Решение № 10903 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5113/2013 г.

Решение № 10903 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5113/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 30/7.03.2013 г., постановено по административно дело № 207/2012 г., Административен съд - Кърджали е отхвърлил жалбата на Лилия Христова Иванова от гр. Кърджали против решение № ПО-38/8.11.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Кърджали, потвърждаващо разпореждане № ПР-668/19.09.2012 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" в РУСО - Кърджали, с което е отменено разпореждане № 34/19.12.2011 г. и е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Лилия Христова Иванова по нейно заявление вх. № МП-19400/8.12.2011 г. Съдебното решение е атакувано с касационна жалба от Лилия Христова Иванова от гр. Кърджали, действаща чрез пълномощника адв. Караманолова. Посочените в нея пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на оспорения съдебен акт и решаване на делото по същество чрез уважаване на първоначалната жалба или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, като се претендира и присъждане на сторените деловодни разноски. Ответникът по касация - директорът на РУСО - Кърджали, не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и предлага отмяна на първоинстанционния съдебен акт. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е валидно, допустимо и правилно, като не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд коректно е установил фактическата обстановка по спора. Със заявление от 8.12.2011 г. Лилия Христова Иванова е поискала да й се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Такава й е отпусната с разпореждане № 34 от 19.12.2011 г., считано от 26.09.2011 г. След извършена проверка на осигурителя "ОЦК" АД Кърджали с процесното разпореждане от 19.09.2012 г. е отменено разпореждането за отпускане на пенсия и такава е отказана на Иванова по съображения, че не отговаря на изискването на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за сбор от осигурителен стаж и възраст 94. Решаващо за този извод е, че осигурителният й стаж от 12 години, 2 месеца и 20 дни през периода 14.09.1977 г. - 4.12.1989 г., когато е работила като лаборант в ОЦК, й е зачетен като втора категория труд, вместо първоначално признатата й първа категория. Недоволна от разпореждането, Иванова го е обжалвала по административен ред, но с атакуваното пред Кърджалийския административен съд решение от 8.11.2012 г. директорът на РУСО - Кърджали е отхвърлил жалбата като неоснователна и недоказана. На свой ред първоинстанционният съд не е уважил сезиралата го жалба на Лилия Иванова срещу решението на директора на РУСО - Кърджали. В мотивите на проверявания съдебен акт са изложени подробни съображения за отсъствие на една от кумулативните изискуемите предпоставки за придобиване право на пенсия от Лилия Иванова в хипотезата на § 4, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на КСО, а именно общият сбор от осигурителен стаж и възраст да е равен на 94, с оглед на което обосновано е приета законосъобразност на оспорения пред съда акт и на отказа на административния орган за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Решението на Кърджалийския административен съд е постановено в съответствие с доказателствата по делото и компетентно изготвеното заключение на назначената съдебна експертиза, както и относимата към казуса материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, че правилно е отказано отпускането на пенсия по реда и условията на § 4, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на КСО. В хода на съдебно-административното производство надлежно е установено, че положеният от жалбоподателката труд на длъжност "лаборант" в ЦЗЛ - спектрална в "ОЦК" АД гр. Кърджали през спорния период от 14.09.1977 г. до 4.12.1989 г. правилно е бил зачетен от пенсионния орган към втора категория труд по условията на т. 10ж от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм.), а не за първа по условията на т. 4а, б. "а" от ПКТП (отм.), както претендира Лилия Иванова, в резултат на което тя не достига необходимият сбор 94, и следователно отказа за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО е правомерен. Действително полаганият от касаторката труд през този период не може да бъде причислен към първа категория по т. 4а, б. "а" от ПКТП (отм.), доколкото няма обективни данни да отговаря на изискванията за изпълняваната работа по тази точка. В случая липсват писмени документи, от които би могло да се извлече извод, че през периода Лилия Иванова е била работник (лаборант) от Централната химическа лаборатория, постоянно или временно заета в цеховите лаборатории на основното производство, и съответно тя не е сред кръга лица, попадащи в обхвата на цитираната норма, което би позволило трудът й през спорния период да бъде категоризиран като такъв от първа категория по тази точка. Няма и доказателства, удостоверяващи същата вредност и тежест на труда й, както при длъжностите и лицата, заети в основните технологични процеси на ОЦК. От горното явства, че през въпросния период жалбоподателката не е полагала труд, попадащ в записа на т. 4а, б. "а" от ПКТП (отм.), както и, че не са налице основания за прилагане на т. 67 от ПКТП (отм.). Противно на твърдяното от касаторовия повереник, първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, дал е надлежни указания на страните и правилно е разпределил доказателствената тежест с разпореждането си от 5.12.2012 г., аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти и обстоятелства от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства и заключението на вещото лице по възложената му експертиза, издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби на КСО и ПКТП (отм.) в съответната редакция, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд - Кърджали е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски няма основание да бъде уважена, а ответникът по касация не е претендирал разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,