Решение № 1632 от 14.2.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от СТАРТ 3 - 2017 ЕООД, гр. Бургас, с [ЕИК], чрез представител по пълномощие адв. П. Велков от Адвокатска колегия Бургас против Решение 1057/21.02.2022 год., постановено по административно дело 4594/2021 год. по описа на Административен съд София-град. Заявено е твърдение, че първоинстанционното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в подкрепа на което твърдение са развити подробни доводи и аргументи. По мнение на касатора, съдът погрешно е определил извършените от органа действия и формирани в акта волеизявления, като не е съобразил правният им ефект и отражението им за правилното провеждане на административното производство. В подкрепа на твърдението за неправилност на съдебното решение, касаторът е заявил, че не съответства на фактите и действителното положение формираният от съда извод. В съответствие с така развитите възражения е формулирано искане за отмяна на съдебното решение. Претендира се и присъждане на разноски. В съдебно заседание, касаторът не се представлява. Ответникът Председателят на Патентно ведомство на Република България, не изразява становище по оспорването. В съдебно заседание не изпраща представител. Ответникът - ДЖЕ ДЖЕ КОЗМЕТИК К. ТИДЖАРЕТ ООД, гр. Бурса, Република Турция, чрез процесуалния си представител адв. Е. Мустафа от Софийска адвокатска колегия, в писмена молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, доколкото не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и предлага решението като правилно да остане в сила. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспореното съдебно решение е отхвърлена жалбата на дружеството СТАРТ 3 - 2017 ЕООД срещу Решение РС-79-[1]/04.03.2021 год. на председателя на Патентно ведомство на Република България. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна следното: Със заявка 143805/21.11.2016 год., Рафелла ООД е сезирало Патентно ведомство с искане за регистрация на марка RAPHELLA , словна. На 28.07.2017 год. в Патентно ведомство е постъпила опозиция от името на ДЖЕ ДЖЕ КОЗМЕТИК К. ТИДЖАРЕТ ООД, като притежател на по-ранна марка Raphella , рег. 101724 в Турция срещу регистрацията на марката. Опозицията е мотивирана с правно основание чл. 38б, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 12, ал. 5, чл. 12, ал. 6 и чл. 12, ал. 2, т. 7 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО отм.) и твърдението, че стоките, означени с марката се разпространяват на територията на Република България чрез дистрибуторите му Д. Джансу, К. Каймак и техните фирми Баргелло ООД и Рафелла ООД с които има сключени договори. По повод направено искане, с решение от 18.02.2019 год. на Председателя на Патентно ведомство заявката за регистрация на марка вх. 143805/21.11.2016 RAPHELLA, словна е прехвърлена на жалбоподателя СТАРТ 3 - 2017 ЕООД. По повод постъпилата опозиция, в съответствие с разпоредбата на чл. 38г, ал. 1 от ЗМГО (отм.) и след надлежно разменени уведомления между страните и заявени от тях възражения и ангажирани доказателства е постановено решение от 16.12.2019 год. за пълен отказ на регистрация на марка с вх. 143805. Срещу решението за отказ е подадена жалба с вх. 70143685/30.04.2020 год. от СТАРТ 3 2017 ЕООД, като по повод тази жалба, председателят на Патентно ведомство със Заповед 370/07.05.2020 год. е образувал производство и е определил състав по спорове за разглеждане на жалбата. След анализ на заявените от страните становища и събраните доказателства, съставът по спорове е изразил становище, съгласно което, решението на състава по опозиция следва да се приеме за правилно и законосъобразно, поради което, подадената жалба срещу него следва да бъде оставена без уважение на основание чл. 75, ал. 10, т. 5 от ЗМГО. Като е приел така даденото становище за обосновано и съответно на установените фактически обстоятелства и относимите материалноправни норми, председателят на Патентно ведомство е постановил Решение РС-79-[1]/04.03.2021 год., с което на основание чл. 75, ал. 10, т. 5 от ЗМГО е оставил без уважение жалба с вх. 70143685/30.04.2020 год. срещу решение по опозиция срещу регистрацията на марка с вх. 143805 RAFELLА, словна. Решението на председателя на Патентното ведомство е мотивирано с разпоредбата на чл. 12 ал. 6 от ЗМГО (обн. ДВ бр. 98 от 13 декември 2019 г.), съответстващ на чл. 12, ал. 5 от ЗМГО (отм). Съобразен е и § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗМГО (нов), според който този закон се прилага за заявките за регистрация на марки и географски означения, по които няма влязло в сила решение до влизането му в сила. Недоволен от така постановеният акт, заявителя СТАРТ 3 - 2017 ЕООД е оспорил Решение РС-79-[1]/04.03.2021 год. на председателя на Патентно ведомство, по повод което оспорване е образувано административно дело 4594/2021 год. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). С решение 1057/21.02.2022 год., състав на АССГ е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Решение РС-79-[1]/04.03.2021 год. на председателя на Патентно ведомство. За да постанови този резултат, първоинстанционният административен съд на първо място е приел, че оспореното решение е постановено от материално компетентен административен орган, съответства на изискванията за форма и съдържание, като в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. По отношение на материалната законосъобразност на административният акт, съдът е приел, че е изпълнен фактическия състав на чл. 12, ал. 6 от ЗМГО. В подкрепа на този извод, съдът е посочил, че опонентът ДЖЕ ДЖЕ КОЗМЕТИК К.ТИДЖАРЕТ ООД е притежател на по-ранна марка Raphella per. 101724 заявена на 12.12.2013 год. и регистрирана на 13.05.2015 год. в Турция. Процесната марка RAPHELLA, словна е заявена от Рафелла ООД с вх. 143805/21.11.2016 год. Първоинстанционният административен съд е приел, че опонентът е притежател на по-ранна марка, като няма законово изискване по-ранната марка да има действие и по отношение на територията на Европейския съюз, в частност на територията на Република България. Рафелла ООД е подало заявката за регистрация на процесната марка RAPHELLA, словна, като към 25.11.201З год. съдружници в дружеството са К. Каймак и Д. Джансу. Д. Джансу е управител и едноличен собственик на капитала на и на Баргелло ЕООД към 2010 год., а към 2012 год. управител е К. Каймак. Към 2014 год. двама от съдружниците в Баргелло ЕООД са К. Каймак и Д. Джансу. Дружеството СТАРТ 3 - 2017 ЕООД, на което е прехвърлена от Рафелла ООД процесната заявка за регистрация, е вписано в Търговския регистър през 2018 год. с управител и едноличен собственик на капитала Д. Джансу. В административната преписка е приложен Договор за изключително търговско представителство, подписан на 24.02.2014 год. между опонента ДЖЕ ДЖЕ КОЗМЕТИК К. ТИДЖАРЕТ ООД в качеството му на продавач и производител и Баргелло ЕООД, в качеството му на дистрибутор, изключителен търговски представител и купувач, по силата на който последният се задължава да разпространява и продава продуктите на производителя на част от територията на Република България в съответствие с политиката на производителя. През 2016 год. е сключен и безсрочен договор за поверителност между опонента ДЖЕ ДЖЕ КОЗМЕТИК К. ТИДЖАРЕТ ООД и Д. Джансу, в качеството му на дистрибутор. В хода на производството са събрани и данни за внесени от Баргелло ЕООД парфюмни води, произведени от опонента. Доказано е, че в периода преди заявяване на процесната марка /преди 2016 год./ К. Каймак и Д. Джансу, лично или чрез управляваното от тях Баргелло ЕООД са изключителни дистрибутори на територията на Република България на ДЖЕ ДЖЕ КОЗМЕТИК К. ТИДЖАРЕТ ООД, във връзка с произвежданите от последния парфюми и козметика, включително парфюми с търговска марка Bargello . След анализ на събраните по делото доказателствата, съдът е достигнал до извод, за правоотношение, което има характер на представителство/агентство по смисъла на чл. 12, ал. 6 от ЗМГО, като са налице и доказателства за наличие на реално, ефективно и трайно търговско правоотношение, породило общо задължение за доверие и лоялност от страна на заявителя /праводателя му/ спрямо опонента. Съдът е заключил, че е изпълнен фактическия състав на чл. 12, ал. 6 от ЗМГО, поради което е оставил без уважение жалбата срещу решение на председателя на Патентно ведомство срещу регистрацията на марка вх. 143805 RAPHELLA, словна, доколкото отказът е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. При така установената фактическа обстановка, настоящият касационен състав приема решението на първоинстанционния административен съд за валидно, допустимо и правилно. На първо място, настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, относно компетентността на административния орган, относно съответствието на административния акт със законовите изисквания за форма и съдържание, както и относно липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват незаконосъобразност на акта на собствено основание, поради което и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към тези мотиви. По отношение материалната законосъобразност на решението на председателя на Патентно ведомство, настоящият състав приема следното: Както се посочи, административният орган е постановил процесното решение с правно основание чл. 12, ал. 6 от ЗМГО /обн. ДВ бр. 98 от 13.12.2019 год./, съответстващ на чл. 12, ал. 5 от ЗМГО /отм./, която норма указва, че при опозиция, подадена от действителния притежател на марка, не се регистрира марка, когато е заявена от името на агент или представител на действителния притежател без негово съгласие. Както изрично и подробно излага съображения органът, разпоредбата на чл. 12, ал. 6 от ЗМГО е в съответствие с член 6 septies на Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост (Парижката конвенция), както и в съответствие с член 5, параграф 3, б. б) от Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (Директива 2015/2436). Тъй като двете системи на закрила на марката националната, на държавите членки, и европейската, макар и да са автономни, предмет на различна регламентация и с различен териториален обхват, са твърде сходни, практиката на Съда на Европейския съюз по Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (Регламента относно марката на ЕС) е относима и към националната правна система за защита на марката съображение 3 от Директива 2015/2436. С оглед на този произход на разпоредбата на чл. 12, ал. 6 от ЗМГО, следва фактическият състав и съдържанието на понятията в нея да бъде съответно на тълкуването, което е прието за съответните разпоредби от международния акт и от актовете на правото на Съюза. Целта на цитираната разпоредба е да предотврати злоупотребата с марка от агента или представителя на притежателя на марката, тъй като те могат да използват знанията и опита, придобити по време на бизнес отношенията с притежателя на марката, и по този начин да се възползват по неправомерен начин от усилията и инвестициите на маркопритежателя. Това значи, че нейната цел е да защити законните интереси на притежателя на марката като му предостави правото да забрани регистрацията. Анализът на текста на чл. 12 ал. 6 от ЗМГО обосновава кумулативното наличие на следните предпоставки: 1.) опонентът да е притежател на по-ранна марка; 2.) заявителят да има качеството на агент или на представител на опонента; 3.) заявката е на името на агента или на представителя без съгласието на притежателя; и 4.) заявката да се отнася до идентични или подобни знаци и стоки. В случая, първоинстанционният съд и органът правилно са приели, че първият елемент от фактическият състав е налице опонентът е притежател на по-ранната марка Raphella, 101724, заявена на 12.12.2013 год. и регистрирана на 13.05.2015 год. в Република Турция. Обосновани са и изводите, че не е налице законово изискване по-ранната марка да има действие и по отношение на територията на ЕС и конкретно на територията на Република България, в какъвто смисъл са възраженията на касатора. Налице е и изискуемият от разпоредбата характер на правната връзка между заявителя и опонента. Анализът на събраните по делото доказателства формира законосъобразност на извода на административния орган, изцяло споделен и от съда, че заявителя на марката е бил дистрибутор на опонента. Следва да се има предвид, че съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 7 от ДР на ЗМГО, агент или представител" е лице, което действа или трябва да действа в интерес на действителния притежател на марка въз основа на правна или фактическа връзка с него по отношение на стоките или услугите, означени с марката . В съответствие с фактическите установявания, правилни се явяват изводите на първоинстанционният съд, че отношенията дават пълна възможност на заявителя да опознае и оцени стойността на марката, тъй като чрез съдружниците и управителя си участва пряко и непосредствено в нейната търговска реализация. Законосъобразни са и изводите относно наличието на приложените договори за търговско представителство и за поверителност, както и доказателства за предоставяне на стоки от опонента на заявителя за целите на търговката реализация, които доказателства характеризират правоотношенияма именно като представителство/агентство по смисъла на чл. 12, ал. 6 ЗМГО в хипотезата на легалната дефиниция по § 1, т. 7 от ДР на ЗМГО. Обосновано е отчетено и обстоятелството, че управителят/съдружник на дружество Баргелло ЕООД по договора за изключително търговско представителство от 2014 год. не е агент или представител по смисъла на разпоредбата, но в случая е относим действителния характер на отношенията. Приложените по делото доказателства свидетелстват за налично между страните търговско правоотношение, доколкото дружеството Баргелло ЕООД и представляващият го Д. Джансу по силата на договорите са действали за сметка и в интерес на турското дружество, притежател на по-ранната марка. В хода на производството както пред административния орган, така и в хода на съдебното дирене, от страна на заявителя на марката не са ангажирани доказателства за предоставено съгласие от страна на действителния притежател на по-ранната марка, каквото е изискването на правната разпоредба. По отношение на четвъртата кумулативно изискуема предпоставка по чл. 12, ал. 6 от ЗМГО наличието на идентичност или сходство между марките и стоките, следва да се съобразят Методически указания за прилагане на чл. 11 и чл. 12 от ЗМГО (Методическите указания), утвърдени на 27.11.2019 год. от председателя на Патентно ведомство. Съгласно същите, оценката на степента на сходство на марките не трябва да се базира на отделни техни елементи, а следва да се основава на тяхната цялост, взимайки предвид отличителните и доминиращите елементи в състава им. Под отличителен елемент се разбира този елемент в състава на марките, който в най-голяма степен служи за осъществяване на основната функция на марката да отличава стоките и/или услугите на едно лице от тези на други лица. Доминиращ елемент е този, който благодарение на графичното си представяне обуславя общото впечатление, което марката оставя у потребителя. Сравнението между марките включва преценка за наличието на фонетично, визуално и смислово сходство, като степента на сходство зависи от впечатлението, което марките създават в цялост. В настоящият случай, както правилно е приел и първоинстанционния съд е налице сходството между заявената и по-ранната марки, произтичащо от идентичен словен елемент RAPHELLA , единствен в състава на заявената марка, а при по-ранната Raphella е доминиращ и носител на отличителността й. Фонетично, марките съдържат еднакъв брой идентични букви, разположени и подредени по идентичен начин, което обуславя идентичното им звучене при тяхното произнасяне. По отношение на графичното оформление е налице частично съвпадение на общия словен елемент RAPHELLA , който в по-ранната марка е представен в стандартен шрифт с главни букви, а в заявената в специфичен шрифт с първа главна буква и следващи малки. Независимо от наличните различие между сравняваните марки, същите не могат да отрекат визуалното сходство между тях предвид общият им елемент, съдържащ идентични букви, подредени по идентичен начин. По отношение смисловото сходство, следва да се отчете обстоятелството, че сравняваните марки следва да се определят като фантазийни, доколкото думата RAPHELLA няма конкретно значение. С оглед на това, сравняваните марки следва да се определят като смислово сходни. В резултат на така извършеното сравнение на марките следва извода, че е налице сходство между тях, произтичащо от идентичния словен елемент RAPHELLA . Анализът на стоките на сравняваните марки показва идентичност между стоките сапуни, парфюмерия, козметика, парфюмерия и ароматизатори, парфюми от клас 3 на МКСУ за които е заявена процесната марка със стоките парфюмерия, козметика, сапуни от същия клас на по-ранната марка. С оглед така формираните установявания, законосъобразен се явява извода на административния орган, възприет и от съда, относно наличието и на последния кумулативно изискуем елемент от фактическия състав на чл. 12, ал. 6 от ЗМГО, а именно наличието на идентичност или сходство между марките и стоките. В съответствие с така развитите мотиви, настоящият касационен състав приема за правилен и обоснован извода на административния орган, че е изпълнен фактическия състав на чл. 12, ал. 6 от ЗМГО относно наличието на материалноправните предпоставки за отказ за регистрация на заявената марка. Като е достигнал до идентичен правен извод, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,