Решение № 10764 от 1.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10656/2016 г.

ВАСII отделение01.09.2017 г.докладчик Мартин Аврамов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1034/12.07.2016 г. по адм. дело № 170/2016 г. на Административен съд - Б.. ОСЪЖДА Агенцията по геодезия, картография и кадастър да заплати на Р. К. Е. и С. С. Е. сумата от 300 (триста) лева разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 10764 от 1.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10656/2016 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК.

Началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър - Б. обжалва Решение № 1034/12.07.2016 г. по адм. дело № 170/2016 г. на Административен съд - Б., с което е отменено изменение на кадастралната карта и регистри на гр. Д., състоящо се в коригиране на границата между имот с идентификатор 21498.351.458 и имот с идентификатор 21498.351.459, извършено от СГКК - Б..

От ответниците Р. К. Е. и С. С. Е. са на позиция за неоснователност на оспорването, Н. Т. Е. не изразява становище по него.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

  1. Предмет на отменения от съда административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК е изразеното чрез действията на органа по кадастъра изменение на КККР относно кадастралната граница между посочените имоти в изпълнение на влязло в сила Решение № 1706/28.04.2014 г. на Районен съд - Р. по гр. дело № 172/2013 г., с което е признато за установено, на основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР, по отношение на Р. Е. и С. Е., че към момента на одобряване на действащите КККР на гр. Д. Н. Е. е собственик на 11.42 кв. м., които представляват чупката по скица на ПИ № 3614/25.02.2013 г. на СГКК - Б. към ПИ № 458 с площ от 555 кв. м., а за неразделна част от решението е обявена комбинираната скица, изготвена по назначената в производството техническа експертиза.
  1. При изпълнение на влязло в сила съдебно решение измененията в КККР се извършват без издаване на заповед - чл. 53а, ал. 1, т. 1 ЗКИР. Критерият за законосъобразността на обективираното чрез действие волеизявление на органа по кадастъра в тази хипотеза е дали изменението съответства на отразяването на границата според решението на гражданския съд, в частност - на изобразяването на тази част от границата на скицата към него.
  1. Решаващият извод на административния съд, с който подобна съгласуваност е отречена, е правилен.

а. Приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза е констатирала различие между изготвената скица-проект за изменение на КК и имотната граница (конкретните му проявни форми са изяснени от експерта и допълнително при изслушването му в открито съдебно заседание на 15.06.2016 г.), определена с решението на районния съд и скицата на вещото лице, като на комбинираната скица към заключението е изобразено местоположението на границата съответно по КК, при чието одобряване е допусната грешка, обжалваното изменение и влязлото в сила решение по спора с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР.

б. При липсата на причини за дискредитиране на заключението основаването на фактическите установявания на съда върху него не нарушава правилото по чл. 202 ГПК вр. чл. 144 АПК за оценката му. Ако касаторът е считал констатациите на експерта за непълни, неясни или недостоверни, той е разполагал с възможността да оспори заключението и да направи искане за допускане на допълнителна или повторна експертиза.

  1. Неправилното ситуиране на границата между двата имота по повод на разрешения спор за собственост е израз на противоречие между изменения кадастър и действителното правно положение, установено с решението на гражданския съд (което следва да бъде зачетено - чл. 297 ГПК вр. чл. 144 АПК). Съществуването му обуславя материалната незаконосъобразност на акта на органа по кадастъра, тъй като промяната в КК с разпоредения предмет не осъществява фактическото основание по чл. 53а, ал. 1, т. 1 ЗКИР.
  1. Главният касационен довод за несъответствието между диспозитива на решението на гражданския съд и скицата към него е неотносим към правилността на съдебния акт, оспорен в настоящото производство. Той е и вътрешно противоречив. Тезата за неразбираемост на решението по чл. 53, ал. 2 ЗКИР до степен да породи нищожността му не е съвместима с твърдението, че то е изпълнено точно. В случай, че за административния орган не е била ясна волята на съда относно параметрите, в които е необходимо изменението на кадастъра, тогава е следвало да не го процедира с указание до заявителя, че до разрешаването на въпроса за действителната воля на съда или валидността на решението по инициатива на страните по гражданското дело съдебното решение е обективно неизпълняемо.
  1. Законосъобразното приключване на административното производство по заявлението на Н. Е. предполага коригиране на границата между поземлените имоти съобразно положението й на скицата към решението на Районен съд - Р.. При евентуално последващо постановяване от общия съд на решение по тълкуването по реда на чл. 251 ГПК или произнасяне на въззивния съд по искане за обявяване на нищожност на съдебното решение новонастъпилият юридически факт трябва да бъде зачетен чрез привеждането на кадастъра в съответствие с изяснената воля на съда или новото решение по установителния иск.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение

Цитирани разпоредби

1