Решение № 16605 от 28.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11162/2012 г.

Решение № 16605 от 28.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11162/2012 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Ангелов Апостолов срещу решение № 972 от 27.04.2012 г. по административно дело № 356/2012 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 1228/28.12.2011 г. на кмета на община Съединение, с която е отказано на Апостолов да бъде освободен от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2012 г. на негов имот, находящ се в с. Правище, община Съединение. От изложените в жалбата твърдения се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. По делото е подадена и частна жалба от кмета на община Съединение срещу определение № 1727/29.06.2012 г. по адм. дело № 356/2012 г. по описа на АС - Пловдив, с което е отхвърлено искането на частния жалбоподател за допълване на решението в частта за разноските. Ответникът по касационната жалба - Кметът на община Съединение, чрез процесуален представител, в писмено становище оспорва жалбата и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева. Ответникът по частната жалба - Димитър Ангелов Апостолов, в писмено възражение оспорва жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете жалби. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 АПК, приема за установено следното: По касационната жалба: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Димитър Ангелов Апостолов против заповед № 1228/28.12.2011 г. на кмета на община Съединение, с която е отказано на касатора да бъде освободен от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2012 г. на негов имот, находящ се в с. Правище, община Съединение В мотивите си съдът е приел, че имотът, за който се претендира освобождаването от такса за сметосъбиране и сметоизвозване е деклариран от жалбоподателя с декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 1510190/23.09.1998 г. по партида № 5606084545002 и представлява празно дворно място в регулационните граници на с. Правище, Община Съединение, съставляващо УПИ I-419, кв. 30 с площ на земята от 1160 кв. м. Този имот попада в границите на района за сметосъбиране и сметоизвозване на Общината съгласно Заповед № 982/28.10.2011 г. на Кмета на Община Съединение - приета като доказателство по делото. Жалбоподателят е декларирал, че същият имот не е ползван до момента и няма да се използва през цялата 2012 г. като към декларацията не са приложени копие на удостоверение от ВиК, удостоверяващо, че за този имот е спряно подаването на вода и копие на удостоверение от Електроразпределение, удостоверяващо, че за този имот е спряно електрозахранването. Според съда при непредставяне на въпросните удостоверения, жалбоподателят не е доказал фактическите основания за освобождаването му от заплащане на местни такси за процесния имот в съответствие с чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ. Съдът е приел за неоснователни изложените от касатора доводи, че той няма как да представи исканите с декларацията удостоверения, че за имота е спряно водоподаването и електрозахранването при положение, че имотът въобще няма ток и вода. Според АС - Пловдив за жалбоподателя е съществувала възможност да удостовери последните обстоятелства посредством исканите от общинска администрация документи, съответно за него тогава биха били налице всички предпоставки за освобождаването му от такси за сметосъбиране и сметоизвозване. Като не е представил исканите удостоверения, същият не е доказал по надлежен начин, че имотът не се ползва, следователно за него не са били налице и фактическите основания за освобождаване от такса битови отпадъци. Така постановеното решение е правилно. Общинският съвет, съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ, определя с Наредбата по чл. 9 от ЗМДТ реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. В тази връзка приложимата към конкретния казус норма е тази на чл. 23а от Наредбата за определянето и администрирането на местни данъци, такси и цени на услуги на територията на Община Съединение. Според ал. 2 на цитираната разпоредба за освобождаването от такси за сметосъбиране и сметоизвозване се изискват освен декларация по образец, каквото е представил жалбоподателя, и въпросните две удостоверения от В и К и Електроразпределение. С изискващите се удостоверения се доказва, че имотът не се ползва. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че представянето на въпросните удостоверения му е вменено неправомерно. Законодателят, с нормата на чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ, е делегирал на съответния Общински съвет правото да приеме ред, по който да бъдат упражнявани правата на гражданите за освобождаването им от заплащане на местни такси. В конкретния казус това е станало именно с нормата на чл. 23а от Наредбата. Неоснователно е и възражението на касатора, че разпоредбата на чл. 23а от Наредбата противоречи на ЗМДТ. В правомощията на Общинския съвет е да определи както реда за освобождаване от заплащане на такса битови отпадъци, така и документите, които следва да се представят за доказване на обстоятелството, че имотът не се ползва. По делото не се спори, че Димитър Апостолов не е представил изискващите се съгласно наредбата по чл. 9 удостоверения, с които се доказва че имотът не се ползва през съответната година. При правилно установени факти съдът е направил обосновани и правилни правни изводи за законосъобразност на оспорения акт. Правилен е изводът на съда, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на акта, както и че не са нарушени разпоредби на ЗМДТ. Неотносимо в конкретния случай е възражението на касатора, че съдът е тълкувал неправилно разпоредбата на чл. 71, т. 1 ЗМДТ, доколкото освобождаването от такса битови отпадъци е поискано на основание чл. 8, ал. 5 ЗМДТ, поради неползване на имота през съответната година, а не на основание чл. 71, т. ЗМДТ, поради факта, че услугата сметосъбиране и сметоизвозване не се предоставя от общината. Обстоятелството, че съдът не е коментирал в мотивите си писмо от Омбудсмана до касатора е неотносимо към правилността на обжалванато решение, доколкото съдът не е обвързан от становището на омбудсмана по определени въпроси. Предвид изложеното като е приел, че обжалваният административен акт е законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него, АС - Пловдив е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на съдебни разноски. Същата обаче следва да се остави без уважение, тъй като е недоказана - по делото не са представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева. По подадената частна жалба: Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна. С обжалваното определение съдът е отхвърлил искането на кмета на община Съединение, направено чрез процесуалния му представител - адв. Колев, за допълване на решение № 972/27.04.2012 г. по адм. дело № 356/2012 г. по описа на АС- Пловдив, в частта за разноските. За да постанови този резултат съдът е приел, че разноските са поискани своевременно, но тъй като до приключване на последното заседание в първата инстанция не е представен списък със разноските, то разноски не следва да се присъждат. Съгласно разпоредбата на чл. 80 ГПК, приложима субсидиарно, с оглед препращащата норма на чл. 144 АПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. А по силата на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока на обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В конкретния случай е било направено искане за допълване на решението в частта за разноските, а не за изменение на решението в тази част. Липсвало е произнасяне на първоинстанционния съд по направеното искане за присъждане на разноски. Следователно в настоящата хипотеза разпоредбата на чл. 80 ГПК не може да намери приложение, тъй като се касае за допълване, а не за изменение на решението в частта за разноските. Ето защо като е приел, че искането е неоснователно и го е отхвърлил, предвид разпоредбата на чл. 80 ГПК, съдът е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен като вместо него бъде постановен друг, с който касатора бъде осъден да заплати на община Съединение сумата от 100 лева - съдебни разноски за първата инстанция - платено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 235, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,