Решение № 6216 от 08.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2637/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция  „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (Д „ОДОП“) - Варна при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), приподписана от упълномощения юрк. Д. Стефанова, срещу Решение № 11510 от 23.10.2025 г., постановено по адм. д. № 1454 по описа на Административен съд - Варна (АС - Варна) за 2024 г., поправено с Определение № 14416 от 23.12.2025 г. и Определение № 1666 от 11.02.2026 г., постановени по същото дело (формално некоректно по арг. от чл. 175 АПК), в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р-03000323005199-091-001 от 13.03.2024 г. (РА), издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на НАП (ТД на НАП) - Варна, изменен с Решение № 80 от 06.06.2024 г., издадено от настоящия касационен жалбоподател, в частта му за установен (според възприетото от първоинстанционния съд) корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) на „Свети Свети Константин и Елена Холдинг“ АД („Св. Св. Константин и Елена Холдинг“ АД), с ЕИК 813194292 за 2016 г. за разликата над 3818,78 лв. до 23982,20 лв. Наред с това, касационният жалбоподател е осъден да заплати на дружеството разноски в размер на 2023,49 лв. за първоинстанционното производство. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно в обжалваната му част поради постановяването му при наличие на трите касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК предвид релевираните доводи. Оспорва се направеният от съда извод да кредитира заключението на вещото лице, изпълнило назначената допълнителна съдебно-оценителна експертиза (СОЕ) с аргументи, че АС – Варна не е изложил мотиви защо не кредитира ангажираната експертиза в рамките на ревизионното производство. Настоява се, че съдът не обсъдил също така дали в допълнителното заключение на СОЕ е приложен правилно методът на увеличената стойност (МУС). В допълнение се подчертава, че вещото лице, което е изготвило тази експертиза е работило по нормативни актове, които не са относими за съответния изследван период, както и съгласно неприложима, според касационния жалбоподател, методика в Приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Излагат се доводи и относно неправилно прилагане на МУС от страна на експерта, както и въобще за неприложимост на този метод в конкретния случай. Административният съд погрешно постановил диспозитив за данъчно задължение в по-малък размер в частта на РА за отречените доставки на услуги от „Афера“ ЕООД, което противоречало на мотивите му за отхвърляне на оспорването на „Св. Св. Константин и Елена Холдинг“ АД в тази част. По така изложените съображения моли за отмяна на съдебното решение в обжалваната част. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции по спора. В двете съдебни заседания пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът – „Св. Св. Константин и Елена Холдинг“ АД, чрез упълномощения адв. К. Желев, оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор, в който по същество на оспорването моли за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. В двете съдебни заседания пред настоящия съд не се представлява. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на съдебното решение в обжалваната му част на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен в обжалваната част, предвид което следва да се разгледа досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по съображения, свързани с допустимостта на съдебното решение в обжалваната част. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - Варна е бил РА № Р-03000323005199-091-001 от 13.03.2024 г., издаден от М. Добрева, на длъжност началник на сектор – орган, възложил ревизията и Й. Р. Николова, на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, с който е направено намаляване на декларираната за 2016 г. данъчна загуба на „Св. Св. Константин и Елена Холдинг“ АД от 804332,23 лв. на 543635,23 лв., без да се установяват задължения за внасяне. Ревизионният акт е бил предмет на обжалване по реда на Глава осемнадесета от ДОПК. С Решение № 80 от 06.06.2024 г., издадено от директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП са потвърдени изводите на ревизиращите органи относно увеличението на счетоводния финансов резултат (СФР) на настоящия ответник по касация поради отречените на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО разходи в размер на 8000,00 лв. към доставчика „Афера“ ЕООД и направеното увеличение на СФР с допълнителни 231822,00 лв. по реда на чл. 16, ал. 1 ЗКПО - в резултат на определена в хода на ревизионното производство пазарна цена на 33 отчуждени от дружеството паркоместа. Решаващият орган възприел в мотивите си незаконосъобразност и необоснованост на РА само в частта, с която СФР на дружеството е преобразуван в посока увеличение чрез включване на приход от 20875,00 лв. на основание чл. 16, ал. 1 ЗКПО, представляващ разликата между продажната цена на правото на придобиване на посочен в РА лек автомобил и установената от ревизиращите органи пазарна цена на този автомобил. При така изложените мотиви, в диспозитива на решението на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП се констатират в табличен вид данъчни задължения за внасяне и възстановяване по РА в размер на 0,00 лв. и „данъчни задължения“ за корпоративен данък за 2016 г. в размер на 26069,70 лв., без прилежащи лихви, които решаващият орган изменя на 23982,20 лв. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна първоинстанционният съд приел, че спорният РА е валиден акт, издаден от компетентни органи, след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган. Отхвърлил възраженията на настоящия ответник по касация за неспазване на срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК, като приел, че за данъчните задължения по ЗКПО за 2016 г. преклузивният срок не е изтекъл. По приложението на материалния закон разгледал законосъобразността на извършеното увеличение на СФР с отчетените текущи счетоводни разходи по издадени от „Афера“ ЕООД фактури по реда на чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО и отхвърлил жалбата в тази ѝ част. Мотивирал се с аргументи за недоказано в хода на съдебното производство реално осъществяване на доставките от посочения доставчик. Относно направената корекция по реда на чл. 16, ал. 1 ЗКПО в цената на продадените от ревизираното лице самостоятелни обекти – 33 паркоместа в жилищен комплекс „Есенсия“, находящ се в гр. Варна, курортен комплекс „Св. Св. Константин и Елена“, първоинстанционният съд приел жалбата за частично основателна в тази ѝ част. Изводът си основал на установяванията в заключението на приетата допълнителна СОЕ в съдебното производство, която определила пазарната стойност на процесните обекти по МУС. Административен съд - Варна кредитирал това заключение като обосновано, с оглед конкретните характеристики на оценяваните имоти и спецификата им. Позовал се на установените в него пазарни цени на имотите, за да приеме, че СФР на „Св. Св. Константин и Елена Холдинг“ АД следва да се увеличи със сумата от 30187,80 лв., представляваща разликата в цената по нотариалния акт и установената от вещото лице пазарна цена на имотите, като определил данъчния резултат на дружеството за 2016 г. да е годишен корпоративен данък – 3018,78 лв., внесен – 3850,87 лв., дължим за внасяне – 12547,00 лв. По тези съображения съдът счел, че РА, изменен с решението на решаващия орган е законосъобразен в частта за установен корпоративен данък от 3018,78 лв. и отхвърлил жалбата в тази част, а в останалата част - за разликата над 3018,78 лв. до 23982,20 лв. го приел за незаконосъобразен и го отменил. При този изход на спора съдът разпределил и отговорността за разноските. Впоследствие, с две определения по реда на чл. 175 АПК от 23.12.2025 г. и 11.02.2026 г. съставът на АС – Варна е поправил диспозитива на решението си, като е определил, че отмяната на РА касае разликата в установеното задължение за корпоративен данък над 3818,78 лв. до 23982,20 лв., като изменил и съответната част за разноските. Решението е валидно, но е недопустимо. При извършената проверка на допустимостта на съдебното решение в обжалваната част, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, във вр. с пар. 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд констатира, че АС – Варна погрешно е възприел разпоредителната част на спорния РА и решението на органа по чл. 152, ал. 2 ДОПК и в резултат се е произнесъл недопустимо - извън предмет на спора. Със спорния РА е увеличен СФР на „Св. Св. Константин и Елена Холдинг“ АД за 2016 г. със сумата от 260697,00 лв., на основание чл. 16, ал. 1 ЗКПО и чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО – поради установени от ревизиращите органи сделки на дружеството, водещи до отклонение от данъчно облагане. В резултат на посоченото увеличение на СФР декларираната от дружеството данъчна загуба за 2016 г., подлежаща на пренасяне по реда на Глава единадесета от ЗКПО, е коригирана в посока намаление от 804332,23 лв. на 543635,23 лв. От мотивите на решението на директора на Д „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП се извежда волята на решаващия орган да намали определеното с РА увеличение на СФР на дружеството за 2016 г. от 260697,00 лв. на 239822,00 лв., в резултата на което с тази разлика да се увеличи данъчната загуба за периода. Вместо да съобрази това обаче, АС – Варна е постановил изменение (в посока намаляване) на задължения за корпоративен данък, каквито с РА не са определени. Напълно неясно е въз основа на какво съдът е възприел в мотивите си (некоригирани с двете определения за поправка на решението), че дължимият корпоративен данък за 2016 г. е в размер на 3018,78 лв., при внесен данък в размер на 3850,87 лв. и дължим за внасяне – 12547,00 лв. Тези констатации при това страдат и от вътрешно противоречие, което e видимо при елементарна аритметична калкулация. Няма как през 2016 г. да възникне задължение за корпоративен данък поради неправилно деклариран от ревизираното лице размер на данъчната загуба, освен ако ревизиращите не констатират, че всъщност е налице данъчна печалба, какъвто настоящият случай не е. Поради това, в спорния РА задължения за корпоративен данък не са начислени, а е направена само корекция на размера на данъчната загуба. Вярно е, че в диспозитива на решението на директора на Д „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП поради неясна причина е направено изчисление, което смислово се отклонява частично от разпоредителната част на РА. В таблици, съдържащи колона именувана „данъчни задължения (обжалвана част) в лв. (к. 4 - к. 6)“, решаващият орган е направил установяване на данъчни задължения (само за главница), като е третирал установената в РА и коригирана с решението данъчна загуба за 2016 г. като данъчна основа и към нея е приложил съответната данъчната ставка по чл. 20 ЗКПО, за да установи размер на корпоративен данък. Този размер директорът на Д „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП счита (погрешно), че е установен и в самия РА, като цели да го измени с решението си. Посочената стойност обаче е подвеждащо калкулиран потенциален ефект от намалението на данъчната загуба. Посоченият извод се подкрепя от факта, че в диспозитива на решението на решаващия орган е направена констатация за установени задължения в РА в размер на 26069,70 лв. (каквито в РА няма), които са изменени на 23982,20 лв. В препратката за разяснение под линия е посочено, че същите са формирани именно чрез прилагане на данъчната ставка към размера на данъчната загуба, тоест органът е изразил воля за корекция именно на тази загуба. Наред с това, мотивите на решаващия орган са еднозначни в този смисъл. Отсъствието на начислени лихви също сочи на заключение, че директорът на Д „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП не е имал за цел недопустимо (в това число в нарушение на чл. 155, ал. 8 ДОПК) да измени спорния РА в посока установяване за 2016 г. на задължения за корпоративен данък в тежест на „Св. Св. Константин и Елена Холдинг“ АД. Първоинстанционният съд не е съобразил това и се е произнесъл с решение за изменение на установения (според него) с РА, изменен с решението на директора, корпоративен данък, което решение е недопустимо и следва да се обезсили в обжалваната част. Първоинстанционният съд е бил длъжен за дефинира правилно обхвата на спора, като направи съвкупен прочит на РА и решението на директора на Д „ОДОП“ – Варна, в това число чрез съответно корективно тълкуване на последното, независимо от неточния начин, по който е изразен диспозитива в акта на решаващия орган. Ето защо и поради наличието на касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК за недопустимост на решението, предмет на касационна проверка в обжалваната част, на основание чл. 221, ал. 3, предл. второ АПК, то следва да бъде обезсилено в тази част, като делото следва да се върне за ново разглеждане на друг състав от първоинстанционния съд в посочената част. В производството по чл. 226 АПК първоинстанционният съд следва да се произнесе със съдебен акт по същество на повдигнатия спор при съобразяване на указанията, дадени с настоящото съдебно решение. Следва да се изложи и пълноценни мотиви по обсъждането и преценката на доказателствата и по възраженията на страните, каквито в съдебното решение, предмет на касационна проверка, отсъстват, в това число относно избора на съда да кредитира едно или друго от приобщените заключения на вещите лица в рамките на административното и на съдебното производство. Предвид възприетото основание за касиране на първоинстанционното решение в обжалваната част, не следва да се извършва проверка на сочените в касационната жалба основания за отмяната му като неправилно в тази част. На основание чл. 226, ал. 3 АПК по разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3, във вр. с чл. 209, т. 2 АПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение