Решение № 10192 от 7.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5441/2021 г.

Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Кмета на община Благоевград, против Решение 511/23.03.2021 г., постановено по адм. д. 852/2020г по описа на Административен съд Благоевград, с което е отменена негова заповед 1114/17.08.2020г., с нареждане към Ф. Калаузка да премахне, в 30 дневен срок от влизане в сила на заповедта, незаконен строеж мръсен канал, /излизащ през външната страна на фасадата на сградата, монтиран посредством дюбели и скоби, с дължина около 8 л.м., заустен в общия вертикален щранг на жилищна сграда с идентификатор 04279.615.59.1, в общите части/, извършен в нарушение на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Жалбата, с искане за отмяна на решението като неправилно, се поддържа с входирано на 27.09.2021г. писмено становище от ст.юрк. Янева, като се претендират и разноски по приложен списък. Ответната страна - Ф. Калаузка, не се явява и не се представлява, депозиран е писмен отговор, със съображения за неоснователност на жалбата и с искане за оставяне на решението в сила и присъждане на разноски - 1200 лв. по представен списък, доказани с пълномощно с договор за правна помощ. Представителят на Върховната административна прокуратура преценява касационната жалба допустима и по същество за основателна. Не се споделят изводите на първоинстанционния съд за неяснота в заповедта и за нарушаване правото на защита на извършителя на строежа. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, за която решението е неблагоприятно, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е основателна. В първоинстанционното решение са изложени изводи, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган, въз основа на констативни актове, съставени от длъжностни лица на община-Благоевград, спазена е и изискуемата форма. Позовавайки се на заключението на в.л. по приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съдът е приел, че въпросната канализационна тръба е строеж, по смисъла на § 5, т. 38, във връзка с т. 31 ДР на ЗУТ, за който, не е спорно, че на оспорващата не е издавано разрешение за строеж и изграждането й е незаконно по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Независимо от това, съдът е отменил заповедта, приемайки, че е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като съдържанието й, в частта ва описанието на т.н. мръсен канал, обслужващ кухненския бокс във всекидневната на жалбоподателката, не съответства на заключението по приетата съдебно-техническа експертиза по отношение на разположението на строежа /само по фасадата на сградата/ и дължината му - около 8 м. при установена при огледа обща дължина около 15 метра. Така установеното разминаване между описания в заповедта строеж и изпълнения на място, съдът е преценил като съществено нарушение, тъй като се отразява, както на правото на оспорващата да разбере точно определения за премахване обект, така и на възможността за правилно изпълнение на заповедта, след като, съгласно чл. 35 и чл. 36 от АПК, преди да издаде административен акт, органът е длъжен да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Решението е допустимо и валидно, но неправилно, следва да бъде отменено и вместо това се постанови друго, по съществото на спора от настоящата инстанция, с което да се отхвърли жалбата. Безспорно е налице строеж по аргумент от чл. 147, ал. 1, т. 2 ЗУТ, за изграждането на който не се изисква инвестиционен проект, но е необходимо разрешение за строеж - в случая строежът /В и К инсталация по смисъла на § 5, т. 38 , вр. т. 31 ЗУТ/, е осъществен без такова, поради което е незаконен, изводът на съда е правилен. Не се споделя от настоящия състав констатацията за неясна разпоредителна част на акта, строежът, нареден за премахване, е индивидуализиран в достатъчна степен в заповедта. От изготвения констативен протокол и съдържанието на оспорената заповед е видно, че въпросният мръсен канал, обслужва кухненския бокс във всекидневната на ответника по касация и представлява тръба Ф50, която излиза през външната стена на сградата, като е монтиран по фасадата й посредством дюбели и скоби на сграда с идентификатор 04279.615.59.1 и е заустен в общ вертикален щранг Ф110 мм. Тези обстоятелства са установени и от заключението на приетата по делото експертиза, в която вещото лице е посочило, че тръбата излиза на 40 см над ниво подова плоча на първи жилищен етаж, преминава по югоизточната фасада над ниво плоча на първи жилищен етаж с лек наклон и дължина около 10 м., прави скок от около 50 см. вертикално надолу, влиза през остъклената част над входната врата на вход В и продължава на северозапад по стената на стълбищната клетка, с дължина от около 4.00 м., отново с лек наклон, до включването й във видим вертикален канализационен щранг Ф110 мм. При тези данни, различието в описанието на незаконния строеж по отношение на общата дължина на положената тръба като линейни метри и трасето й, не може да се счете като съществено нарушение. И в актовете на издателя на заповедта и в заключението на експерта, дължините са посочени ориентировъчно, с по-голяма точност от вещото лице, извършило оглед и измервания на място, докато констативният протокол е съставен в отсъствието на извършителя, но са отчетени началната и крайната точка - заустването й във видимия общ вертикален щранг. При това описание на строежа, не са налице съмнения, че е разпоредено цялостното му премахване, още повече, че частично отстраняване не би осъществило възможността за използването му по предназначение за отвеждане на отпадни води. При тази фактическа обстановка, са необосновани изводите на първоинстанционния съд, че е налице разминаване в описателната част на констативния акт и заключението на приетата експертиза, както и между обстоятелствената част и диспозитива на оспорената заповед, което да съставлява съществено процесуално нарушение, което да води до неяснота на заповедта, да е пречка за идентифициране на обекта и което нарушава правото на защита на извършителя на незаконният строеж да разбере какво точно е определено за премахване. Налице е незаконен строеж, установен по надлежен ред след постъпил сигнал на етажната собственост за засягане на общи части на сградата /фасада и стълбищна клетка/, осъществен без строителни книжа - водопроводна инсталация с въведен разрешителен режим, която в случая "обикаля по фасадата, влиза през входната врата и минава по вътрешната стена на входа" /в.л. в с.з. на 24.02.2021г./, вместо да се потърси ефективно строително разрешение от специалист, което да е не само естетически оформено, рационално и щумоизолиращо, но и законно. По изложените съображения решението на първоинстанционният съд, като необосновано и неправилно следва да бъде отменено, с отхвърляне на първоначалната жалба, а на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски - по 100 лв. за защита от юрисконсулт за двете съдебни инстанции, своевременно претендирани и 70 лв. държавна такса за производството пред ВАС, или общо 270 лв., поради което и Върховният административен съд, Второ отделение,