Решение № 16388 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5069/2013 г.

Решение № 16388 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5069/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния (АПК). Образувано е по касационна жалба на Бедри Шуаиб Халибрям, с. Гургулица, община Момчилград, срещу решение № 31 от 08.03.2013 г. на Административен съд, гр. Кърджали, постановено по административно дело № 224/2012 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Халибрям срещу заповед № 323 от 11.12.2012 г. на началника на Районно управление "Полиция", гр. Момчилград, с която на основание чл. 155, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия са му отнети разрешения за носене и употреба на огнестрелно оръжие. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че решението е постановено при грубо нарушение на чл. 142, ал. 2 АПК. Съдът отказал да вземе предвид факт, който води до отпадане на материалноправното основание за издаване на оспорената заповед, а именно прекратяването на образуваното досъдебно производство поради липса на престъпление. Установяването на този факт води до изначална невъзможност на касатора да бъде вменена наказателна отговорност. Подробно излага становище по характера на престъплението, за което е образувано досъдебното производство, и значението на установената липса на престъпление. Счита, че съдът неправилно тълкувал липсата на отбелязване на факта на влизане в сила на прокурорското постановление, с което досъдебното производство е прекратено. Не отчел характера на прокурорските актове, както и не указал на жалбоподателя необходимостта от установяване на факта на влизане в сила на прокурорския акт, съответно неизискал сам необходимата му информация. С това съдът се отклонил от задължението си по императивна правна норма да вземе предвид всички новонастъпили до приключване на устните състезания факти. Това нарушение е довело до неправилно прилагане на материалния закон - чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Игнорирайки отпадането на материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед и тяхната липса съдът постановил решението си в противоречие с фактите по делото. Съдебното решение не се подкрепя от доказателствата по делото и противоречи на установените факти. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което отмени оспорената заповед. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Иван Бояджиев, Адвокатска колегия, гр. Кърджали. Ответникът по касационната жалба - началникът на Районно управление "Полиция", гр. Момчилград, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно приел, че последващото прекратяване на досъдебното производство е без правно значение за законосъобразността на оспорената заповед. Прокурорският акт не се ползва със стабилитета и обвързващото действие на влязла в сила присъда, поради което не следва да се квалифицира по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК. правилна е преценката на съда, че за касатора е налице възможност да подаде ново заявление за издаване на разрешение, при което органът ще подложи на нова преценка релевантната към съответния момент фактическа обстановка. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че на Халибрям били издадени две разрешителни за носене и употреба на огнестрелно оръжие - серия Кж, № 074269 от 20.09.2006 г. и № 0238885 от 19.10.2012 г., две разрешителни за съхранение на оръжие - № 105 от 11.09.2012 г. и № 138 от 19.10.2012 г. На 27.11.2012 г. на касатора била извършена проверка за спазване на изискванията за Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, при която контролните органи установили, че разрешените оръжия се съхраняват не на посочения в разрешителните адрес, както и че за определени боеприпаси не е налице документ за произход. За резултатите от проверката била образувана преписка ЗМ 138/2012 г. Във връзка с резултатите от проверката, на 10.12.2012 г. било образувано досъдебно производство № 138/2012 г. срещу касатора за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК). На 11.12.2012 г. началникът на Районно управление "Полиция", гр. Момчилград, издал оспорената заповед № 323, с която на основание чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ и поради образувано ЗМ № 138/2012, отнел разрешения за носене на ловно и бойно оръжие серия Кж, № 074269 от 20.09.2006 г. и № 0238885 от 19.10.2012 г. В хода на съдебното производство било представено постановление от 06.02.2013 г. на районен прокурор в Районна прокуратура, гр. Момчилград, за прекратяване на дознание № 138/2012 г. на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и поради факта, че деянието не съставлява престъпление. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, в т. ч. фактически и правни основания за издаване, и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел, че заповедта е в съответствие с материалноправните разпоредби - чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ. Към датата на издаване на оспорената заповед срещу Халибрям е било образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер. Приел, че последвалото прекратяване на наказателното производство не е нов факт по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, поради което не може да доведе до промяна на извода за законосъобразността на оспорената заповед. Въз основа на това направил извод, че оспорената заповед е законосъобразна и отхвърлил жалбата. Този извод на съда е правилен. По делото няма спор за факти. Съдът установил прецизно релевантните за предмета на спора факти и касационната инстанция ги приема за доказани така, както са изложени по-горе. Спорът по делото е досежно преценката на съда на тези факти и относно приложението на материалния закон. Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено и при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Основният довод на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила е за нарушение на чл. 142, ал. 2 АПК. Нормата определя въз основа на кои факти съдът трябва да направи преценката си за законосъобразност на оспорения административен акт като дава възможност на съда да цени и нови факти от значение за делото, установени към момента на приключване на устните състезания. Според касаторът прекратяването на наказателното производство, образувано срещу него, е именно такъв нов факт, който съдът, в нарушение на правилото на чл. 142, ал. 2 АПК не ценил. Така формулиран доводът на касатора изисква установяване на фактическия състав на релевантната правна норма - чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ. Съгласно чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ издаденото разрешение се отнема при настъпване на обстоятелството по точка 2 на чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ. Точка 2 визира два факта - осъждане за умишлено престъпление от общ характер и образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер. Безспорно, относима за предмета на спора, е хипотезата на образувано наказателно производство. Следователно законодателят е приел, че юридическият факт, при настъпването, на който разрешителното следва да бъде отнето, е образуването на наказателно производство. Законодателят не обвързва този юридически факт с последващ резултат от наказателното производство. За него самият факт на образувано производство е достатъчно основание да бъде отнето разрешителното. Поради това приключването на наказателното производство, независимо дали с постановление за прекратяване или с повдигане на обвинение пред съда, както правилно приел и съда, е ирелевантен факт за законосъобразността на оспорената заповед. Приключването на наказателното производство с постановление за прекратяване поради липса на престъпление не заличава с обратна сила факта на образуване на наказателното производство. Този факт продължава да съществува в правния мир, а именно той е правнорелевантен за законосъобразността на заповедта за отнемане на разрешителното. С оглед на така установения фактически състав на относимата правна норма доводите на касатора, свързани с "изначалната невъзможност" да му бъде вменена наказателна отговорност е неотносим, тъй като този факт не е релевантен. Видно от изложеното като не е ценил факт, който не е от значение за делото, съдът не е допуснал нарушение на чл. 142, ал. 2 АПК. Тъй като приключилото с прекратяване поради липса на престъпление наказателно производство срещу касатора не е релевантен за законосъобразността на оспорената заповед факт съдът не е допуснал и нарушение на материалния закон, а и направените на основата на релевантните и доказани факти и обстоятелства негови фактически изводи са обосновани. Видно от изложеното обжалваното решение е правилно. Релевираните от касатора отменителни основания са неоснователни. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора съдът следва да остави без уважение искането на касатора за присъждане на разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд