Решение № 3713 от 2.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7112/2014 г.

Решение № 3713 от 2.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7112/2014 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Ангел Иванов Димитров, действащ като ЕТ "Оазис- Ангел Димитров", чрез пълномощника адв. Стефанов, срещу Решение № 139 от 31.03.2014 г. по адм. д. № 708 по описа за 2013 г. на Административен съд - Велико Търново с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № 041300025 от 8.04.2013 г., на орган по приходите при ТД на НАП- В. Търново, потвърден с Решение № 305 от 10.07.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Търново. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост, нарушаване на материалния и процесуалния закони, които съставляват отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за недоказана реалност на процесните доставки на стоки и услуги като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит на получателя по фактурите. Поддържа се, че спор по наличието на резултат от процесните доставки на услуги няма, спорно е само дали издателите на фактурите-преки доставчици са извършили доставките. Според касатора ненамирането на доставчиците на декларираните данъчни адреси и липсата на технически и персонален капацитет за извършване на доставките не е основание да се откаже на РЛ претендираното право. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Калчев, оспорва жалбата по съображения в писмено становище. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество-неоснователна, поради следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е бил посоченият РА в описаната част. Спорът е бил по реалността на доставките на стоки и услуги, фактурирани от "Яница А. И" ЕООД, "М-Н 2008" ЕООД и "Ин Комерс" ЕООД като първа предпоставка за признаване на ревизираното лице-получател по фактурите на право на данъчен кредит. С РА е прието, че не са налице реално осъществени доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, поради обстоятелството, че нито едно от посочените дружества, нито ревизираното лице са представили доказателства, от които да се установи реално изпълнение на документираните сделки с технологична дървесина. Събраните в ревизионното производство доказателства категорично установяват, че доставчиците нямат материална и кадрова обезпеченост за изпълнение на поетите задължения по представените договори, като тези констатации не са опровергани и в съдебното производство. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че последното, чиято е доказателствената тежест да установи материално-правните предпоставки за признаване на право на данъчен кредит, не е доказало реалността на спорните доставки, съставляваща факт с правно значение. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че в процесния казус правото на приспадане на данъчен кредит е отказано единствено поради факта на ненамирането на доставчиците при извършените насрещни проверки (последните не са открити и от вещото лице по ССчЕ). Както органите по приходите, така и съдът, са анализирали подробно доказателствата, представени от жалбоподателя и тези, приобщени след проверките в на съответните държавни горски стопанства, община Сухиндол и др., при което са констатирани факти, изцяло в противоречие с поддържаната теза от ревизираното лице за реалност на процесните доставки. Такъв извод не може да се направи и от приетата без оспорване съдебно-счетоводна експертиза, която потвърждава установените в ревизионното производство факти на осчетоводяване на фактурите в счетоводството на ревизираното лице и счетоводното отразяване на приходи за РЛ от последващи облагаеми доставки със същия предмет. Правилно първоинстанционният съд е приел, че редовното осчетоводяване на процесните фактури при РЛ не може да замести липсата на доказателства за реалност на доставките на стоки и услуги. Основателно ответникът по касация твърди, че е неотносимо обстоятелство в случая фактът дали ревизираното лице е извършило последващи продажби на дървесина, след като се претендира право на данъчен кредит по фактури, по които не е доказано в действителност притежаване от доставчиците, респективно прехвърляне право на разпореждане с описаните във фактурите стоки. Наличието на банкови преводи също не е решаващо доказателство в подкрепа на твърдението за реално извършени доставки. Материално- правните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит са уредени в чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, като възникването и упражняването му изисква установяване наличието на действително осъществени доставки на стоки и услуги. При действието на посочената правна уредба, за да възникне правото на данъчен кредит по доставките на технологична дървесина, каквито са и процесните, е необходимо да се установи фактическото им извършване от издателя на фактурата. В конкретния случай, съдът обосновано е приел, че не е доказано действителното осъществяване на доставките на технологична дървесина от посочените преки доставчици, само въз основа на обстоятелството, че ревизираното лице е осъществило последващи доставки от вида и количеството на фактурираните. По делото обаче не е установено, че тези доставки са осъществени от преките доставчици. Правилно съдът е приел, че по делото не са представени каквито и да било доказателства за реалното прехвърляне собствеността върху стоката- складови разписки, приемо- предавателни протоколи. Няма данни фактурираната дървесина да е била мерена, претегляна или проверена за съответствие по вид и количество от представител на ревизираното дружество. Противно на твърдението в касационната жалба, притежаването на транспортни средства само по себе си не обосновава извод за използването им за извършване на транспорт на фактурираната стока. Фактът, че технологична дървесина по количество и стойност като фактурираната, не е отразена като постъпила, преработена и експедирана в дневници по чл. 132 от ППЗГ, не е свързан с поведението на преките доставчици, но обосновава извод за получени доставки от касатора. След като не се е установило, че фактурираните доставки на стоки са осъществени от преките доставчици, правилно съдът е приел, че не е доказано наличието на доставки по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и че не са налице материално-правните предпоставки за възникване на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от процесните доставчици. Предвид всичко изложено, оспореното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса, на ответника не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция, защото такова вече е присъдено от първоинстанционния съд в размера по чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният админстративен съд, състав на осмо отделение