. до 01.06.2022 г., както и на В. Г. Х. - от 28.01.2021 г. до 28.01.2022 г. При тези обстоятелства проверката не е извършена към момента на издаването на ЗВР, РД и РА, а към момента на назначаването на експертизата и това е обосновало извод за невалидност на подписите. Процесуалният представител на ответника никога не е заявявал на вещото лице, че файлът, на който ревизионният акт със съответното име не е подписан с електронен подпис.Твърди, че доказателства за наличие на КЕП на електронен носител са представяни два пъти по делото, тъй като при изготвянето на експертизата вещото лице заяви на много късен етап, че е налице технически проблем с диска, който следва да анализира. Предвид факта, че този диск е представен в началото на съдебното производство, съдът в качеството си на инстанция по същество и в изпълнение на изискванията на чл. 163, ал. 3 от АПК е следвало да установи тази нередност своевременно и съответно да бъде указано представянето на нов диск, което не е сторено. Вещото лице е посочило, че е налице разлика в съдържанието на дисковете, които са представени по делото, тъй като файлът бил различен, но не става ясно на какво се дължи тази разлика и съответно кои файлове са различни. От друга страна, не е извършвана и съответно не е установена промяна в съдържанието на изследваните документи. Заключението на вещото лице, че при проверка на подписите в сайта на техния издател Борика АД е установено, че същите са невалидни, е в абсолютно противоречие с данните за валидност на електронните подписи, получени от същия този издател. Съдът не е кредитирал доказателствата, представени от издателя на електронните подписи като вместо това е дал вяра единствено на заключението на вещото лице. Това поставя под съмнение крайните изводи на съдебното решение, тъй като от изпратените доказателства от третото неучастващо по делото лице е безспорно, че органите по приходите, издали ЗВР, РД и РА са притежавали валидни КЕП. При проверка на подписите в публичния регистър на електронните подписи се установява, че същите са професионални КУКЕП, което означава, че са създадени за служители на организация, в случая на ТД на НАП гр.Пловдив. Съдебното решение съдържа противоречия, тъй като от една страна в него е посочено, че валидирането на електронния документ не представлява изискване за наличие на КЕП, а от друга страна е прието, че именно чрез валидирането се потвърждава валидността на електронния подпис. Твърди, че при полагането на подписа софтуерът проверява дали съответният електронен подпис е валиден. Тази проверка се прави посредством връзка до CRL списък и OCSP /онлайн списък на статуса на сертификатите/. В тези списъци са обявени всички подписи, които са спрени или са невалидни поради изтекъл срок. В случай, че подписът, който се полага върху документа е невалиден, то няма да може да бъде осъществено електронно подписване, каквото в случая безспорно е налице върху документите, положени по делото. Изводът на съда, че не се удостоверява уникалната идентичност на лицето, което е подписало документа, не се обосновава от приложените по делото доказателства, тъй като след отварянето на файловете, които са в pdf - форма, ясно се визуализират поставените електронни подписи като на всеки един от тях ясно се виждат данните, в т.ч. имена, дата на поставяне, период на валидност, издател. В случая е установено по категоричен начин свързването с конкретния служител от ТД на НАП гр. Пловдив и положените подписи в оспорените електронни документи с издаденото удостоверение от доставчика на удостоверителни услуги чрез посочените в него данни - имена, електронен адрес и месторабота /ТД на НАП гр. Пловдив/. Горепосочените факти налагат извода, че са спазени изискванията по чл. 26, букви а) и б) от Регламента, т.е. подписите са свързани по уникален начин с титулярите им и последните могат да бъдат идентифицирани. Въз основа на горните изводи се заявява искане да бъде отменено решението като незаконосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и платена държавна такса за касационна инстанция. Ответникът Дигнити Трейдинг ЕООД, чрез адв. Петков, оспорва касационната жалба като неоснователна по аргументи, изложени в писмен отговор и в съдебно заседание. Пред касационната инстанция с молба от 27.02.2025 г. от Дигнити Трейдинг ЕООД е подадено отново искане /за първи път пред ВАС/ за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, с конкретно формулирани въпроси във връзка с поставения за разглеждане правен спор. Претендира разноски по делото. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение за допустимост на касационната жалба, а по същество изразява становище за нейната неоснователност. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна със събраните доказателства по делото, съобрази наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил ревизионен акт Р-16002621000443-091-001/09.08.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 864/21.06.2023 г. на директор на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице са определени публични задължения в размер на 129 485.16 лв., в т.ч. главница в размер на 114 189.94 лв. и лихва в размер на 15 315.22 лв. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че ревизията на дружеството, с определения предметен обхват е възложена със заповед за възлагане на ревизия Р-16002621000443-020-001/26.01.2021 г. на началник сектор при ТД на НАП гр.Пловдив А. А. Д. (л. 38 л. 39 от адм. д. 776/2023 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград). ЗВР и заповедите за удължаване срока на ревизията и в последствие всички документи от ревизионното производство са връчени по електронен път на ревизираното лице. Процесния ревизионен акт Р-16002621000443-091-001/09.08.2021 г. /л. 72 л. 76 от адм. д. 776/2023 г. по описа на Административен съд гр.Благоевград/ е издаден от А. А. Д. на длъжност Началник на сектор възложил ревизията и П. С. Д., главен инспектор по приходите ръководител на ревизията и е потвърден с решение 864/21.06.2023 г. /л. 19 20 от адм. д. 776/2023 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград/, издаден от държавен служител изпълняващ функциите директор на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП. В хода на съдебното производство на 25.09.2023 г. са представени на електронен носител /CD/ РА, РД и ЗВР, както и доказателства за наличие на КЕП на органите по приходите, издали ЗВР, РД, РА /л. 25 - л. 30 от адм.д.934/2023 г. на АС гр.Хасково/. В изпълнение на разпореждане на съда от системния администратор на Административен съд гр.Хасково е извършена проверка на съдържащите в CD /л. 27/ файлове и подписани ли са те с валиден КЕП. В Констативен протокол от 26.09.2023 г. /л. 33/ системният администратор на Административен съд гр.Хасково е посочил, че в CD-R диска се съдържат 22 бр. файлове. В т. 1 от КП е посочено, че документите в pdf файлов формат представляват копия на електронни документи и не подлежат на валидиране за КУКЕП, като сред тях са: ЗВР /Р-16002621000443-020-001/; ЗИЗВР / Р-16002621000443-020-002/; ЗИЗВР / Р-16002621000443-020-003/; РА Р-16002621000443-091-001/09.08.2021 г. / Р-16002621000443-091-001/; РД Р-16002621000443-092-001/09.07.2021 г. / Р-16002621000443-092-001/. В т. 3 от КП е записано, че документите Електронен подпис на А. Д. стар.docx , Електронен подпис на А. Д..docx , Електронен подпис на В. Х..docx , Електронен подпис на П. Д. стар.docx , Електронен подпис на П. Д..docx , съдържат електронни изображения с данни за електронни подписи, които не могат да бъдат свързани с представените копия на електронни документи в pdf файлов формат. С писма вх. 4202/17.06.2024 г. /л. 176 - л. 183/ и вх. 4802/10.07.2024 г. и приложения към тях /л. 189 - 225/ от процесуалния представител на директора на дирекция ОДОП гр.София, са представени доказателства, свързани с валидността на електронните подписи на органите по приходите, издали ЗВР, РД и РА на електронен и хартиен носител. След произнасяне по допустимостта на оспорването и установяванията по фактите, първоинстанционният съд е извършил проверка относно валидността на ревизионния акт. С оглед на констатациите в тази част е обосновал неговата нищожност поради недоказване на подписването му от посочените като негови издатели органи по приходите с КЕП по реда на Регламент /ЕС/ 910/2014 г. За да достигне до този извод съдът е обсъдил представените по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че е налице различно съдържание на представените в хода на съдебното производство от приходния орган копия на ревизионния акт. Констатирано е, че ревизионният акт е представен по делото като електронен документ още на 25.09.2023 г. и е приет в първото открито заседание, проведено на 10.10.2023 г. От констативен протокол с дата 26.09.2023 г. на системния администратор в Административен съд гр.Хасково е видно, че приложеният диск, съдържа 22 файла, представляващи копия на електронни документи /ЗВР; РД; РА и др./, които не позволяват да бъдат извършени проверки за валидност на електронния подпис. Налични са файлове, които не са подписани с електронен подпис, екранни изображения с данни за електронни подписи, които не могат да бъдат свързани с представените копия на електронни документи, и такива документи, които са в pdf формат, представляващи извлечения от кореспонденция, незаверени с електронен подпис. Съдът е посочил, че след образуване на делото, провеждане на няколко открити съдебни заседания, изготвяне на две експертизи, заключенията по които са еднакви и съдът ги е кредитирал като обективно изготвени в съответствие със събрания писмен доказателствен материал, административният орган е поискал да представи нови доказателства за валидността на електронните подписи. В тази насока е допуснато изслушване на нова експертиза. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице, според което отново се потвърждава, че процесният ревизионен акт не е подписан с КУКЕП. Въз основа на единодушното заключение по всички експертизи, административният съд е приел, че не е необходимо да излага съображения относно наличието или не на разлики в съдържанието на копията на оспорения ревизионен акт. На следващо място първоинстанционният съд е приел, че съществува неяснота относно подписите, с които се твърди, че е подписан ревизионния акт. По делото е представена информация от Борика АД относно издадени удостоверения за КЕП на служителите на НАП: А. А. Д. /2 броя с различни серийни номера с период на валидност от 01.03.2021 г. до 01.03.2022 г. и от 27.04.2021 г. до 27.04.2022 г./ и П. С. Д. /1 брой с период на валидност от 01.06.2021 г. до 01.06.2022 г./. Съдът е направил извод, че от така представената информация не може да се установи с кой точно от подписите на А. А. Д. е подписан оспореният ревизионен акт. Според съда потенциалното наличие на издадени на посочените по-горе лица един или повече електронни подписи при един или повече издатели е ирелевантно, щом конкретният документ, чиято действителност се оспорва, не е подписан с валидни квалифицирани електронни подписи. От факта, че тези лица притежават електронни подписи, не се следва автоматично изводът, че всеки един акт, чиито издатели са те, или електронен документ, съдържащ тяхно изявление, безспорно са подписани с притежаваните от тях електронни подписи. В тази насока съдът се е позовал на Решение на Съда /десети състав/ от 20 октомври 2022 г. по дело C-362/21. Като допълнителен аргумент за нищожност на ревизионния акт, съдът е съобразил и факта, че от информацията на Борика АД е видно, че като титуляр /по смисъла на ЗЕДЕУУ/ на електронните подписи е посочена ТД на НАП гр.Пловдив , каквото юридическо лице не съществува - арг. чл. 2, ал. 2 от ЗНАП и е приел, че при неяснота относно юридическото лице, титуляр на електронния подпис, то не е налице условието по Регламент /ЕС/ 910/2014 г. за свързаност по уникален начин между електронния подпис и неговия титуляр и възможност този титуляр да бъде идентифициран. Съдът е тълкувал изискванията в чл. 4, ал. 1 от Наредбата за удостоверенията за електронен подпис в администрациите, дефиницията на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ във връзка с чл. 3, т. 35 от Регламент /ЕС/ 910/2014 г., разпоредбата на чл. 3, т. 10, 11,12 от Регламент /ЕС/ 910/2014/; чл. 32 и чл. 33, § 1 от Регламент /ЕС/ 910/2014 г., като при това тълкуване е съобразил т. 33 и т.35 от Решение на СЕС по дело C-466/22 и е приел, че в конкретния случай и двете вещи лица след извършване на необходимите проверки на квалифицирани електронни подписи съгласно процедурата, уредена в чл. 32 и чл. 33 от Регламента, вкл. при посочения издател на подписите Борика АД / вещото лице по повторната експертиза/, достигат до извод, че оспореният ревизионен акт не е подписан с валиден КУКЕП. Изложени са мотиви, че макар валидирането на електронния документ да не съставлява изискване за наличието на КЕП, валидирането е процес за проверка и потвърждение на валидността на електронния подпис. Тази проверка е обвързана с данните в сертификата, които позволяват нейното осъществяване. В чл. 3, т. 14 на Регламент /ЕС/ 910/2014 се съдържа дефиниция на удостоверение за електронен подпис , което означава електронен атестат, който свързва данните за валидиране на електронен подпис с физическо лице и потвърждава най-малко името или псевдонима на това лице. Данните за валидиране предпоставят наличието на осъществено такова действие и установяването по безспорен начин на физическото лице, титуляр на електронния подпис. Направен е извод, че в случая не се удостоверява уникалната идентичност на лицето, което подписва документа. Липсата на квалифицирано валидиране от издателя на електронния подпис към момента на полагането му, което е изрично посочено в Приложение 1 към Регламент /ЕС/ 910/2014 г., води и до липса на квалифицирано удостоверение за електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 15 от Регламент /ЕС/ 910/2014 г., съответно това е достатъчно основание, за да се приеме, че електронният подпис не представлява квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 3, точка 12 от Регламент /ЕС/ 910/2014 г. Според съда независимо, че към датата на проверките на вещите лица валидността на сочените от Борика АД подписи е била изтекла, то към момента на действията по проверка е следвало да бъде допустимо валидиране на електронни документи, подписани с електронен подпис, което да позволи установяването на титуляря на подписа, вида на електронния подпис и неговия период на действие. В случая не се установява подобна възможност. В тази насока съдът се е позовал на практиката на ВАС, формирана в следните съдебни актове: Решение по адм. дело 3825/2024 г., VІІІ отд. на ВАС, Решение по адм. дело 11855/2023 г., VІІІ отд. на ВАС, Решение по адм. дело адв. дело 11511/2023 г., І отд. на ВАС, Решение по адм. дело 5027/2023 г., VІІІ отд. на ВАС, Решение по адм. дело 8300/2020 г., VІІІ отд. на ВАС, Решение по адм. дело 4137/2021 г., І отд. на ВАС, Решение по адм. дело 9551/2022 г., І отд. на ВАС. Решението е валидно допустимо и правилно. При постановяването му решаващият състав на административния съд е извършил задълбочена преценка на събраните както в хода на ревизията, така и в рамките на съдебното производство доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност. Съдът, не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като е разгледал всички доводи в жалбата срещу ревизионния акт, направените възражения и е изложил мотиви относно заключенията по изслушаните компютърни експертизи. Съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът има задължение да преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт - дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Първата задължителна проверка, която се извършва е тази относно валидността на акта. При извършването на тази проверка и формиране на крайните изводи за нищожност на ревизионния акт, първоинстанционният съд се е съобразил изцяло с изводите на вещите лица изслушани по делото, които категорично и безпротиворечиво са заявили, че документите в ревизионната преписка не са подписани с КУКЕП. Друг аргумент е и обстоятелството, че е установено от вещото лице по втората експертиза, че от документите и доказателствата, събрани в хода на производството са налице два варианта на ревизионния акт приложен по делото. Тези два варианта са с различно съдържание. Въпреки това и за двата не може да бъде направено успешно валидиране на положените подписи. Това означава, че не може да бъде свързан електронния подпис със лицето, за което се твърди да го е положило. Безспорно е, че длъжностните лица са имали издадени електронни подписи за периода на ревизионното производство и издаването документите в него. Това е видно от двете писма на доставчика на удостоверителни услуги Борика АД, но категорично е установено, че при проверката на тези подписи в последващ момент те не отговорят на изискванията по чл.3, т.12 от Регламент /ЕС/ 910/2014 г., тъй като не може да бъде категорично установена тяхната валидност към момента на полагане на подписа. Споделя се изложеното от решаващият състав на АС гр.Хасково, че поради това по отношение на тях не може да бъде приложена фикцията по чл.25, ал.2 от Регламента за равностойност със саморъчния подпис. Обстоятелството дали документът е издаден като електронен не може да създава съмнения относно неговата валидност, нито към момента на издаването му, нито към всеки следващ момент при извършване на проверка. Принципно правилно в касационната жалба се твърди, че валидността на акта се проверява към момента на неговото издаване. Това е така, но в конкретния случай от изслушаните по делото експертизи е видно, че не може безспорно да се установи дали електронните документи са подписани с КУКЕП към момента на издаването им. Тази проверка би трябвало да е възможна във всеки момент от съществуването на документа, независимо колко време е минало от неговото издаване. Всяко съмнение в тази посока не следва да бъде толерирано още повече, че ревизионният акт създава задължения за ревизираното лице, т.е. той е утежняващ акт и не може задълженията да се основават на съмнения относно валидността и съдържанието му. Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизвоствените правила като не е указал на административния орган, че има проблем с приложения по делото диск със записани на него документи. В административното производство, каквото е и това по ДОПК, жалбата се подава чрез административния орган и той в последствие, комплектована с докумените събрани в ревизионното производство я препраща в съда. Тази опосреденост на подаването на жалбата чрез органа е с цел, този орган да е уведомен за твърденията на жалбоподателя и да комплектова преписката така, че тя да установява неговите законосъобразни действия. Полагането на подпис под документите, които са част от ревизионната преписка, РД и РА следва да бъде безспорно, без значение дали актовете са издадени като обикновени писмени документи или като електронни такива. Следователно задължение на административния орган е било да представи доказателства, че съставените електронни документи, са подписани от посочените в тях като издатели длъжностни лица. Съдът, в изпълнение на служебните си задължения и с предвидените процесуални средства е предоставил възможност на административния орган да установи всички факти и обстоятелства относими към валидността на електронните подписи на длъжностните лице издали РА. Въпреки това, със заключенията по изслушаните по делото експертизи безпротиворечиво е установено, че ревизионния акт не е подписан надлежно с КЕП. В мотивите на съдебния акт са обсъдени доказателстата представени от издателя на електронните подписи. И противно на твърденията на касатора, решаващият състав се обосновава защо не може да приеме, че те удостоверяват валидността на положените подписи от органите по приходите. Настоящата инстанция не констатира и противоречие в мотивите на съдебното решение, относно изискването за валидация, така както се поддържа в касационната жалба. В чл. 3, т. 14 на Регламент 910/2014 се съдържа дефиниция на "удостоверение за електронен подпис", което е електронен атестат, свързващ данните за валидация на електронен подпис с физическо лице. Оттук може да се мотивира извода, че данните за валидация предпоставят наличието на осъществено такова действие и установяването по безспорен начин на длъжностното лице, титуляр на електронния подпис. Причината да бъде прогласен ревизионния акт за нищожен е свързана с обстоятелството, че от доказателствата по делото не се установява той да е подписан надлежно с електронен подпис, което означава че изложените мотиви свързани с валидирането на този подпис са допълнителен аргумент, че и това действие не може да бъде осъществено надлежно, за да се удостовери полагането на подпис. Първоинстанционното решение е съобразено и с мотивите на СЕС по дело С-362/2021 г., според които чл.3, т.12 от Регламент /ЕС/ 910/2014 г. поставя три кумулативни изисквания, за да може един електронен подпис да се определя като КЕП. Първо, електронният подпис да е усъвършенстван електронен подпис, който съгласно чл. 3, т. 11 от Регламента трябва да отговаря на изискванията, посочени в чл. 26; второ, подписът трябва да е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис, което съгласно чл. 3, т. 23 от Регламента следва да отговаря на изискванията, предвидени в приложение 2 към регламента; трето, подписът трябва да се основава на квалифицирано удостоверение за електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 15 от Регламента, като съгласно този текст за това е необходимо удостоверението да бъде издадено от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги и да отговаря на изискванията, предвидени в приложение I към Регламента. Според задължението си, съдът е изследвал наличието на тези предпоставки, като е установил, че документите част от ревизионната преписка ЗВР, РД и РА не са надлежно подписани, така че да се направи категоричен извод за тяхната валидност. Притежаването на валиден КЕП от издателите на съответните актове и надлежното му използване са изведени като абсолютни условия за изясняване на въпроса относно авторството на спорните документи. Въз основа на събраните доказателства по делото, извършените служебни справки и проверки от две вещи лица, съдът правилно е приел, че притежаваните от органите по приходите КЕП не са използвани надлежно и не се установява да са основани на квалифицирани удостоверения за електронен подпис, поради което не отговарят на изисквания на Регламент /ЕС/ 910/2014 г. и Приложение I към него. Въз основа на горното, настоящата инстанция намира,че при постановяване на решението от административния съд не са допуснати нарушения представляващи касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 АПК, които да налагат неговата отмяна. По искането на ответника за отправяне на преюдициално запитване до СЕС: С молба от 27.02.2025 г. Дигнити трейдинг ЕООД заявява и пред настоящата инстанция искане да бъде отправено преюдициално запитване до СЕС, на основание чл. 267 от ДФЕС, относно тълкуване на разпоредбите на чл.3, т. 41 и на чл. 32 и 33, във вр. с чл. 1 от Регламент (ЕС) 910/2014 г. Въз основа на подробно изложени мотиви са формулирани следните въпроси: 1.Каква е правната сила на квалифициран електронен подпис, който не може да бъде валидиран успешно в съответствие с изискванията на чл. 32 и чл. 33 от посочения регламент и следва ли тя да бъде преценявана във всеки отделен случай в зависимост от конкретните причини за такова неуспешно валидиране? 2.Следва ли съгласно правото на Съюза да се приеме,че резултатите от квалифицирано валидиране на квалифицирани електронен подпис, извършено в съответствие с изискванията на чл.32 и чл.33 от Регламент 910/2014 , са решаващи относно валидността на подписа? Алтернативно, могат ли националните съдилища да разгледат и други средства за проверка като например нарочно, неавтоматично писмено изявление относно валидността на подписа, отправено от доставчика на квалифицираното удостоверение до съда, разглеждащ спора, и следва ли такива други средства на проверка да обхващат всички обстоятелства, посочени в параграф 1 на член 32 от Регламент 910/2014 ? Искането е неоснователно. Поставените въпроси от процесуалния представител на ответника по касация не се отнасят до приложение на национални норми, които да противоречат на норма от правото на ЕС. Техният отговор не е пряко свързан с преюдициалния и тълкувателен характер на запитването, а с произнасянето по конкретния спор, което е задължение на националната инстанция. Въпросите касаят начина, по който следва да бъде осъществено доказването в производството, което се урежда от националното право и не касае прилагане на общностни норми, а обсъждането и преценката на доказателствата е задължение на националната юрисдикция. В питането е посочена практика на административни съдилища и едно решение на ВАС, във връзка с извършване на преценка за валидност, като се твърди, че има разминавания в тълкуването на нормите. Цитираната практика, макар и с различно интерпретиране на съюзните норми от административните съдилища не е основание да се отправи преюдициално запитване до СЕС. Нормата на чл. 629, ал.3 от ГПК, предвижда, че касационната инстанция винаги отправя питане до СЕС, "освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение". В конкретния случай чл.3, т.41; чл. 32 и чл. 33 на Регламент /ЕС/ 910/2014 г., чието тълкуване се иска не създават неяснота и съмнения при тълкуването и прилагането им. Отправянето на преюдициално запитване не може да се ползва като средство за преодоляване или отстраняване на съществуваща и/или противоречива съдебна практика. По горните съображения искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. По разноските: При този изход на спора разноски не се дължат в полза на касатора. Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски и не е приложил доказателства за сторени такива пред настоящата инстанция, поради което и съдът не дължи произнасяне в този смисъл. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение